Решение № 10258 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2017 г.
ВАСVII отделение03.08.2017 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 09.01.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 10808/2016 г. ОСЪЖДА "Л. Д." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С. да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. С. сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 10258 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Л. Д." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез процесуален представител срещу Решение № 123 от 09.01.2017 г. на Административен съд С. - град, постановено по административно дело № 10808/2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Л. Д." ЕООД срещу Заповед № 740/12.08.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 44 съгласно Протокол № 16/29.06.2016 г., е забранено "Л. Д." ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, а именно: При упражняване на своята дейност търговецът "Л. Д." ЕООД да предоставя невярна и подвеждаща информация, като на етикетите на предлаганите за продажби стоки /включително продукти с марка "Натураверде био бейби"/ обявява "Супер цена", цена която е по-ниска от тази която реално се маркира на касата при покупка на стоката. В жалбата си касаторът излага подробни оплаквания, от които се извежда довод за неправилност на съдебното решение поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски, за които се представя списък. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Комисия защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски, за които представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на А. С. С. вх. № П-03-472/07.03.2016 г. В жалбата е посочено, че на 02.03.2016 г. потребителката закупила артикул "Л. И." от магазин на "Л. Д." ЕООД в гр. К. с обявена на стелажа цена от 8,49 лв. При плащане на касата установила, че на касовата бележка цената на артикула била 12,19 лв. На поставен въпрос, във връзка с констатираната разлика и било отговорено, че служителите са нямали време да сменят етикетите. Към жалбата са приложени копие от фискален бон, както и снимка на стелажа, показваща обявената цена на продукта. Във връзка с постъпилата жалба, на 05.04.2016 г. служители на КЗП, РД - П. извършили проверка на обект на "Л. Д." ЕООД, гр. К., ул. "Р." ..№.... За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол /КП/ № К-0210781/05.04.2016 г. Посочено е, че при извършената проверка е установено, че продукта "Л. И." 400 мл. е с отразена цена 12.19 лв./бр. Отразено е, че е извършена контролна проверка на артикул "N. B. baby ултра нежен шампоан" 200 мл. с обявена цена (супер цена) - 9,98 лв., а видно от издадената касова бележка артикула струва 10,49 лв. По отношение на артикула "N. B. baby нежен измиващ продукт за лице и ръце", също е констатирано разминаване в обявената на стелажа цена и цената му при заплащане на каса. Приложение към протокола са снимки на стоките и етикети с обявена цена, както и касовите бележки. С КП "Л. Д." ЕООД е дадена възможност за становище по подадената жалба. Проверката е извършена в присъствието на представител на търговеца, видно от отразеното в него. Видно от Протокол за проверка на документи № К-081463/25.04.2016 г. "Л. Д." ЕООД са депозирали становище относно подадената жалбата и относно констатациите от проверката. В същото по отношение на жалбата на Стоянова се посочва, че тя е напълно неоснователна. Не се отрича, че е имало разминаване между обявената цена на продукта и цената му при заплащане на каса, но се посочва, че това се дължало на обстоятелството, че обекта бил открит само седмица преди извършването на покупката, което се явявало причина за пропуска. Сочи се, че на клиентката било предложено да закупи продукта на обявената цена, но тя отказала. По отношение на разликите в обявената и продажна цена на продуктите с марка "Naturaverde" е посочено, че във всеки от търговските обекти се предлага огромен асортимент от стоки. Във връзка с констатираното, с Докладна записка изх. № Ц-02-828/21.06.2016 г. главен директор на Главна дирекция "Контрол на пазара" е изразил становище, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Видно от Протокол № 16 от 29.06.2016 г. на КЗП докладът е разгледан на заседание на Комисията и е взето решение, че "Л. Д." ЕООД използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. На 12.08.2016 г. е издадена процесната заповед. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е посочил, че не споделя доводите изложени в жалбата, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 7 от АПК тъй като адресат на акта е "Л. Д." ЕООД, което обстоятелство е изрично посочено в диспозитива на обжалваната заповед. Действително погрешно е посочен ЕИК на търговеца, но тази очевидна фактическа грешка, според съда, не се отразява на законосъобразността на заповедта и може да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. В мотивите на постановеното решение, съдът е изложил доводи, че в оспорваната заповед са посочени фактическите и правни основания за издаването и. Непосочването цифрово на разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, съдът е счел, че не води автоматично до незаконосъобразност на акта, тъй като от мотивите на заповедта ясно се разбира, че невярната и подвеждаща информация е свързана с посочената цена на продукти предлагани от търговеца. Не е допуснато нарушение на формата на акта, с посоченото в заповедта, че тя може да се обжалва чрез председателя на КЗП в 14-дневен срок от съобщаването и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. П. и законните интереси на търговеца не са нарушени и същият е упражнил правото си на жалба пред компетентния съд. В заключение, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, която има за цел стимулиране на средния потребител към вземане на решение за определено търговско поведение - в случая покупката на продукт предлаган от жалбоподателя на промоционална цена, при това обявена като "Супер цена", която цена е различна от действителната цена на продажба. Посочена е невярна информация относно основна характеристики на стоката - нейната цена, каквото е изискването на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Цената, особено когато се обявява като промоционална, е съществен фактор при избора на покупка, които влияе върху поведението на средния потребител, поради което търговецът следва да е много внимателен при обявяването и. Въз основа на горното съставът на АССГ е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща и когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Както правилно е приел първоинстанционният съд, грешното посочване на ЕИК на търговеца представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и не създава затруднения в определянето на адресата на акта, доколкото наименованието на търговеца е правилно отразено в обжалваната заповед. Обстоятелството, че в обжалваната заповед не е посочено пред кой орган може да се обжалва, не води до неспазване на установената от закона форма. Последното би имало значение относно упражненото право на защита, което обаче е реализирано в съдебното производство. Противно на изложеното от касатора, в обжалваната заповед са посочени правните основания за издаването й. Разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП е неприложима в случая тъй като касае хипотеза на чл. 68д, ал. 1, предложение второ, а не на предложение първо от тази норма. В обжалвания административен акт правилно е посочена относимата правна норма на конкретната заблуждаваща търговска практика - чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП. При преглед на приложимата нормативна уредба следва да се направи извод, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В конкретния случай е налице търговска практика свързана с предлагането на стоки. Установява се и предоставянето на невярна информация, която е и подвеждаща относно реалната цена на тези стоки. Предоставянето на невярната информация за цената на стоката е свързано с вземането на конкретно търговско решение, предвид факта, че тази цена е обявена като промоционална и представлява съществен фактор върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител. В случая се установяват и трите кумулативни елемента на процесната търговска практика. С оглед изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Л. Д." ЕООД да заплати на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
4- чл. 68, ал. 4 ЗЗП
- чл. 68 ЗЗП
- чл. 13
- чл. 68, ал. 1