Решение № 4212 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2011 г.

Решение № 4212 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15544/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пазарджик против решение № 524/25.10.2011 г., постановено по адм. дело № 608/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено мотивирано решение № 18/08.07.2011 г. на и. д. директор на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - Валентин Кирилов Радков от с. Сестримо, община Белово, Пазарджишка област, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено по жалба на Валентин Кирилов Радков мотивирано решение № 18/08.07.2011 г. на и. д. директор на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5804133566 ПР-289/19.04.2011 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, като преписката е върната на РУСО - гр. Пазарджик за ново произнасяне по заявление вх. № МП-33986/15.12.2010 г., подадено от Валентин Радков, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Валентин Радков, като при произнасянето на административния орган по подаденото заявление неправилно е прието, че спорният трудов стаж в "Хидрострой - Сестримо" ЕООД като "подземен пробовземач" и "подземен лаборант" не е такъв по смисъла на чл. 104, ал. 3 КСО. За да обоснове този извод съдът е посочил, че според удостоверения обр. УП-2 и обр. УП-3, издадени от "Хидрострой - Сестримо" ЕООД и писмо изх. № РД-01-214/28.06.2011 г. на управителя на същото дружество, трудът на жалбоподателя като "подземен пробовземач" и "подземен лаборант" е свързан с работа под земята. За труда си на първата длъжност Валентин Радков е получавал добавка за силикозни йонизиращи лъчения и процент за подземен клас, като тази длъжност е квалифицирана, в това число и от пенсионните органи като труд по т. 1 от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г.; трудът като "подземен лаборант" е квалифициран от административния орган по т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) - подземна работа в мините, тунелите и други подземни обекти. Според съда в чл. 104, т. 3 КСО не е предвидено изискването съответната длъжност да е в списъчния състав на обособен подземен участък, а водещото е изпълнението на длъжността да изисква работа под земята, което в случая е налице. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че спорния осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО, поради което една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. В резултат на това според съда общият трудов стаж от първа категория по чл. 104, ал. 3 КСО става 10 години, 1 месец и 24 дни и затова може да намери приложение разпоредбата на § 4, ал. 2 ПЗР КСО за пенсиониране при наличие на предвидените в тази разпоредба условия. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Валентин Кирилов Радков е подал заявление с вх. № МП-33986/15.12.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е постановено разпореждане № 5804133566 ПР-289/19.04.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Пазарджик, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО. С разпореждането е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има осигурителен стаж, както следва: от първа категория - 10 г., 1 мес. и 24 дни, от втора - 8 г., 11 мес. и 23 дни, от трета - 6 г., 2 мес. и 10 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 34 г., 10 мес. и 10 дни. Въз основа на данните, съдържащи се в писмо изх. № РД01-214/28.06.2011 г. от управителя на "Хидрострой - Сестримо" ЕООД, както и анализ на другите документи съдържащи се в пенсионната преписка на лицето, с решението на директора на РУСО е приет за установен следния осигурителен стаж: първа категория труд по чл. 104, ал. 3 КСО - 1 г., 1 мес. и 9 дни, първа категория труд - 13 г., 11 мес. и 18 дни, втора - 1 г., 8 мес. и 9 дни и трета - 8 г., 6 мес. и 21 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 37 г., 3 мес. и 9 дни. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с категоризираното на труда на Валентин Радков на длъжностите "подземен пробовземач" и "подземен лаборант" в "Хидрострой - Сестримо" ЕООД през периодите, посочени изчерпателно в приложения по преписката опис на документите за осигурителен стаж на Валентин Радков. Относно този стаж в обжалвания акт е прието, че следва да бъде зачетен като осигурителен стаж по т. 1 от ПМС № 40/1068 г. - от първа категория. Спорът е свързан с това дали превръщането към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В т. 1 от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, са посочени работниците и инженерно-техническите работници до началник на участък включително, заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство. След като по делото няма спор, че трудът през спорните периоди се зачита по т. 1 от посоченото ПМС, то за да се прецени дали е налице основание за приложение на чл. 104, ал. 3 КСО следва да се провери изпълнението на предпоставките по тази разпоредба. В чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО и това са характера и особените условия при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Следователно, същественото е дали трудовата функция на работника или инженерно - техническия специалист и нейното изпълнение го прави "зает на работа под земята". Не може да се приеме становището на административния орган, поддържано и в касационната жалба, че за изпълнението на хипотезата на чл. 104, ал. 3 КСО е необходимо работниците и инженерно - техническите специалисти да са работили на длъжност по щата на участък, тъй като ако такова е била волята на законодателя, то в разпоредбата не би било включени изискването "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък от подземен рудник, или подземен геологопроучвателен или хидростроителен обект, несъмнено са заети на работа под земята. В случая не се спори, че трудът на Валентин Радков като "подземен пробовземач" и "подземен лаборант" в "Хидрострой - Сестримо" е бил полаган под земята, а обстоятелството, че тази длъжност не е била включена в щата на участък е ирелевантно за приложението на чл. 104, ал. 3КСО /в този смисъл е практиката на ВАС, изразена в следните решенията: № 8218/09.06.2011 г. по адм. д. № 16174/2010 г., № 187/07.01.2010 г. по адм. д. № 11104/2009 г., № 10675/31.10.2006 г. по адм. д. № 5631/2006 г., всички на шесто отделение/. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение