Решение № 549 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2017 г.

Решение № 549 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12215/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационни жалби на кмета на Столична Община, гр. София, ул. "Московска" № 33 и на "Диагностично-консултативен център ХХІІ София" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Николай Коперник" № 9 срещу Решение № 3615 от 29.05.2017 г., поправено с Решение № 4199 от 22.06.2017 г., на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 9264/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя Ревизионен акт № СФР16-РД-77-7 от 20.01.2016 г. на ревизиращи органи в Столична община, в частта, с която на "Диагностично-консултативен център ХХІІ София" ЕООД за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2010 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер над 4 089, 17 лв. и такса за битови отпадъци в размер над 56 389, 18 лв. и отхвърля жалбата на дружеството в останалата част.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – кметът на Столична община, счита решението в частта, с която отменя Ревизионен акт № СФР16-РД-77-7, за неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът счита за неправилен извода на съда, че посочената от задълженото лице отчетна стойност на земята, върху която е построена сградата, е за 100 % от земята на имота, а не за 78, 57 %, идеални части, съответни на идеалните части от правото на собственост върху сградата. С оглед на това прави неправилен извод за намаляване на данъчната основа за данъка и за таксата. Сочи, че съдът не е отчел счетоводните документи на дружеството, в които в счетоводна сметка 201 "Земя", подсметка 201/2 "Мизия" за периода от 1.01.2010 г. до 21.12.2014 г. 78,57 % ид. ч. от земята е заявена с отчетна стойност от 1 225 367, 00 лв., както и в подадената от дружеството декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в която е декларирана същата стойност на собствения имот, поради което не е налице основание за намаляване на данъчната основа.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

1. Ответникът по касационната жалба на кмета на Столична община - "Диагностично-консултативен център ХХІІ София" ЕООД (ДКЦ ХХІІ), не взема становище.

1. Касационният жалбоподател - "Диагностично-консултативен център ХХІІ София" ЕООД, счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № СФР16-РД-77-7, за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че основният спорен по делото въпрос е чия е собствеността на процесните имоти – на ДКЦ ХХІІ или на Столична община. Счита, че съдебното решение в частта, в която приема, че собствеността върху земята не е преминала върху ДКЦ ХХІІ не е обжалвана и е влязла в сила. Съдът, макар да приема, че дружеството не е собственик на земята, определя данъчната основа при приемането, че дружеството е собственик на 78, 57 % ид. ч. от собствеността на земята. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ вместо чл. 21, ал. 2 ЗМДТ, съгласно която данъчната оценка на земята е 47 408, 70 лв. Сочи, че счетоводното завеждане по реда на чл. 13 от Закона за счетоводството (ЗСч., отм.) не е основание за придобиване на права.

Неправилно съдът е приложил и чл. 72 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Излага подробно фактите по делото и сочи, че процесният недвижим имот не е посочен като непарична вноска в капитала на "Диагностично-консултативен център ХІХ София" ЕООД (ДКЦ ХІХ) към датата на вливането му в ДКЦ ХХІІ, като валидно е последното решение на Столичния общински съвет от 14.02.2002 г. Позовава се на съдебна практика на Върховния касационен съд и сочи, че без описание на недвижимия имот в дружествения договор и вписване на апорта в търговския регистър няма вещно-прехвърлително действие.

Формирането от съда на изводи въз основа на неотносими доказателства и необсъждането на доводите на касатора счита за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, алтернативно, ако съдът прецени, че е необходимо събирането на доказателства – да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Лили Иванова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба на "Диагностично-консултативен център ХХІІ София" ЕООД – кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Доводите на касатора са били обсъдени от съда. Касаторът не е оспорил нито в административното, нито в съдебното производство събраните доказателства. Неоснователни счита доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Ответникът се представлява от адв. Тодор Пасков, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Съдът правилно е установил фактите по делото и е приложим материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на кмета на Столична община е основателна, а касационната жалба на ДКЦ ХХІІ е неоснователна.

ІV. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 20.01.2000 г. с Решение № 5. 13. по Протокол № 5 Столичният общински съвет преобразува ХІХ поликлиника в "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД с капитал 40 890, 00 лв. като поема активите и пасивите на ХІХ поликлиника към 30.06.1999 г. Съгласно Приложение 1 към решението ХІХ поликлиника към 30.06.1999 г. притежава дълготрайни материални активи на стойност 40 893, в т. ч. сгради – сметка 203, ул. "Мизия" № 16, акт за държавна собственост № 4411/1962 г., на стойност 9 871, 00 лв.

1. На 28.03.2000 г., с Решение № 1 по фирмено дело № 3406/2000 г., Софийски градски съд регистрира "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД, с предмет на дейност специализирана извънболнична дейност; капитал 40 890, 00 лв.; дружеството поема активите и пасивите на ХІХ поликлиника.

1. На 24.07.2000 г., с Решение № 100, т. 15 по Протокол № 14, Столичният общински съвет намалява капитала на ДКЦ ХІХ с 9 870, 00 лв. като: изважда от списъка на дълготрайните материални активи недвижим имот – сграда на ул. "Мизия" № 16 с остатъчна балансова стойност 9 870, 00 лв.; предоставя недвижимия имот – публична общинска собственост за управление на ДКЦ ХІХ; утвърждава капитала на ДКЦ ХІХ в размер на 160 170, 00 лв.; утвърждава изменение в учредителния акт на ДКЦ ХІХ; задължава управителя да впише промените в търговския регистър.

1. На 10.12.2001 г. с Решение № 157 по Протокол № 32 Столичният общински съвет променя от публична в частна общинска собственост недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. "Мизия" № 16, акт за общинска собственост № 479 от 3.09.1999 г., и увеличава капитала на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД на 167 920 лева, утвърждава изменение на учредителният акт на ДКЦ ХІХ и задължава управителя му да впише промените в търговския регистър.

1. На 14.01.2002 г., с Решение № 25 по Протокол № 33, Столичният общински съвет прекратява дейността на ДКЦ ХІХ чрез вливане в ДКЦ ХХІІ като дружеството поема активите и пасивите на ДКЦ ХІХ към 31.12.2000 г.; увеличава капитала на ДКЦ ХХІІ със 167 920, 00 лв.; утвърждава капитала на ДКЦ ХХІІ в размер на 328 240, 00 лв.; утвърждава изменения учредителен акт на ДКЦ ХХІІ и задължава управителя на ДКЦ ХХІІ да предприеме необходимите действия за вписване на промените в регистъра.

1. На 14.02.2002 г., с Решение № 35 по Протокол № 34, Столичният общински съвет изменя:

а) точка 15. 3. и 15. 4. от Решение № 100 по Протокол № 14 от 24.07.2001 г. като утвърждава капитал на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД в размер на 3 102, 00 лв. и утвърждава изменение в учредителния акт съгласно Приложение 1;

б) точка 2. 1. и 2. 2. от Решение № 157 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. като утвърждава капитал на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД в размер на 38 770, 00 лв. и утвърждава изменение в учредителния акт съгласно Приложение № 2;

в) точка 1, 2 и 3 от Решение № 25 по Протокол № 33 от 14.01.2002 г. като след думите "баланса му" се чете "към 30.09.2001 г., съгласно приложение № 3"; увеличава капитала на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД с 38 777, 00 лв.; утвърждава капитал на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД в размер на 199 090, 00 лв.; утвърждава изменение в учредителния акт съгласно Приложение № 4

1. На 14.02.2002 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 661 за имот – дворно място с площ от 860 кв. м.; четириетажна сграда с площ от 293 кв. м. за всеки етаж; едноетажна къща в двора с площ 38 кв. м.; едноетажна къща в двора с площ 39 кв. м., основание - Решение № 157 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичният общински съвет.

1. На 25.03.2002 г. с Решение № 4 по фирмено дело № 3408/2000 г. Софийски градски съд вписва вливане на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД в "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД; вписва прекратяване на "Диагностично-консултативен център ХІХ – София" ЕООД без ликвидация чрез вливането му при условията на универсално правоприемство; вписва увеличение на капитала на "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД от 160 320, 00 лв. на 199 090, 00 лв.

1. На 13.10.2003 г. с Решение № 32 по Протокол № 60 Столичният общински съвет учредява "Столичен медицински холдинг" ЕАД, а с Решение № 32. 21. обявява имот публична общинска собственост – 21, 42 % ид. ч. от сграда, находяща се на ул. "Мизия" № 16, за частна общинска собственост.

1. На 26.02.2007 г., с Решение № 55, постановено по гражданско дело № 534/2006 г, Върховният касационен съд обявява за недействително, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, 4 и 6 ТЗ, учредяването на "Столичен медицински холдинг" ЕАД.

1. На 15.01.2009 г., с Решение № 5 по Протокол № 29, Столичният общински съвет приема останалото след удовлетворяване на кредиторите на ликвидирания "Столичен медицински холдинг" ЕАД имущество и го предава за управление на Столична община, в т. ч. 21, 42 % ид. ч. от сграда, находяща се на ул. "Мизия" № 16 – Акт за частна общинска собственост № 661 от 17.04.2002 г. с ликвидационна стойност 7 600, 00 лв.

1. На 5.05.2011 г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 890 за имоти с идентификатори: 68134.107.126. 1 – четириетажна сграда със застроена площ от 289 кв. м.; 68134.107.126. 2 – едноетажна сграда със застроена площ от 38 кв. м.; 68134.107.126. 3 – едноетажна сграда със застроена площ от 50 кв. м., административен адрес гр. София, ул. "Мизия" № 16, данъчна оценка 1 756 985, 70 лв. като 78, 58 % от сградите са собственост на ДКЦ ХХІІ, съгласно Решение № 32 по Протокол № 60 от 13.10.2003 г. и 21, 42 % са собственост на Столична община, съгласно Решение № 5 по Протокол 29 от 15.01.2009 г.

1. На 5.05.2011 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 891 за имот с идентификатор 68134.107.126, представляващ урегулиран поземлен имот V, кв. 16, с площ от 842 кв. м., административен адрес гр. София, ул. "Мизия" № 16 при забележка, че в имота има изградени една четириетажна и две едноетажни сгради.

1. На 24.01.2015 г. ДКЦ ХХІІ подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот с административен адрес гр. София, ул. "Мизия" № 16, придобит с Решение № 157 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. и съгласно Акт за частна общинска собственост № 661 от 17.04.2002 г. като декларира: в част І – земя, с площ 860 кв. м., в т. ч. 370 кв. м. застроена, 100% собственост, в част ІІ – сграда, четириетажна с разгъната застроена площ от 1 156 кв. м., собственост 78, 58%; второстепенна постройка с разгъната застоена площ 50 кв. м.; второстепенна постройка с разгъната застроена площ 38 кв. м. – за второстепенните постройки не сочи притежавани идеални части от друг собственик; част ІІІ - отчетна стойност: за четириетажната сграда - 680 130, 00 лв.; за второстепенната постройка от 50 кв. м. – 2 829, 00 лв.; за второстепенната постройка от 38 кв. м. – 2 907, 00 лв. – като е посочено, че двете второстепенни постройки не се ползват; земя – 1 225 367, 00 лв.

1. На 1.10.2015 г. със Заповед № МДТ-РД-01-89 началникът на отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" в Столична община възлага извършването на данъчна ревизия на ДКЦ ХХІІ за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2014 г. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци като определя срок на ревизията до три месеца.

1. На 21.12.2015 г. ревизиращите органи представят Ревизионен доклад № МДТ-2600-1114, с който установяват за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2014 г. досежно имота на ул. "Мизия" № 16, след прихващане, задължения за данък върху недвижимите имоти 6 560, 89 лв. и лихва 6 071, 86 лв. и такса за битови отпадъци 70 096, 05 лв. и лихва 34 487, 49 лв.

1. На 15.01.2016 г. ДКЦ ХХІІ подава възражение срещу ревизионния доклад.

1. На 20.01.2016 г. ревизиращите органи издават Ревизионен акт № СФР16-РД-77-7, с който определят на ДКЦ ХХІІ за периода 1.01.2010 г. – 31.12.2014 г. за имота, находящ се на ул. "Мизия" № 16 - земя с площ от 842 кв. м., 78, 58 % ид. ч. от четириетажна сграда със застоена площ от 289 кв. м.; сграда със застоена площ от 38 кв. м. и сграда със застроена площ от 50 кв. м. задължения за данък върху недвижимите имоти 18 067, 12 лв. и 6 080, 57 лв. лихви 24 147, 69 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 99 384, 12 лв. и лихви 34 539, 07 лв., установява надвнесени данък върху недвижимите имоти в размер на 11 506, 23 лв. и лихви 8, 71 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 29 288, 07 лв. и лихви 51, 58 лв. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Николай Коперник" № 9, извършва прихващане и определя задължение за данък върху недвижимите имоти 6 560, 89 лв. и лихва 6 071, 86 лв. и за такса за битови отпадъци 70 096, 05 лв. и лихва 34 487, 49 лв.

1. На 8.02.2016 г. ДКЦ ХХІІ обжалва ревизионния акт пред кмета на Столична община.

20 На 1.07.2016 г., с Решение № СОА16-РД-28-17, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт № СФР16-РД-77-7.

1. В хода на съдебното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка по баланса и инвентарната книга на ДКЦ ХХІІ установява, че:

а) към 30.06.1999 г. в списъка на дълготрайните материални активи на ДКЦ ХІХ не е включена земя;

б) по сметка 201 "Земя" на ДКЦ ХХІІ към 1.01.2010 г. – 3.12.2014 г. е заведена земя – "база "Мизия" № 16, дата на придобиване 1.01.2002 г., отчетна стойност 1 225 367, 00 лв.;

в) по сметка 203 "Сгради" на ДКЦ ХХІІ към 1.01.2010 г. – 3.12.2014 г. са заведени с инвентарен № 20321 четириетажна сграда с дата на придобиване 25.03.2002 г., отчетна стойност 680 130, 00 лв.; инвентарен № 20322 едноетажна къща, дата на придобиване 25.03.2002 г., отчетна стойност 2 829, 00 лв.; инвентарен № 20323 едноетажна къща, дата на придобиване 25.03.2002 г., отчетна стойност 2 907, 00 лв.;

д) направени са изчисления за дължим данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци при хипотеза на посочена в декларацията по чл. 14 ЗМДТ отчетна стойност за 100 % от четириетажната сграда.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и в хода на производството органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че ДКЦ ХХІІ е собственик на 78, 57 % ид. ч. от трите сгради, находящи се в имота на ул. "Мизия" № 16, което се установява от Решение № 157 по Протокол № 132 от 10.12.2001 г., Решение № 25 по Протокол № 32 от 14.01.2002 г., Решение № 35 по Протокол № 34 от 14.02.2002 г. и Решение № 4 на Софийски градски съд по фирмено дело № 3408/2000 г. ДКЦ ХХІІ е данъчно задължено за сградите на основание чл. 11, ал. 1 ЗМДТ.

Съдът приема, че ДКЦ ХХІІ не е собственик на земята с оглед на посоченото в актове за частна общинска собственост № 479 от 3.09.1999 г. и № 891 от 2011 г., счетоводните документи и заключението на вещото лице, от които е видно, че в ДКЦ ХІХ преди вливането му в ДКЦ ХХІІ няма вписана земя. ДКЦ ХХІІ е задължено за земята лице на основание чл. 11, ал. 2 ЗМДТ.

Съдът приема, че органът неправилно е определил данъчната основа на земята, тъй като посочената в декларацията по чл. 14 ЗМДТ отчетна стойност на земята е за 100 %, а ДКЦ ХХІІ притежава 78, 57 % ид. ч. от собствеността върху сградите, поради което и данъчната основа за земята следва да бъде определена на 78, 57 % ид. ч. от отчетната стойност на земята. С оглед на това съдът приема, че данъчната основа за земята е не 1 225 367, 00 лв., а 78, 57 % от сумата или 962 770, 00 лв. като за 2010 г. данъчната основа е отчетната стойност, а за 2011 – 2014 г. данъчната основа е по-високата между отчетната стойност и данъчната основа, която е отчетната стойност. С оглед на това съдът определя размера на дължимия данък върху недвижимите имоти в размер на по 1 805, 00 лв. на година или 9 025, 00 лв.

Съдът приема, че органът правилно е определи данъчната основа на сградите като е приел, че посочената отчетна стойност е за 78, 57 % ид. ч., а не за 100 % собственост, поради което е определил за сграда с инвентарен № 20321 – четириетажна, 1 275, 24 лв. годишно или общо 6 376, 00 лв.; за сграда с инвентарен № 20322 – едноетажна, за 2010 г- - 5, 30 лв., а за останалите години по 35, 60 лв. или общо 147, 70 лв.; да сграда с инвентарен № 20323 – едноетажна, за 2010 г. – 5, 45 лв., за останалите години по 12, 49 лв. или общо 55, 41 лв., които са идентични с определите от органа.

Определил е общо задължение за данък върху недвижимите имоти за периода 15 604, 11 лв.

Съдът приема, че ДКЦ ХХІІ е задължено за такса битови отпадъци лице, тъй като имотите попадат в границите на организираното от общината предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, общинският съвет е определил за всяка от годините размера на таксата, услугите са предоставени от общината и дружеството не е подавало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата). Неправилно органът е определил отчетната стойност на земята, която следва да бъде за 78, 57 % ид. ч. и е 962 770, 00 лв., поради което таксата за 2010 г. е 11 553, 00 лв., а за останалите години по 9 627, 00 лв. или общо 50, 063, 80 лв. За сградите, определената такса не следва да се коригира, защото данъчната основа правилно е определена по декларираната отчетна стойност за 78, 57 % ид. ч. или общо задължение – 85 728, 83 лв.

С оглед на горното съдът приема, че жалбата е основателна за размера над 15 604, 11 лв. до 18 067, 12 лв. за данъка върху недвижимите имоти и за размера над 85 723, 83 лв. до 99 384, 12 лв. за таксата за битови отпадъци. След прихващането съдът определя задължение за данък върху недвижимите имоти в размер на 4 089, 17 лв. главница и 56 389, 18 лв. такса за битови отпадъци ведно със съответните лихви, поради което отменя ревизионния акт за разликата над тези суми като незаконосъобразен и отхвърля жалбата на ДКЦ ХХІІ в останалата част.

Изводът на съда е в частта, с която приема оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен е неправилен, а в частта, с която отхвърля жалба – правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът – кметът на Столична община, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводът на касатора, в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение, е свързан с неправилното приложение на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ – съдът неправилно определя данъчната основа на облагаемите имоти. Доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила не сочи. С оглед на това налице е бланкетно твърдение за наличието на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да го обсъжда.

Касаторът – ДКЦ ХХІІ, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводът на касатора, в подкрепа на твърдяния порок на съдебното решение, е свързан с неправилното приложение на чл. 21, ал. 3 ЗМДТ и чл. 72 ТЗ във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ – неправилно определяне на облагаемите имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е за формирането на изводите на съда въз основа на неотносими доказателства.

Доводите на ДКЦ ХХІІ свързани със собствеността на процесните имоти ще бъдат разгледани първо, тъй като правният статус на имотите е предпоставка за дължимостта и начина на формиране на данъчната основа.

1. По правната връзка на ДКЦ ХХІІ с процесните имоти:

Касаторът – ДКЦ ХХІІ, твърди, че не е собственик нито на земята – урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.107.126, площ от 842 кв. м. (860 кв. м.), административен адрес гр. София, ул. "Мизия" № 16, нито на изградените в имота сгради – идентификатор 68134.107.126. 1. с разгъната застроена площ от 1 156 кв.; идентификатор 68134.107.126. 2. със застроена площ от 50 кв. м. и идентификатор 68134.107.126. 3. със застроена площ от 38 кв. м. Твърди, че е ползвател на 78, 57 % ид. ч. от сградите.

Безспорно е, че процесните имоти имат качеството на обекти по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, както и че не попадат в никоя от хипотезите на чл. 24 ЗМДТ. Данъчно задължени за имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са: 1.) собствениците на облагаеми недвижими имоти – чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, 2.) собствениците на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот са задължени и за имота лица – чл. 11, ал. 2 ЗМДТ, 3.) лицето, на което е учредено право на ползване – ал. 3, както и 4.) лицето, на което имотът – държавна или общинска собственост, е предоставено за управление – чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Следователно, за да бъде данъчно задължено едно лице трябва между него и недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, да съществува правна връзка във някоя от визираните в разпоредбата форми.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, редакция към 1.10.2010 г. – изменението, в сила от 1.01.2011 г., не променя смисъла на разпоредбата, за придобитите имоти собственикът или носителят на ограничено вещно право уведомява за това общината по местонахождението на недвижимия имот като подава декларация.

Видно е, че Законът за местните данъци и такси съдържа задължение за подаване на данъчна декларация за задължените лица, т. е. задължението е obligatio ex lege. Целта на това задължение е деклариране от задълженото лице на сведения и факти, въз основа на които следва да се извърши данъчното облагане, а с оглед на чл. 64, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и да се определи задължението за такса за битови отпадъци. Неизпълнението на това задължение в срок или невярното посочване в него на данни или обстоятелства, които са релевантни за данъчното облагане и които водят до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от него, са скрепени с държавна санкция – административнонаказателна или наказателна – чл. 123 ЗМДТ и чл. 313, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).

Подадената данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ е правосъздаващ факт, който не може да бъде игнориран от органите по приходите. Вярната, точната, пълна и своевременно подадена данъчна декларация е най-силното доказателство за лоялността на данъчно задълженото лице и е правният инструмент, който прехвърля тежестта на доказване на противното на декларираното в нея на органа по приходите. С оглед на този характер на данъчната декларация и на правните последици от нея законодателят изрично е предвидил задължение за уведомяване на общината при промяна на всяко обстоятелство от значение за определяне на данъка – чл. 11, ал. 3 ЗМДТ към процесния период, сега ал. 5. Това изискване е относимо и при установено от задълженото лице неправилно деклариране на релевантни за облагането факти и обстоятелства.

Следователно, данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ има обвързващо задълженото лице действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва както поради наказателната, съответно административнонаказателна, отговорност, която носи за декларирането на неверни факти и обстоятелства по силата на чл. 313, ал. 2 НК и чл. 123 ЗМДТ, така и поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С оглед на това, данъчно задълженото лице, тогава, когато счита, че са налице факти и обстоятелства, които налагат промяна на декларираните вече релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства, е длъжно да ги посочи на общината.

Безспорно е обаче, че въпреки това задължение, данъкът върху недвижимите имоти се дължи поради обективно съществуващата правна връзка – под формата на право на собственост или на ограничено вещно право по смисъла на ал. 3 или 5 между имота и лицето.

Какво с оглед на релевантната нормативна уредба доказват фактите по делото?

Видно от съдържанието на декларацията по чл. 14 ЗМДТ – част І, ДКЦ ХХІІ е декларирало към 21.01.2015 г. недвижим имот - земя с площ от 860 кв. м., като 100 % собственост. Наред с това дружеството е завело в счетоводните си документи – сметка 201 "Земя" от счетоводния баланс към процесния период и в инвентарната книга, процесната земя с отчета стойност 1 225 367, 00 лв. Декларирани са като собствени 78, 57 % ид. ч. от изградената в имота четириетажна сграда с разгъната застроена площ от 1 156 кв. м. и като 100 % собственост едноетажна жилищна сграда с площ от 50 и от 38 кв. м. Същите са заведени в счетоводния баланс на дружеството към 1.01.2010 г. – сметка 203 "Сгради" с отчетна стойност съответно 680 130, 00 лв., 2 829, 00 лв. и 2 907, 00 лв.

Следователно в данъчната декларация по чл. 14 ЗМДТ и в счетоводните документи на дружеството като собствени са вписани 100 % от земята и двете едноетажни сгради и 78, 57 % ид. ч. от четириетажната сграда. Съгласно § 1, т. 17 ЗМДТ отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива. Това значи, че декларираната и посочена в баланса стойност на четирите актива е именно за имотите така както са заведени като активи в дружеството1, т. е. за установените въз основа на придобивното основание обем на права.

Придобивното основание за тези имоти са решения на едноличния техен собственик – Столичният общински съвет. С Решение № 5 от 20.01.2000 г. ХІХ поликлиника е преобразувана в ДКЦ ХІХ като капитала на дружеството е 40 890, 00 лв. и дружеството поема активите и пасивите на поликлиниката към 30.06.1999 г. В приложения към решението списък на дълготрайните материални активи на ХІХ поликлиника са посочени сметка 203 "Сгради" с балансова стойност 9 871 и адрес ул. "Мизия" № 16. С Решение № 100 от 24.07.2001 г. общинският съвет изважда от капитала на ДКЦ ХІХ имота на ул. "Мизия", тъй като не е била променена собствеността му от публична в частна общинска и утвърждава капитал на дружеството в размер на 31 020, 00 лв. (съгласно променящото Решение № 35 от 14.02.2002 г.). Следователно от утвърдения капитал на ДКЦ ХІХ 40 890, 00 лв. са извадени 9 871, 00 лв. стойността на "имота" на ул. "Мизия" № 16 и остава капитал в размер на 31 020, 00 лв. С Решение № 157 от 10.12.2001 г. общинският съвет обявява целия имот на ул. "Мизия" № 16 за частна общинска собственост и увеличава капитала на ДКЦ ХІХ със 7 750, 00 лв. представляващи 78, 57 % ид. ч. от "недвижимия имот, находящ се на ул. "Мизия" № 16". С Решение № 25 от 14.01.2002 г. ДКЦ ХІХ е прекратено чрез вливане в ДКЦ ХХІІ като капитала му е увеличен с 38 770, 00 лв. (съгласно променящото Решение № 35 от 14.02.2002 г.). Сумата от 38 770, 00 лв. е формирана от капитала на ДКЦ ХІХ в размер на 31 020, 00 лв. и стойността на 78, 57 % от "недвижимия имот, находящ се на ул. "Мизия" № 16" в размер на 7 750, 00 лв. С Решение № 4 от 25.03.2002 г. по фирмено дело № 3408/2000 г. Софийски градски съд вписва промяната, в т. ч. увеличението на капитала на ДКЦ ХХІІ с 38 770, 00 лв. и обща стойност на капитала 199 090, 00 лв.

При така установените по делото релевантни за придобиването на собствеността на процесните имоти решения на едноличния собственик и съдебно решение съдът счита за правилен извода на органа, че ДКЦ ХХІІ е собственик на "недвижимия имот, находящ се на ул. "Мизия" № 16" представляващ земя и построени в имота три сгради, като собствеността му е за 78, 57 % ид. ч. С оглед на това изводът на първоинстанционния съд, че ДКЦ ХХІІ не е собственик на 78, 57 % ид. ч. от земята не съответства на доказателствата по делото.

Факт е, че документацията към решенията на Столичния общински съвет е далеч от разбирането за пълнота и точност, изискуеми при учредяване на търговско дружество и при прехвърляне на собственост от общината на създадени от нея търговски дружества. Само за илюстрация на изключителната непрецизност на решенията на Столичния общински съвет следва да се посочи, че в Решение № 157 се визира целия недвижим имот като 78, 57 % ид. ч. от него е на стойност 7 750, 00 лв., а в Решение № 32 от 13.10.2003 г., с което общинският съвет обявява от публична в частна собственост 22, 42 % ид. ч. се визира само сградата, находяща се на ул. "Мизия" № 16 при положение, че балансовата стойност на тази идеална част е определена на 2 115, 00 лв., което прибавено към стойността на 78, 57 % ид. ч. – 7 750, 00 лв., дава точно 9 870, 00 (9 865, 00) лв. колкото е стойността на дълготрайните материални активи на ХІХ поликлиника по баланса, на която пък не фигурира земя и с колкото е намален капитала на ДКЦ ХІХ поради изваждането на имота на ул. "Мизия" № 16. А утвърденият с Решение № 35 от 14.02.2002 г. капитал на ДКЦ ХІХ от 38 770, 00 лв. е сбор от утвърдения преди това капитал в размер на 31 020, 00 лв. и стойността на 78, 57 % ид. ч. от имота на ул. "Мизия" № 16 в размер на 7 750, 00 лв. Точно с тази сума - 38 770, 00 лв., е вписаното увеличение на капитала на ДКЦ ХХІІ (увеличение от 160 320, 00 лв. на 199 090, 00 лв.).

Но независимо от тази многобройност и непрецизност на решенията на едноличния собственик, ако ДКЦ ХХІІ е считало, че те не са достатъчно ясни или че не е довършен фактическия състав на апортирания имот или че не е собственик на заведените от него самия в счетоводните му документи имоти е имало възможност достатъчно дълго време – от 2002 г. до 2015 г., да предприеме необходимото, за да отстрани неяснотите. Настоящото съдебно производство е по проверка на законосъобразността на ревизионен акт и в него не могат да бъдат решавани спорове относно собствеността между Столична община и неговото собствено еднолично дружество.

Що се отнася до довода на ДКЦ ХХII, че съдебното решение, в частта, с която е прието, че собствеността върху земята не е преминала върху ДКЦ ХХІІ не е обжалвано и е влязло в сила, следва да се посочи, че предмет на първоинстанционното съдебно решение е законосъобразността на ревизионния акт, а не правилността на отделни мотиви на този акт. С оглед на това съдебното решение не визира отделни мотиви на оспорения акт, а него самия, поради което няма как по отношение на един от мотивите за издаване на оспорения акт първоинстанционното съдебно решение да е формирало сила на пресъдено нещо и този мотив да не може да бъде предмет на контрол за правилност от касационния съд.

Видно от изложеното първоинстанционният съд неправилно приема, че по отношение на земята ДКЦ ХХІІ не е собственик на 78, 57 % ид. ч. Волята на собственика е обективирана в Решение № 157, поправено, и съдът е вписал промяната. Това прави неправилен, в нарушение на материалния закон и извода му досежно правното качество, в което дружеството е задължено за данък върху недвижимите имоти лице.

1. По данъчната основа:

Съдът приема, че вписаната в данъчната декларация и в счетоводните документи отчетна стойност на земята е за 100 % от собствеността, а не за притежаваните от ДКЦ ХХІІ 78, 57 % ид. ч. Този извод съдът прави от посоченото в част І на данъчната декларация. Фактът на вписване в т. 7. 7. на 100 % ид. ч. притежавани от ДКЦ ХХІІ земя не може обаче да обоснове извод, че посочената стойност, при вписване в Част І, Таблица 1 и на другия собственик – Столична община, е стойност на целия имот, а не на собствената част на дружеството. ДКЦ ХХІІ не е собственик на 22, 43 % ид. ч. от земята и с оглед на това не би могъл да определи отчетната стойност на тези идеални части, тъй като с оглед на § 1, т. 17 ЗМДТ отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива. Няма как ДКЦ ХХІІ да деклариран отчетната стойност на целия имот, тъй като не то завежда 22, 47 % ид. ч. от земята в счетоводството на Столична община. С каква стойност Столична община като собственик ще заведе счетоводно актива си от 22, 43 % ид. ч. от земята е въпрос на собственика, не на съсобственика.

Видно от изложеното изводът на съда, че данъчната основа на земята е равна на 78, 57 % ид. ч. от отчетната стойност на земята – декларирана от ДКЦ ХХІІ и вписана в счетоводните му документи, е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Органът правилно е определил данъчната основа на земята, която с оглед на различната нормативна уредба през 2010 г. и през 2011 – 2014 г., на различно правно основание – само като отчетна стойност (за 2010 г.) и като по-високата стойност между отчетната и данъчната оценка (за 2011 – 2014 г.), е винаги декларираната отчетна стойност в размер на 1 225 367, 00 лв. за притежавани 78, 57 % ид. ч. от поземления имот.

По отношение на данъчната основа на четириетажната сграда съдът правилно е приел, че данъчна основа е определена от органа правилно – като отчетната стойност за 2010 г. и като отчетната стойност за 2011 г. – 2014 г. поради по-високата й стойност от определената данъчна оценка. Правилно съдът е приел за правилно определена данъчната основа и за двете едноетажни сгради като за 2010 г. това е отчетната им стойност – 2 829, 00 лв. и 2 907, 00 лв., а за 2011 г. – 2014 г. е данъчната им оценка – 18 986, 58 лв. и 6 658, 95 лв., тъй като тя е по-висока от отчетната им стойност.

1. По размера на данъка и на таксата:

При така установената данъчна основа изводът на съда за недължимост на данъка върху недвижимите имоти в размер над 15 604 лв. до определените от органа 18 067, 12 лв., е неправилен. Данъкът за недвижимите имоти е определен от органа правилно. За 2010 г. данъкът е 2 297, 56 лв. за земята, 1 275, 00 лв. за четириетажната сграда и по 5, 30 лв. и 5, 45 лв. за двете едноетажни сгради или общо 3 583, 31 лв. За 2011 г. – 2014 г. данъкът за земята и за четириетажната сграда е в същия размер, а за двете едноетажни сгради е съответно по 35, 50 лв. и 12, 49 лв. или за всяка година по 3 620, 55 лв. Разликата от 0, 34 лв. за 2010 г. и от 0, 34 лв. за 2011 г – 2014 г. е в резултат на закръглянето при изчисляване поотделно на данъка за всеки имот и при изчисляване на данъка върху общата стойност на имота.

По отношение на таксата за битови отпадъци съдът е отменил определената такса в размер над 85 728, 83 лв. поради приетата различна данъчна основа на земята. При посоченото по-горе досежно данъчната основа на земята и при липсата по делото на спор относно наличието на останалите елементи на фактическия състав, формиращ задължение за такса за битови отпадъци, решението в частта, в която определя такса за битови отпадъци в размер до 85 728, 83 лв., а не приема за законосъобразно определен размера в ревизионния акт – 99 384, 12 лв., е неправилно. Органът правилно е определил размера на таксата.

Горното прави обжалваното решение в частта, с която съдът е отменил ревизионния акт неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

1. По довода на ДКЦ ХХІІ за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът – ДКЦ ХХІІ твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е обосновал решението си на неотносими доказателства. За неотносими дружеството сочи Решение № 157 от 10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, както и Акт за частна държавна собственост № 661. Този довод на касатора е неоснователен. Решение № 157 е влязъл в сила акт на органа на местно самоуправление, който единствен е компетентен да се разпорежда с общинско имущество и съдържанието на който визира именно ДКЦ ХХІІ. Актът за частна общинска собственост безспорно има само констативно, не и правопораждащо действие – чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост, но съдът го е обсъждал именно с оглед на това му правно качество и в контекста на останалите доказателства по делото, а и съдържанието му е пряко относимо към имота, предмет на оспорения ревизионен акт.

С оглед на горното съдът е обсъдил доказателства, които пряко имат значение за установяването на релевантния за законосъобразността на оспорения ревизионен акт факт, поради което твърдяното от касатора нарушение е недоказано.

Видно от изложеното доводите на кмета на Столична община за неправилност на Решение № 3615 в частта, с която е отменен Ревизионен акт № СФР-РД-77-7 са основателни. Доводите на ДКЦ ХХІІ за неправилност на Решение № 3615 в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт са неоснователни. Съдът следва да отмени Решение № 3615 в частта, с която е отменен ревизионния акт и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на ДКЦ ХХІІ и в тази част. Съдът следва да остави в сила решението в останалата част.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на ДКЦ ХХІІ за заплащане на направените по делото разноски. Кметът на Столична община не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд