Решение № 13170 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2011 г.

Решение № 13170 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Нешо Неделчев Бончев от с. Царимир, община Съединение, Пловдивска област, против решение № 363 от 10.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1228 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Съединение, чрез процесуалния си представител - адвокат Ив. Колев, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират се и разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Пловдив, е отхвърлил оспорването на Нешо Бончев срещу заповед № 893 от 12.10.2010 г. на кмета на община Съединение, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на недвижим имот - общинска собственост, представляващ водоем (мочурище), намиращ се в землището на с. Царимир, община Съединение, съставляващ имот № 050010 с площ 36,958 дка при подробно изброени в заповедта граници със съседни имоти. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет въпросния недвижим имот. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държал същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента: По същество в касационната жалба са преповторени оплакванията, развити и пред Административния съд - Пловдив, по които последният се е произнесъл в решението си. По делото няма спор за факти, поради което фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, както се посочи по-горе, се възприема изцяло от настоящия състав. Предвид подробно изложените от решаващия съд фактически обстоятелства по казуса съдът намира, че същите не следва да се възпроизвеждат повторно и от касационната инстанция. Предмет на касационното оспорване са само правните изводи на съда за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните няма сключен наемен договор за този общински имот. Като се изхожда и от неоспореното обстоятелство, че имотът е действително общинска собственост - арг. от представения по делото АОС № 2 от 16.12.1997 г., то изводът в решението на първоинстанционния съд, че е била налице хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, е напълно обоснован. Оплакванията, развити в касационната жалба, не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото по делото не са били представени данни (а такива не са представени и с касационната жалба) да е налице правно основание, въз основа на което Бисер Бъчваров да владее общинския имот. Тежестта за доказване на правнозначимите факти и обстоятелства тежи върху жалбоподателя, който черпи права от евентуалното решаване на правния спор. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на община Съединение следва да се присъдят разноски пред настоящата инстанция в размер на 200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,