Решение № 230 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2007 г.

Решение № 230 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. Г. от гр. С., срещу решение от 28.09.2007 г. по гр.д. № 353/2007 г. на Ямболски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 23.05.2007 г. по гр.д. № 1254/2005 г. на Ямболски районен съд по извършване на делбата. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата М. Ж. Г. и Ж. Д. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Производството е за съдебна делба - във фазата по извършването й. С влезли в сила решения от 16.12.2005 г. по гр.д. № 1254/2005 г. на Ямболски районен съд и въззивно решение от 21.03.2006 г. по гр.д. № 69/2006 г. на Ямболски окръжен съд е допусната съдебна делба между М. Ж. Г., Ж. Д. Д. и Г. Ж. Г. на недвижим имот: ПИ ХХIV-446 в кв.52 с площ от 510кв. м. по плана на гр. С., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда, при квоти - 4/6 ид.ч. за Ж. Д. и по 1/6 ид.ч. за М. Г. и Г. Г. С атакуваното решение Ямболски окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на Ямболски районен съд, в обжалвана част, с която делбеният имот е възложен в дял на М. Г. За да приеме за основателно искането на съделителката М за възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК въззивният съд е приел, че по отношение на тази съделителка са налице предпоставките на закона за извършване делбата по този начин. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ГПК установява предпоставките, при наличието на които делбения имот може да се възложи на лицето заявило претенцията. Фактическият състав на чл. 288, ал. 3 от ГПК поставя изискването от една страна към обекта на собствеността, а от друга към субекта направил възлагателна претенция. Имотът, чието възлагане се претендира трябва да е неподеляемо жилище, а съделителят, който е поискал възлагане, да има качеството на наследник, да е живял в него към момента на откриване на наследството и да няма друго жилище. Следователно, право на възлагане по чл. 288 ал. 3 от ГПК има онзи съделител, който в делбата на наследството има качеството наследник, живял е с наследодателя при откриване на наследството и не притежава друг жилищен имот. В разглеждания случай допуснатият до делба имот е останал в наследство от Ж. Г. Д. - съпруг на съделителката Ж баща на останалите двама съделители - М. Г. и М. Г., установено е че същия е неподеляем. Възлагателна претенция е заявила М. Г. Въззивният съд е приел, че тя отговаря на законовите изисквания по чл. 288, ал. 3 от ГПК и й е възложил жилището. При данните по делото, че съделителката Г е живяла в имота при откриване на наследството и не притежава друг имот, правилно въззивният съд е приел, че са налице законовите изисквания за възлагане имота. След като по отношение на съделителката М са налице законовите изисквания по чл. 288, ал. 3 от ГПК, а именно че същата не притежава друг жилищен имот и към момента на откриване на наследството е живяла в жилищния имот, правилно въззивният съд е извършил делбата по способа на чл. 288, ал. 3 от ГПК като й е възложил същия. Неоснователно е оплакването на касатора, че делбата е извършена с участието на Ж. Д. Съгласно чл. 282, ал. 1 от ГПК (отм.) в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите, между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. В разглеждания случай с решението по допускане е прието: че предмета на съсобствеността, подлежаща на съдебна делба, е ПИ ХХIV-446 в кв.52 с площ от 510кв.м. по плана на гр. С., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда; че титуляри на правото на собственост по отношение на този обект са съделителите Ж. Д. с права 4/6 ид.ч., М. Г. и Г. Г. - с права от по 1/6 ид. част. С влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 от ГПК със силата на пресъдено нещо е разрешен спора за страните съделители, титуляри /съпритежатели/ на правото на собственост. Релевираните доводи за незаконосъобразност пред настоящата инстанция при обжалване на решението по извършване на делбата относно кръга на лицата, титуляри на правото на собственост, не могат да бъдат предмет на касационно обжалване, респ. да се иска тяхното пререшаване в тази фаза на делбения процес. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение