Решение № 3922 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2021 г.

Решение № 3922 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2021 г., I о., докладчик съдията Полина Якимова Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Еко животновъдство, ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя на управителния съвет Е. Димитрова, чрез адв. Братованов, срещу решение № 31 от 21.07.2021 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 261/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Сдружение Еко животновъдство е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 180904, 14 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2008, 2009, 2010 и 2011 на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и т. 4, буква "в" от Наредба № 11/6.04.2009 г. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване е аргументирано с довод за нищожност на оспорения административен акт поради издаването му при липса на материална компетентност. Независимо от изложеното се поддържа, че той е постановен при липса на мотиви относно второто публично вземане по чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, както и по отношение на извършена от сдружението нередност. Инвокира се възражение за изтекла давност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Русе е бил АУПДВ № 01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/6.04.2009 г. / е установено публично държавно вземане на Сдружение Еко животновъдство в размер на 180904, 14 лв., представляващо 20 % от общата изплатена сума /904520, 68 лв. / с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Установил е следната фактическа обстановка: От изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2012 г., регистрирано от Държавен фонд "Земеделие" с изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. Със същото ДФЗ - РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на Сдружение Еко животновъдство, с. Ценово по Направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", поради това, че при извършени административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по Мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, е констатирано 88, 13 % припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените за участие по направление "ВПС-1", което е нарушение на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Уведомително писмо изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. е съобщено на адресата си на 6.04.2017 г. Уведомителното писмо е оспорено по реда на АПК пред Административен съд – Русе по адм. дело № 239 по описа на съда за 2017 г. С Решение № 1 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 239/2017 г., Административен съд - Русе отхвърля жалбата на Сдружение "Еко животновъдство" срещу административния акт. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 7774 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4734/2018 г. на Върховен административен съд. До Сдружение "Еко животновъдство" е изпратено Писмо изх. № 01-6300/1851 от 6.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят. На 11.03.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспорения АУПДВ. При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване изискването на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент - случая по б. "в" до края на петата година - 20 %. Не е спорно между страните, че получената финансова помощ до годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 904520, 68 лв., а 20 % от тази сума формират сума за възстановяване в размер на 180904, 14 лв. Следователно публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно е приел първостепенният съд, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според § 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. Правилни са и изводите на съда за материалната законосъобразност на оспорения акт. 3аконосъобразното прекратяване на агроекологичния ангажимент като предпоставка за възстановяване на получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал. 1 АПК е задължително и обвързва страните по делото. Наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, при наличието на които е допустимо при прекратяване на агроекологичния ангажимент да не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ, касаторът не е твърдял и не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство. В съответствие с приложимите разпоредби относно лихвите в акта е посочено, че се начисляват за периода, изминал от срока за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА - в съответствие с чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 937/2012 на Комисията от 12 октомври 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1122/2009 и Регламент № 65/2011 по отношение метода за определяне на приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на възстановяване от бенефициери на схемите за директно подпомагане на земеделските стопани съгласно Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета, на подпомагането за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и на подпомагането на лозаро-винарския сектор съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета. Лихва в случая се начислява за периода от изтичането на срока за доброволно възстановяване на сумата до датата на погасяване на задължението посредством плащане или прихващане от страна на РА от бъдещи вземания на лицето. Относно приложимия лихвен процент също не е налице неяснота - същият е равен на законната лихва съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Следователно не съществува неяснота относно формирането на размера на вземането за лихва и законосъобразно същото е включено в разглеждания акт, тъй като по характера си е публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Неоснователно е и оплакването за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК по отношение на вземането. Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане по Мярка 214 "АЕП", е възникнало от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент - 11.06.2018 г. Именно от тази дата следва да се изчислява давността по чл. 171 от ДОПК, доколкото от този момент финансовата помощ се явява вече недължимо платена, а за земеделския стопанин възниква задължението да я възстанови. В тази връзка и като се отчете, че с Писмо изх. № 01-6300/1851 от 6.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, респ. на основание чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността е спряла до издаването на процесния АУПДВ, то към настоящия момент не е изтекла нито давността по, ал. 1, нито абсолютната такава по, ал. 2 на чл. 171 от ДОПК. По изложените съображения оспореното решение на Русенския административен съд като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение