Решение № 13247 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2018 г.

Решение № 13247 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 57 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационни жалби, както следва:

1. Касационна жалба на "ВБМ 2" ЕООД със седалище гр. София срещу решение № 1419 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 13120/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), 41 състав в частта, с която е отменено разрешение за поставяне № 44 от 22.02.2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО) в частта му относно разрешеното поставяне на рекламен елемент № 2 с едностранна площ, разрешен за поставяне в УПИ II – за Лири Р и озеленяване, кв. 17, "Комплекс БАН IV км. ", гр. София, бул. Цариградско шосе № 105;

1. Касационна жалба на "Аутдор Нетуърк" ООД със седалище гр. София срещу решение № 1419 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 13120/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), 41 състав в частта, с която е отменено разрешение за поставяне № 44 от 22.02.2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО) в частта му относно разрешеното поставяне на рекламен елемент № 2 с едностранна площ, разрешен за поставяне в УПИ II – за Лири Р и озеленяване, кв. 17, "Комплекс БАН IV км. ", гр. София, бул. Цариградско шосе № 105;

1. Касационна жалба, имаща характер на частна жалба, на Г. Х., В. Х. и К. Х., срещу решение № 1419 от 06.03.2018 г. по адм. д. № 13120/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), 41 състав в частите, с които е оставена без разглеждане жалбата на В. Х. и К. Х. срещу разрешение за поставяне № 44 от 22.02.2017 г. на Главния архитект на СО, както и с която е оставена без разглеждане жалбата на Г. Х. срещу разрешение за поставяне № 44 от 22.02.2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО) в частта му относно разрешеното поставяне на рекламен елемент № 1 с едностранна площ, разрешен за поставяне в УПИ II – за Лири Р и озеленяване, кв. 17, "Комплекс БАН IV км. ", гр. София, бул. Цариградско шосе № 105, както и с което производството срещу тримата Х. е прекратено.

В касационната жалба "ВБМ 2" ЕООД се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушено правото му на участие в процеса, както и че решението е постановено по недопустима жалба, тъй като към момента на издаване на разрешението за поставяне, както и към момента на подаване на жалбата, жалбоподателите не са имали никакви права върху имота, в който са поставени рекламните елементи. Твърди и недоказаност на това, че единият елемент попада в имота на жалбоподателите Х.

В касационната жалба "Аутдор Нетуърк" ООД се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушено правото му на участие в процеса, тъй като въобще не е конституиран като страна, а посочва, че като наемател на рекламните съоръжения е имал право на това, като в тази връзка твърди нищожност на решението. Алтернативно твърди незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй като посочва, че е било налице съгласие от предходните собственици на имота. Иска оспореното решение в оспорената част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Х. в оспорената част, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В касационната жалба, имаща характер на частна такава от В. Х. и К. Х. се твърди неправилност на решението в частта, с която е прекратено производството спрямо тях, поради неотстраняване на нередовности – непредставяне на пълномощно за адв. Дончев, като се твърди, че е следвало и те лично да бъдат уведомени за отстраняване на нередовностите. Г. Х. пък твърди неправилност на решението в частта, с която производството е прекратено и е оставена без разглеждане неговата жалба в частта относно рекламен елемент № 1, тъй като посочва, че не отговаря на истината приетото от съда, че рекламния елемент не попада в неговия имота, а алтернативно твърди, че дори да не попада същият предвид размерите му е толкова близо до границата му, че е следвало да се поиска и неговото съгласие. Тримата Х. изразяват становище за неоснователност на другите две касационни жалби.

Ответникът Главният архитект на СО не изразява становище по касационните и частната жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационните жалби на "ВБМ 2" ЕООД и "Аутдор Нетуърк" ОД са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Касационната жалба от "ВБМ 2" ЕООД е подадена от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Касационната жалба на "Аутдор Нетуърк" ООД е подадена от страна, за която не е налице право на оспорване, тъй като не е страна по делото съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Дружеството няма и качеството на лице по чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като не може да се приеме, че решението има сила по отношение на тях. За да бъде налице тази предпоставка, дружеството е следвало да има гарантирано право на участие в делото, т. е. да е имало качеството на заинтересована страна по същото и съответно да не е привлечено за участие. В настоящия случай по отношение на "Аутдор Нетуърк" ООД тези предпоставки не са налице, тъй като видно от представените доказателства, дружеството е само наемател на спорния рекламен елемент № 2, не е адресат на спорното разрешение за поставяне или собственик на имота. Поради това касационната жалбата на "Аутдор Нетуърк" ООД като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по отношение на него да се прекрати.

Касационната жалба, имаща характер на частна жалба на Г. Х., К. Х. и В. Х., е просрочена и като такава недопустима, поради което и тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по отношение на тях прекратено. Това е така, тъй като и тримата Х. са уведомени за оспореното решение на 15.03.2018 г., като в съдебното решение е указано, че същото в оспорената от тях част, подлежи на обжалване в 7 дневен срок от получаване на съобщението. В обжалваните части по т. 1 и 2 от диспозитива решението има характер на определение. Съответно касационната жалба от тримата Х., подадена на 30.03.2018 г. по пощата е подадена извън 7 дневния срок и е просрочена.

Разгледана по същество, допустимата касационна жалба "ВБМ 2" ЕООД е неоснователна.

За да постанови решението в оспорената му част, с която е отменено разрешение за поставяне № 44 от 22.02.2017 г. на Главния архитект на Столична община (СО) относно рекламен елемент № 2 с едностранна площ, разрешен за поставяне в УПИ II – за Лири Р и озеленяване, кв. 17, "Комплекс БАН IV км. ", гр. София, бул. Цариградско шосе № 105, съдът е приел, че е издадено в противоречие с материалния закон, тъй като от доказателствата е установено, че този рекламен елемент попада в рамките на възстановената част от имот пл. № 311, собственост на тримата Х., очертана с решение № 16 от 10.05.2017 г. на ВКС, II ГО по гр. д. № 4999 от 2015 г., с което последните са признати за собственици на посочения имот пл. № 311. Приел е, че посоченото съдебно решение следва да бъде зачетено според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, поради и което поради липсата на съгласие на собствениците за поставяне на рекламния елемент, е приел, че разрешението за поставяне в тази част е незаконосъобразно, поради липса на елемент от фактическия състав за разрешаване на поставянето му. Приел е и че административният орган е бил известен наличния спор за собственост, поради и което е уведомил жалбоподателите Х. за развилото се производство.

Решението, в допустимата му за оспорване част, е правилно.

На първо място неоснователно е възражението на касатора "ВБМ 2" ЕООД за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, ограничаващи му правото на участие в процеса, тъй като не е призован. Видно от доказателствата по делото "ВБМ 2" ЕООД е търсен на посочения по делото адрес, който е и адреса по седалището и адреса на управление на дружеството, като на този адрес е посетен няколкократно от призовка и тъй като не установен представител на фирмата, няма табела на фирмата, са оставени съобщения на вратата на сградата, като документите не са потърсени. Съдът е процедирал и призоваването по чл. 47, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като на адреса по седалището и управление на дружеството е залепено уведомление. Правилно е прието, че дружеството е било редовно призовано за съдебно заседание. По същия начин дружеството е уведомено и за съдебното решение, което оспорва, като видно жалбата му е подадена в срок.

На второ място, правилен е изводът на АССГ за това, че оспореното разрешение за поставяне в частта относно рекламен елемент № 2 е незаконосъобразно по съображенията изложени в същото. Следва да се посочи и че при издаване на оспореното разрешение за поставяне в частта относно рекламен елемент № 2 не е изяснен въпросът кои са собствениците на имота, в който е поискано поставянето на рекламното съоръжение. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е имал информация за наличен спор за собственост, поради и което за изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, е следвало служебно да събере доказателства в тази връзка, както и да изясни този въпрос. Неустановяването на релевантните за издаване на разрешението за поставяне факти, неустановяването на собствениците на имота, в какви правоотношения са и съответно кой следва да предостави съгласие за поставяне на рекламния елемент, за да е изпълнен фактическия състав за разрешаване на поставянето, води до неустановяване на факти от значение за законосъобразното издаване на разрешението за поставяне. Неустановяването на тези факти и обстоятелства пък е нарушение на административно производствените правила, поради и което оспореното разрешение за поставяне е издадено при допуснати и такива и на това основание подлежи на отмяна, както е приел и АССГ.

Решението в допустимата му за оспорване част като правилно следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 210, чл. 215, т. 3, чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,