Решение № 3975 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13736/2009 г.

Решение № 3975 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13736/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Николов, Васил Николов, Валентин Николов и "Едрина" ООД - гр. София, против Решение № 108/11.06.2009 г, постановено по адм. дело № 1371/2006 г, на Софийски градски съд, АО, III-Ж с-в. С доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, се претендира отмяната му. Постъпила е и касационна жалба от Председателя на СОС, в която излага доводи за неправилност на оспорваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество - НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С оспореното решение СГС е отменил по жалба на Силвия Йотова, собственик на ПИ № 380, Решение № 40, т. 2 по Протокол № 24/30.03.2001 г, с което СОС е одобрил застроителен, регулационен и кадастрален план на м. НПЗ "Орион и съседни жилищни територии" и м. НПЗ "Орион и съседни жилищни територии - север", в частта, относно предвижданията на кв. 23 - улична регулация от о. т. 65 до о. т. 67, както и отреждането на п. л III за три имота - 378А, 379 и 380, като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от имота на жалбоподателката № 380, кв. 23 с площ от 350 кв. м за улична регулация се отчуждават 248 кв. м /около 71 % от имота/, като изградените законни строежи в имота се премахват и според застроителния план се предвижда в УПИ II и УПИ III свързано застрояване - 4 етажа, без запазване на съществуващите сгради. Решението е правилно. Тълкуването и прилагането от съда на чл. 21а и чл. 27 ЗТСУ /отм./ е правилно. Касае се за цялостен ЗРКП, а не за изменение на съществуващ такъв. Този план не отменя предходен регулационен или застроителен план. Имотът на жалбоподателката съществува като дворно място с планоснимачен номер, а не като парцел или УПИ, което означава, че няма проведена предходна регулация. Налице са хипотезите на чл. 21а ЗТСУ /отм/, приложим в настоящия случай. Предвиденото разрушаване на законните сгради в имота на жалбоподателката е доказано неикономично предвиждане за градоустройството, което противоречи на чл. 27 ЗТСУ /отм./. По делото е безспорно доказано, че предвидените за отчуждаване части от процесния имот многократно надхвърлят 25 %, съгласно установената законова граница. С оглед тези съображения, настоящата инстанция намира оспореното решение на СГС за постановено при съобразяване с приложимия материален закон и спазени процесуални правила, поради което, като правилно и обосновано, същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,