Решение № 161 от 3.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 122/2009 г.

Решение № 161 от 3.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 122/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Н. Н. Е. за отмяна на Решение № 493 от 29.12.2008 г. по внохд № 594/08 г. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на потвърдената с него присъда № 27 от 13.02.2008 г. на Пловдивски районен съд, постановена по нохд № 40/2008 г., като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се поддържа, присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е с оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение. Основно се оспорва авторството на деянието, като се подлагат на собствен анализ доказателствата по делото. Излага се версията на подсъдимия за събитията в инкриминирания период, че майката на пострадалия е заинтересована от изхода на делото и казаното от малолетния свидетел е плод на детски фантазии внушени от нея, с цел да го унищожи, след като се развели. Прави се извод, че липсват доказателства за извършени полови сношения. Според осъдения, всички изводи на съда се базират на показанията на пострадалия Н. Е., който е лесно внушаем и манипулиран от заинтересовани от изхода на делото лица-бившата съпруга и неговите дядо и прабаба. Не са взети предвид показанията на свидетели установяващи добрите отношения между баща и дете. Не са съпоставени с останалите доказателства по делото съдебните експертизи за психическото състояние на пострадалия, за сексуалното развитие и липсата на отклонение от нормалната сексуалност на подсъдимия. Твърди се, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че Н. Е. е извършил престъплението за което е осъден. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата и представя писмена защита, в която доразвива тези доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за липса на основания за възобновяване на делото. Според него деянието е извършено и доказано по начина и със средствата предвидени в закона. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 27 от 13.02.2008 г. по нохд № 40/08 г., Пловдивски районен съд е признал подсъдимия Н за виновен в това, че за периода от м.май 2007 г. - до 11.08.2007 г., в с. Ч. гора, обл. Ст. Загора и гр. П., при условията на продължавано престъпление, е извършил полови сношения с лице от същия пол, като употребил за това сила и заплашване и е използвал положението му на зависимост и надзор, като деянието е извършено по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, и на основание чл. 157, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. Осъден е да заплати на Н. Е., чрез особения му представител, адв. И сумата от 8 000.00 лв., за причинени му неимуществени вреди, със законните последици, като до предявения размер гражданският иск е отхвърлен. С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: В искането се поддържа, че направените от инстанциите по фактите изводи за обективната и субективна страна на престъплението прието за осъществено от осъдения, не съответстват на доказателствата по делото и се твърди, че при установяване на фактическия състав съдът е проявил избирателен подход и без необходимите за това доказателства. По същество се оспорват кредитираните доказателства. В тази връзка, като многократно е отбелязвано в решенията, касационната инстанция не разполага с правомощие да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт, като и да приема и прави изводи за други фактически положения на основата на събраните доказателства. Това се отнася и за производството по възобновяване на наказателни дело по глава тридесет и трета НПК. Касационният състав само контролира приложението на материалния закон на основата на приетите от въззивната инстанция фактически положения и има правомощието да извърши проверка относно спазването на процесуалните правила, които гарантират правилното формиране на съдийското убеждение в съответствие с принципната норма на чл. 14 ПНК. Въззивният съд е направил обстоен, задълбочен и обективен анализ на доказателствата по делото, като в мотивите на атакуваното решение са посочени фактическите положение, приети за установени, правните изводи и съображенията по всички направени от подсъдимия възражения срещу осъдителната присъда. Те са идентични с изложените в искането и са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, която в съответствие с правомощията си за проверка на фактическата правилност на присъдата, с подробни аргументи са отхвърлени като несъстоятелни, при съблюдаване изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Основанията за тяхното отхвърляне се споделят от ВКС и не следва да бъдат повтаряни, само защото е удовлетворяват защитната теза. Редовните съдилища правилно са се позовали, не само на подробните и логични показания на пострадалия Н. Е. пред съдия на л. 60 - 61 от дозн. /по основните факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК/, но и на останалите свидетели по делото /бивша съпруга, дядо, прабаба и Б. О., дадени също пред съдия/, които установяват обстоятелствата за извършените полови сношения по отношение на него от осъдения. Въззивната инстанция е развила в мотивите си /на л. 6 и 7/, защо приема за достоверни показанията на посочените свидетели, които кореспондират с тези на полицейския служител-св. Проданов, който като дежурен по управление е установил първи контакт със семейство Е. и провел предварителна беседа с тях. Освен обсъжданото в мотивите за да се приемат за достоверни показанията на М. П., следва да се отбележи и това, че тя е провела разговора със сина си след разпита й пред дознателя за станалото. При това няма и интерес да злепоставя или клевети чрез него осъдения, след като е предоставила отглеждането на детето след развода на него и не е имала претенции при упражняването на тези права. Пред социалният работник е заявила, че няма възможност да полага грижи за детето, поради липса на средства и жилище. Тези условия не са променени и по време на инкриминирания период. Не го е вземала често и за продължително време. Пред въззивната инстанция е установено, че е извън страната с неизвестен адрес. За да отидат веднага в полицията дядото и майка му, които най-добре познават пострадалия /с оглед на заболяването/, с основание са предположили, че казаното от него е истина, поради поведението което е имал и от разказаното, при поканата да спи с баща си. Не е имало друга причина, която да провокира това държание. Освен това и с оглед на заключенията на СМЕ е със занижен интелект за възрастта и ниско развитие на социалните умения, и не е могъл да има реална представа за сексуални отношения и контакти. При тази по същество детска психика, е невъзможно да си измисли събитията за които е разказал, макар и с перифразиране на кратко зададените въпроси от дядото и прабаба му, без да има данни да е манипулиран преди това.в Този смисъл е и заключението на изготвената допълнителна комплексна психиатрична и психологична експертиза пред първоинстанционния съд. По отношение на установената от назначената от въззивната инстанция нова съдебнопсихиатрична и психологична експертиза внушаемост на пострадалия от по възрастните, както е посочено и в мотивите, обяснява дадените от него показания пред тази инстанция, с които отрича да са извършвани спрямо него хомосексуални действия. При тези доказателства и доказателствени средства е даден правилен отговор за авторството на деянието, механизма и начина на извършване. С пълно основание е отхвърлена като защитна, тезата на подсъдимия за липса на вина и недоказаност на обвинението. Направените изводи се основават на събраните и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на процесуалния закон, преценявани поотделно в тяхната логична взаимовръзка и съвкупност и в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на съда по въпросите за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия е изградено при спазване разпоредбите на чл. 14 НПК. При установените факти материалния закон е приложен правилно, защото деянието е доказано по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. В искането не е посочено като касационно основание за изменение на решението по реда на възобновяването, явна несправедливост на наложеното наказание. ВКС намира, че няма пречка в обсега на доводите за незаконосъобразност на решението и неправилно приложение на материалния закон, да се преоцени справедливостта на наложеното наказание, което в най-голяма степен е свързано с правно-защитения интерес на подсъдимото лице. Наказанието правилно е определено при условията на чл. 54 НК, но макар и в тези рамки е завишено. В осъдителната присъда изчерпателно са посочени всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства, които са значителни, макар и не многобройни по смисъла на закона. Като отегчаващо е отчетена само голямата укоримост на деянието, извършено спрямо собствения му син. Двете съдебни инстанции не са взели предвид последиците от престъпното посегателство, което не може да не даде отражение и при индивидуализацията на наказанието. По делото няма данни и не са събрани доказателства, сочещи на настъпили психически /а още по-малко и физически/ увреждания на пострадалия Н. Е. Както е приел и районният съд при обсъждане размера на предявения от него, чрез особен представител граждански иск, "в хронологията на събитията до настоящия момент липсват обективни находки за наличието на последващи усложнения, както в комуникативността на детето, като и в психическото и физическо развитие". В разпита на социалната работничка - св. Бъневска на л. 78 на гърба и л. 79 от н. д., която е посетила дома на сем. Е. след случилото се, е установила, че детето се е държало нормално, говорило с добри чувства за баща си, и го искало при себе си. Тези обстоятелства и с оглед установените смекчаващи, настоящата инстанция намира определеното наказание за завишено и същото следва да се намали на три години и шест месеца лишаване от свобода, при определения първоначален режим за изтърпяване. С това наказание също могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, както и за осъществяване на изразената във въззивното решение възможност след излизането от затвора на осъдения, да постави едно ново начало на взаимоотношенията си с пострадалия и близките си. В тази смисъл следва да се измени решението по реда на възобновяването. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.,