Решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2015 г.

Решение № 331 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. П. П. от с. Малко Градище, община Любимец, обл. Хасково, подадена чрез пълномощника му адв. Таня Славилова, против Решение № 163 от 20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 798/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11664 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, по заявление с уникален идентификационен номер /УИН/ 26/200513/15020. В касационната жалба се твърди неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционни съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер пред настоящата инстанция. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11664 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. С процесното писмо е отказано изцяло поисканото финансово подпомагане по подаденото от А. П. общо заявление за плащания на площ с УИН 26/200513/15020 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 5068,63 лева, по Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ - 154,27 лева и по плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - 2239,78 лева. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Счел е, че оспореното уведомително писмо е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му, като незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че декларираните и по трите схеми - СЕПП, СНДП и НР2 площи за подпомагане са 16,36 ха, а установените площи при проверка на място са 13,13 ха, като по този начин процентът на наддеклариране е 24,60 %, така както го е установил и административният орган. Съдът е счел, че при тези фактически установявания и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009, при процентно отношение на недопустимата площ към установената в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за съответната година. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП, СНДП и НР2, поради което отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно по делото е установено, че А. П. П., с УРН 392415, като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), в срока е подал заявление за регистрация с УИН 26/200513/15020 за кампания 2013 г. и заявление за подпомагане на 10.05.2013 г., като е заявил за подпомагане по СЕПП, по СНДП и по НР2 използваните от него парцели, подробно описани в Таблица за използваните парцели с обща площ от 16,36 ха. По отношение на заявените за подпомагане площи е извършена проверка на място, при която е изготвен Контролен лист с резултатите от нея, връчен на А. П. на 4.10.2013 г. В контролния лист е отбелязано, че проверката е извършена със съдействието на кандидата и при предварителното му информиране. При проверката на място са констатирани несъответствия по отношение на четири от декларираните парцели: БЗС 46574-788-7-1, БЗС 46574-32-2-1, БЗС 46574-32-1-1 и БЗС 46574-131-6-1. За така констатираните несъответствия по отношение на посочените парцели, кандидата за подпомагане е уведомен с Уведомително писмо изх. № 01-262-6500/516 от 9.10.2013 г., като му е даден 14-дневен срок за възражения. На 4.10.2013 г. земеделският стопанин е депозирал декларация, в която е посочил, че при проверката на място установената липса на насаждения от бял равнец се дължи на това, че това е последната година на живот на тази култура, която била засята през ноември 2008 г., а освен това сезонът на проверката не съответствал на сезона на неговия цъфтеж, тъй като белият равнец прецъфтявал през месец юли и след това трудно можел да се намери. Тези твърдения не са потвърдени от изготвеното и неоспорено заключение на вещото лице, от което става ясно, че между втората и петата година белият равнец има най-голяма ефективност при отглеждането и едва от следващата (шестата) година насаждението става икономически неизгодно за отглеждане. Освен това дори и жизненият цикъл на култивираното растение да е към края си, това не е основание площите да не бъдат поддържани в добро земеделско състояние. В заключението на вещото лице са посочени видовете обработки на почвата при отглеждане на бял равнец като са уточнени и периодите, в които същите се осъществяват. Видно от извършената проверка на място и изготвения снимков материал, площите на се били изорани и не са в добро земеделско състояние. Също така в заключението на вещото лице е отбелязано, че при култивираното отглеждане на белия равнец всяка година се събират по две реколти - първата през юни-юли, а втората 7-8 седмици по-късно, т.е. до края на м. септември, в сухо и слънчево време. Поради което настоящият касационен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, ако на посочените площи е отглеждан бял равнец, то извършената проверка на място през месец септември 2013 г. е трябвало да установи наличието му, но вместо това проверките са установили "неподдържана площ". Няма данни по делото земеделският стопанин да е оспорил резултатите от извършената проверка на място в дадения му четиринадесет дневен срок. Правилно е заключението на съд, че твърдените факти в подадената от него декларация са останали недоказани в съдебното производство. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е указал с изрично определение по делото доказателствената тежест съгл. чл. 170, ал. 1 от АПК. За изясняване на спора в първоинстанционното производство освен, че е допусната и изслушана аграрно-техническа експертиза, по искане на страните в съдебно заседание са разпитани и двама свидетели. От показанията на св. Киряков (инженер-агроном) е установено, че същият е извършил проверка на место, резултатите от която е описал в контролен лист за проверка на место. Установено е и това, че жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката и не е възразил по отношение на извършеното замерване и установените два парцела с необработваеми площи. В тези два парцела дори земеделският производител не е успял да посочи наличие на заявената култура - бял равнец. От показанията на св. П. е установено, че през месеците април, май и юни 2013 г. с окопен култиватор е извършил "култивиране" на около 50 дка парцели, находящи се в района на с. Малко Градище, засети с бял равнец и стопанисвани от жалбоподателя. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд, че от тези показания не се установява, дали тези парцели са именно недопустимите парцелите, описани в контролния лист по отношение, на които са установени несъответствия. Противно на оплакванията в касационната жалба, първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти и наведените от страните доводи, при което е изложил обосновани и правилни, фактически и правни изводи за законосъобразността на атакувания акт, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Отбелязано е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, както и че съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. В оспорения акт са изложени всички относими юридически факти, от които административния орган черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен белег на това право. Правилно е и заключението на съд, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, законосъобразно е отказал поисканата помощ съответно: по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; по СНДП чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Правилно е съобразено, че при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, съгласно чл. 58 § 1 и 2 от Регламент № 122/2009 г. за схемите СЕПП и СНДП и съгласно чл. 16 от Регламент № 65/2011 за схемата НР2. В резултат обосновано е прието, че при липсата на допуснати при постановяването на административния акт нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, актът не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Предвид изложеното оспореното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно и е основателно съгл. чл. 143, ал. 4 от АПК. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 8, във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение