Решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2015 г.
ВАСIV отделение12.01.2016 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 798/2014 г. по описа на Административен съд Хасково. ОСЪЖДА А. П. П., с. Малко Градище, общ. Любимец, обл. Хасково да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от с. Малко Градище, община Любимец, обл. Хасково, подадена чрез пълномощника му адв. Таня Славилова, против Решение № 163 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 798/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11664 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, по заявление с уникален идентификационен номер /УИН/ 26/200513/15020. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционни съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер пред настоящата инстанция. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11664 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. С процесното писмо е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане по подаденото от А. П. общо заявление за плащания на площ с УИН 26/200513/15020 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 5068,63 лева, по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ - 154,27 лева и по плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - 2239,78 лева. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Счел е, че оспореното уведомително писмо е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му, като незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че декларираните и по трите схеми - СЕПП, СНДП и НР2 площи за подпомагане са 16,36 ха, а установените площи при проверка на място са 13,13 ха, като по този начин процентът на наддеклариране е 24,60 %, така както го е установил и административният орган. Съдът е счел, че при тези фактически установявания и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009, при процентно отношение на недопустимата площ към установената в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за съответната година. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП, СНДП и НР2, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно по делото е установено, че А. П. П., с УРН 392415, като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в срока е подал заявление за регистрация с УИН 26/200513/15020 за кампания 2013 г. и заявление за подпомагане на 10.05.2013 г., като е заявил за подпомагане по СЕПП, по СНДП и по НР2 използваните от него парцели, подробно описани в Таблица за използваните парцели с обща площ от 16,36 ха. По отношение на заявените за подпомагане площи е извършена проверка на място, при която е изготвен Контролен лист с резултатите от нея, връчен на А. П. на 4.10.2013 г. В контролния лист е отбелязано, че проверката е извършена със съдействието на кандидата и при предварителното му информиране. При проверката на място са констатирани несъответствия по отношение на четири от декларираните парцели: БЗС 46574-788-7-1, БЗС 46574-32-2-1, БЗС 46574-32-1-1 и БЗС 46574-131-6-1. За така констатираните несъответствия по отношение на посочените парцели, кандидата за подпомагане е уведомен с Уведомително писмо изх. № 01-262-6500/516 от 9.10.2013 г., като му е даден 14-дневен срок за възражения. На 4.10.2013 г. земеделският стопанин е депозирал декларация, в която е посочил, че при проверката на място установената липса на насаждения от бял равнец се дължи на това, че това е последната година на живот на тази култура, която била засята през ноември 2008 г., а освен това сезонът на проверката не съответствал на сезона на неговия цъфтеж, тъй като белият равнец прецъфтявал през месец юли и след това трудно можел да се намери. Тези твърдения не са потвърдени от изготвеното и неоспорено заключение на вещото лице, от което става ясно, че между втората и петата година белият равнец има най-голяма ефективност при отглеждането и едва от следващата (шестата) година насаждението става икономически неизгодно за отглеждане. Освен това дори и жизненият цикъл на култивираното растение да е към края си, това не е основание площите да не бъдат поддържани в добро земеделско състояние. В заключението на вещото лице са посочени видовете обработки на почвата при отглеждане на бял равнец като са уточнени и периодите, в които същите се осъществяват. Видно от извършената проверка на място и изготвения снимков материал, площите на се били изорани и не са в добро земеделско състояние. Също така в заключението на вещото лице е отбелязано, че при култивираното отглеждане на белия равнец всяка година се събират по две реколти - първата през юни-юли, а втората 7-8 седмици по-късно, т.е. до края на м. септември, в сухо и слънчево време. Поради което настоящият касационен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, ако на посочените площи е отглеждан бял равнец, то извършената проверка на място през месец септември 2013 г. е трябвало да установи наличието му, но вместо това проверките са установили "неподдържана площ". Няма данни по делото земеделският стопанин да е оспорил резултатите от извършената проверка на място в дадения му четиринадесет дневен срок. Правилно е заключението на съд, че твърдените факти в подадената от него декларация са останали недоказани в съдебното производство. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е указал с изрично определение по делото доказателствената тежест съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК. За изясняване на спора в първоинстанционното производство освен, че е допусната и изслушана аграрно-техническа експертиза, по искане на страните в съдебно заседание са разпитани и двама свидетели. От показанията на св. Киряков (инженер-агроном) е установено, че същият е извършил проверка на место, резултатите от която е описал в контролен лист за проверка на место. Установено е и това, че жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката и не е възразил по отношение на извършеното замерване и установените два парцела с необработваеми площи. В тези два парцела дори земеделският производител не е успял да посочи наличие на заявената култура - бял равнец. От показанията на св. П. е установено, че през месеците април, май и юни 2013 г. с окопен култиватор е извършил "култивиране" на около 50 дка парцели, находящи се в района на с. Малко Градище, засети с бял равнец и стопанисвани от жалбоподателя. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че от тези показания не се установява, дали тези парцели са именно недопустимите парцелите, описани в контролния лист по отношение, на които са установени несъответствия. Противно на оплакванията в касационната жалба, първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти и наведените от страните доводи, при което е изложил обосновани и правилни, фактически и правни изводи за законосъобразността на атакувания акт, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Отбелязано е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, както и че съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт са изложени всички относими юридически факти, от които административния орган черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Правилно е и заключението на съд, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, законосъобразно е отказал поисканата помощ съответно: по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; по СНДП чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Правилно е съобразено, че при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, съгласно чл. 58 § 1 и 2 от Регламент № 122/2009 г. за схемите СЕПП и СНДП и съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 за схемата НР2. В резултат обосновано е прието, че при липсата на допуснати при постановяването на административния акт нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, актът не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното оспореното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно и е основателно съгл. чл. 143, ал. 4 от АПК. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8, във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение