Решение № 8766 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2014 г.

Решение № 8766 от 16.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9895/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Гаранционен фонд (ГФ), гр. София, срещу решение № 628-ГФ от 7.07.2014 г. на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор, с което по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 302, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ). В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателят счита, че неправилно е приетото от страна на регулаторния орган становище, че са налице основанията за изплащане на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ от Гаранционния фонд, като в този смисъл е приложена и процесната ПАМ. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалния си представител - юриск. Слабов, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Илия Кунчев Кунев оспорва жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по повод на получена в КФН жалба от 8.11.2013 г. от Илия Кунев, в която се съдържа информация, че автомобилът му е бил увреден на 27.07.2013 г. в резултат на ПТП, причинено от водач на лек автомобил "Субару Импреса", рег. № ЕН 6735 ВН, без сключена застраховка "Гражданска отговорност". Във връзка с настъпилото застрахователно събитие Кунев е предявил претенция пред ГФ за изплащане на застрахователно обезщетение, като по случая е образувана щета № 110445 от 7.08.2013 г., но същият се оплаква, че е забавено изплащането на обезщетението по заведената претенция. С писма съответно от 8.01.2014 г. и 1.04.2014 г. от ГФ са изискани писмени обяснения, заверени копия от документи и определена информация, в отговор на което са постъпили писма с отговор и приложенията към тях от дати 15.01.2014 г. и 10.04.2014 г. При извършената проверка е установено, че по повод на заведената щета е изготвена справка в Информационния център на ГФ, при която е установено, че л. а. Субару Импреса", рег. № ЕН 6735 ВН няма сключена задължителна застраховка "ГО" към 27.07.2013 г. Последното не е оборено от собственика и водача на автомобила, които в указания им срок не са представили копие на полицата. С писмо от 15.08.2013 г. Кунев е уведомен за заведената щета в ГФ и е изискано да представи оригинала на Констативния протокол за ПТП от 17.07.2013 г., като същият го е представил в ГФ на 23.09.2013 г. С писма от 15.08.2013 г. и 24.10.2013 г. от началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Ловеч е изискана информация за издадените НП по ЗДвП и за липса на "ГО" по КЗ във връзка с пътно-транспортното произшествие. В ГФ не е получен отговор в законоустановените срокове, поради което с решение № 28-3 от 31.10.2013 г. на УС на ГФ е постановен отказ по претенцията поради непълнота на доказателствата относно установяването основанието за обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 8, т. 2, предл. второ от ПУДГФ, за което Кунев е уведомен. От началника на РУП-Луковит е получена информация за издадени два броя НП, съответно по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ, влязло в сила на 18.10.2013 г., и такова със санкция за вината по ЗДвП, с уточнението, че второто не е връчено, за което ГФ следва да се обърне към ОД на МВР-Плевен. От ОД на МВР-Плевен е поискана информация относно връчването и влизане в сила на второто НП, но отговор не е получен. С писмо от 1.04.2014 г. КФН е поискала от ГФ преразглеждане на процесната претенция за щета от 7.08.2013 г., като са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 10-1 от 10.04.2014 г. на УС на ГФ последният на основание чл. 288, ал. 7 от КЗ във вр. с чл. 31, ал. 8, т. 2, предл. 2 от ПУДГФ е отказал плащането на обезщетение по процесната щета. Съображенията са, че представеният по преписката протокол за ПТП не установява по категоричен начин елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно - противоправността на деянието и причинната връзка между него и причинените вреди. Органът е приел, че за основателността на предявената претенция е необходимо влизане в сила на НП срещу соченото за виновно лице, което до момента не се е случило, тъй като липсват данни за влизане в сила на НП. Административният орган е приел посоченото основание за отказ за несъстоятелно, както и че не са налице предпоставките за освобождаване на ГФ от отговорност, поради което е приел ПАМ със следното съдържание: "Задължавам ГФ в петдневен срок от получаване на решението за прилагане на настоящата ПАМ за изплати размера на застрахователното обезщетение по процесната щета от 7.08.2013 г., определен със Заключителна техническа експертиза от 7.08.2013 г. в размер на 1 392.61 лв., ведно с лихвите за забава към 8.11.2013 г.". Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, като съобрази доводите на страните, и събраните по административната преписка доказателства, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Решението е издадено от компетентен орган в рамките на нормативно определените му правомощия, в надлежна форма и при спазване на административно-производствените правила. Жалбоподателят е уведомен за откритото производство, като му е предоставена възможност да реализира правото си на защита. Настоящата инстанция намира за несъстоятелни оплакванията на ГФ за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и целта на същия. Страните не спорят по фактите, спорът в случая се свежда до обстоятелството дали са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ спрямо ГФ. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ основание за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" от страна на ГФ е хипотезата на пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на РБ, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая, съответен на данните по административната преписка и на материалния закон е изводът на административния орган, че са налице всички установени предпоставки за възникване основание за заплащане на обезщетение от страна на ГФ. По делото е приложен Протокол за ПТП с пострадали лица № 18 от 27.07.2013 г. (л. 56), съставен по надлежния ред от длъжностно лице към ОД на МВР, от който се установява, че при преминаване през нерегулирано кръстовище водачът на МПС Субару Импреса", рег. № ЕН 6735 ВН не е пропуснал намиращия му се от дясната му страна водач на МПС с рег. № СА 6682 СН, при което е настъпило ПТП. От цитирания документ се установява механизма на настъпване на ПТП, който обосновава виновното противоправно поведение на водача Цолова. Неоснователен е доводът, изтъкнат в жалбата, че протоколът за ПТП не установява виновното противоправно поведение на водача, а вината на водача се установява с влязло в сила НП. Производството по реализиране на административно-наказателната отговорност на водача е самостоятелно и независимо от производството по реализиране на гражданскоправната отговорност на лицето и финализирането на едното производство не следва да предпоставя правния изход на другото. В случая, предвид обстоятелството, че става въпрос за реализиране гражданската отговорност на водача, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, която гласи, че във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Следователно, правилен е изводът на органа за наличието на всички предпоставки по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ за изплащане на обезщетение от страна на ГФ и за постановяване на ПАМ в този смисъл. Освен това, видно от конкретно предписаното действие, по същество резултатът, целен от прилагането на мярката спрямо ГФ, е своевременно изпълнение на задълженията му за изплащане на обезщетения по задължителна застраховка "ГО", което има за резултат създаване на стабилност и сигурност във функционирането на системата. Мярката е пропорционална и налагането й е обусловено от легитимна цел. С оглед горното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението на заместник-председателя, ръководещ управление "Застрахователен надзор" при Комисията за финансов надзор е законосъобразно. Липсват отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу оспорения административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и изричното направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ГФ следва да бъде осъден да заплати в полза на Комисията за финансов надзор такова в минималния размер от 300 лв. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,