Решение № 2811 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2016 г.

Решение № 2811 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 11.05.2016 г. по адм. д. № 589/2015 г. Административен съд С. - област е отхвърлил жалбата на А. С. Ч. срещу заповед № РД - 05-123/09.06.2015 г. на кмета на община К.. Решението се обжалва с касационна жалба от А. С. Ч.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба кметът на община К. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд С. - област заповед на кмета на община Костиндброд е наредено на А. С. Ч. да премахне незаконен строеж, представляващ "масивна ограда с височина 2.50 - 2.55 м., детайлно описана в констативен акт № 04-00-295 от 17.02.2015 г., разположен в УПИ [номер] от кв. [номер] по плана на К., собственост на жалбоподателя Ч.. Административен съд С. - област е приел, че е налице незаконен строеж поради липса на строително разрешение и инвестиционен проект. Съдът е приел, че не са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че жалбоподателят Ч. е съсобственик на УПИ [номер] от кв. [номер], в който се намира процесната ограда. Като такъв той правилно е определен като адресат на заповедта за премахването му като незаконен, независимо, че не е извършител или възложител на строежа. Обстоятелството, че другите съсобственици на имота не са посочени като адресати на заповедта не я прави незаконосъобразна. За процесния строеж не са представени строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект. Това го определя като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Жалбоподателят е този, който следва да представи строителните книжа, ако разполага с такива, за което е бил уведомен още в административното производство Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - област е приел, че в административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Проведена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, съставен е констативен акт, за който жалбоподателят е бил уведомен. Същият е направил възражения по него. Административният орган не е допуснал нарушение, като не е събрал поисканите от жалбоподателя доказателства във връзка с местоположението на имотната граница, на регулационната такава и на местоположението на оградата спрямо тях. Посочените обстоятелства не са относими към спора - дали оградата е незаконен строеж или не. За този релевантен факт е необходимо да се установи дали за строежа са издадени необходимите строителни книжа и ако собственикът притежава такива, той е длъжен да ги представи. Основателно е оплакването, че както в административния акт, така и в решението на Административен съд С. - област не се съдържат фактически и правни мотиви относно търпимостта на строежа. Съгласно § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУ в зависимост от времето на строителство незаконните строежи могат да бъдат търпими. Те не се премахват, ако са такива. Нормата е императивна. Както административният орган, така и съдът е длъжен да установи това обстоятелство, като при необходимост съдът следва да укаже на страните да представят доказателства в тази насока. В нарушение на съдопроизводствените правила Административен съд С. - област не е установил по предвидения от закона ред дали процесният строеж е търпим. За тази цел е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно времето на изграждане на строежа, както и доводите на жалбоподателя в тази насока. При необходимост е следвало да укаже на страните да посочат доказателства за установяване на обстоятелството дали строежът е търпим или не. Решението на Административен съд С. - област следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се установи дали процесният строеж е търпим или не. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд