Решение № 3503 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2008 г.

Решение № 3503 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14981/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Димо Иванов Кисьов от гр. Бургас е подал касационна жалба срещу решение № 943/23.10.2008 г. по адм. дело № 1137/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против постановения със заповед № З-157/04.06.2008 г. на началника на Второ районно полицейско управление (РПУ) Бургас, отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана. Направено е оплакване за допуснато нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК и е поискана отмяна на оспореното решение. Ответникът - началникът на Второ РПУ Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е от данните по делото, че касаторът Димо Кисьов е подал искане вх. № 266 от 22.05.2008 г. по чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ (ППЗКВВООБ) за издаване на разрешение за носене и съхранение на револвер "ZNR", 22-ри калибър. В искането липсват мотиви, а в допълнителна молба от 29.05.2008 г. е посочено, че оръжието е необходимо за "самоохрана и в работата като дистрибутор, който всеки ден се движи с доста голяма сума пари". В хода на проведеното административно производство не се излагат други причини и не се сочат доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носенето на оръжие. С оглед липсата на такива данни, с оспорената заповед № З-157 от 4.06.2008 г. началникът на Второ РПУ Бургас е приел, че лицето не е доказало необходимостта си от извършване на дейност, попадаща в приложното поле на ЗКВВООБ, поради което е отказал издаване на разрешение. При така установената фактическа обстановка, Административният съд е счел, че от твърденията на жалбоподателя и приложения по делото доказателствен материал, не може да бъде обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, а съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ разрешения не се издават при недоказана или отпаднала необходимост. В чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е регламентирано, че в искането за снабдяване с разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Тълкуването на тези норми налага извод, че законът възлага в тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение, във всеки конкретен случай да докаже необходимостта си от използване на огнестрелното оръжие. Преценката за наличието или липсата на такива обстоятелства е въпрос за законосъобразността на акта и с оглед ангажираният доказателствен материал, правилно е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носенето на огнестрелно оръжие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗКВВООБ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява доводът за боравене с парични средства. На съвременния етап на развитие на търговско-банковата система, извършването на кешови разплащания успешно би могло да бъде преодоляно. Отделно от това - сам по себе си фактът на опериране с големи суми от дистрибуторска дейност или от възложената му от "Тонус груп" ЕООД работа в качеството на шофьор-снабдител (служебна бележка изх. № 19/14.07.2008 г., л. 3), доколкото самостоятелно не указва на която и да е от визираните в разпоредбата на чл. 5 от ЗКВВООБ цели за използване на оръжие, не може да се третира като мотив за носенето му. Следва да се има предвид още, че служебната бележка от работодателя е издадена на 14.07.2008 г., след датата на оспорения отказ (4.06.2008 г.), поради което не съставлява доказателство относно факти, послужили като основание за постановяването му. Възможността за последващо ползване на оръжието за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, поради което подобно обстоятелство би могло да послужи единствено като мотив за провеждане на административно производство по чл. 40 от ППЗКВВООБ, вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗКВВООБ. В този аспект представените писмени доказателства и изложените съображения относно професионалната дейност на касатора са неотносими към спора. При липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател и неговото семейство, необходимостта от извършване на дейността не е обоснована и доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Ирелевантни за правилността на съдебния акт са обстоятелствата, че Кисьов е титуляр на предходно разрешително за същата дейност, с изтекъл срок на действие; както и фактът, че е бивш кадрови военнослужещ (за което между впрочем липсват доказателства по делото). Поначало тези обстоятелства са неотносими към преценката на органа за изпълнение на законовите предпоставки по чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во, вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ, вр. с чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, т. к. не игнорират изискването за обосноваване и доказване на необходимостта от извършване на дейности, попадащи под режима на този закон; нито създават привилегия в полза на съответните субекти. По изложените съображения не е налице основание за касиране на съдебния акт. Съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приложените към административната преписка доказателства, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата нарушения на правораздавателната дейност на Административния съд, оспореното решение следва да остане в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,