Решение № 11101 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Янков, от гр. Стара Загора, чрез адвокат Р. Райчев, срещу Решение 3490 от 30.05.2023 г., постановено по адм. дело 4333/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Агенция Пътна инфраструктура . Ответникът - Агенция Пътна инфраструктура , в писмен отговор изразява становище, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по исковата молба на Я. Янков против Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в записването (начисляването) по партидата на ищеца на суми въз основа на издаден акт за установяване на публично държавно вземане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и е присъдил разноски по делото на ответната страна. За да постанови този резултат е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. Липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на твърдени незаконосъобразни действия на служители по начисляването по партидата на ищеца на суми въз основа на издаден акт за установяване на публично държавно вземане, които са били дължими от друго лице, развиващо дейност като едноличен търговец, поради прехвърляне на предприятието. Правилно съдът е приел, че не са доказани незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника. Едноличният търговец е физическо лице, което има качеството на търговец и се регистрира въз основа на заявление. С придобиването на търговско качество физическото лице разширява своята правоспособност, тъй като придобива възможност да е носител едновременно на търговски и граждански права и задължения. В това си качество всеки едноличен търговец отговаря с едно и също имущество и по задълженията си, възникнали в резултат на упражняването на търговската си дейност, и за всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. Следователно макар адресат на издаденият акт да е едноличният търговец, то задълженото лице и пасивно легитимирана страна в процесуалното правоотношение, е физическото лице, действащо като едноличен търговец. Действията на ответника са законово определени и са в резултат на приключило административно производство. За административния орган не е налице задължение да следи вписванията в Търговския регистър. Обстоятелството, че ищецът е прехвърлил предприятието си на друго лице, не изключва дължимостта на таксите, след като в разрез с условията на издаденото разрешение за експлоатиране на рекламно съоръжение, не е уведомил АПИ за това свое действие. По посочените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на АПИ, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, поради което предявеният иск за обезщетение се явява неоснователен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на Агенция Пътна инфраструктура следва да се присъди сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение