Решение № 280 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2017 г.

Решение № 280 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т. К. 2012" ЕООД, гр. С., с ЕИК *********, с управител Д. М. М., чрез процесуалния представител адв. Т. К., САК, против Решение № 1281/28.02.2017 г. г., постановено по адм. дело № 8613/2016 г. по описа на Административен съд (АС) гр. С., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002215007519-091-001/30.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с Решение № 1016/21.06.2016 г. на директора "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и адвокатски хонорар. Ответникът по жалбата - директора на дирекция "ОДОП" - гр. С., при ЦУ на НАП в с. з., чрез пълномощника си юрк. З. излага становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и доводите, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. С. е бил ревизионен акт № Р- 22002215007519-091-001/30.03.2016 г., издаден от Б. Н. Н.- Началник сектор, възложил ревизията и П. П. Б. - Драгиева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1016/21.06.2016 г. на директора "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ рамер на 22 152,86 лв. по фактури, издадени от "Е. Л." ЕООД и "Джорджо 2011" ЕООД и са определени лихви за забава в размер на 4 124,05 лв. Мотивът за отказ по всички процесни фактури е липса на реалност на доставките, обоснована с факта, че в хода на ревизията не са представени документи, доказващи реалното получаване на фактурираните стоки. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи, посочени в нормата на чл. 119 от ДОПК, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. От обективна страна за безспорно установено съдът е приел, че през ревизирания период 01.04.2014 г. - 31.05.2014 г. дружеството-жалбоподател е регистрирано лице, извършващо дейност по търговия на едро с меса и месни продукти. Във връзка със своята дейност дружеството има сключен Рамков договор за сътрудничество с ЕТ "Коко - Д. П.", ЕИК *********, съгласно който ревизираното лице се задължава да доставя месни продукти и суровини за производствената дейност на ЕТ "Коко - Д. П." и да разпространява в търговската мрежа готовата продукция. Доставката на суровините до месопреработвателното предприятие и транспортирането на продукцията до клиентите на дружеството-жалбоподател се осъществява със сертифицирани транспортни средства, предоставени от ЕТ "Коко - Д. П.". За ревизирания данъчен период 01.04.2014 г. - 31.05.2014 г. предмет на доставките с 5 фактури, издадени от "Е. Л." ЕООД са замразени свински и пилешки меса и 5 фактури, издадени от "Джорджо 2011" ЕООД, с предмет на доставките замразени пилешки меса - бутчета и плешки, и замразени свински продукти - джолан, плешки, бут и контра филе. Относно доставката- пряка и предходна са обсъдени представените фискални бонове от ЕКАФП за извършени разплащания и протоколи за фактическото предаване на стоките, копия от търговски документи, в които са описани наименованието, количеството на стоката и номер на производител, страната на произход, номера на партидата и срока на годност на стоката. При анализ на представените документите /фактури и CMR/ за доказване на произход на стоките, за установено е прието, че в тях са вписани замразени меса, като същите не съответстват по вид и количество с тези, продадени на "Т. К. 2012" ЕООД. От предствените документи за ВОП съдът е приел, че процесните стоки са придобити през м. 07 и м. 08. 2013 г. и следователно са съхранявани продължително време преди продажбата им на ревизираното лице. За съхранението на тези стоки в наети хладилни помещени, в хода на ревизионното производство, е бил представен договор за отдаването под наем на складови помещения, сключен на 26.07.2013 г. между "Фиоре" ЕООД и "Е. Л." ЕООД. Относно фактурите, издадени от "Джорджо 2011" ЕООД съдът е приел, че са придружени с документи за произход на стоките и транспортни документи, като са установени различия във вида на месото, отразено в тях и фактурираното на дружеството- жалбоподател. За съхранение на процесните стоки е представен договор за наем на площи от 18.06.2012 г., сключен с "Фиоре" ЕООД като наемодател, но от извършената в информационните системи на НАП проверка е било установено, че няма декларирани фактури за наем, издадени на "Джорджо 2011" ЕООД. За двамата доставчици съдът е приел, че не са открити на декларирания адрес, няма доказателства, че действително имат наети хладилни помещения при наемодателя "Фиоре" ЕООД, липсват данни за транспортиране на стоките до складова база на "Фиоре" ЕООД, заприходяването им, предаване за съхранение, както и тяхното извеждане от склада за последващата им реализация. На следващо място съдът е приел, че за изпълнението на възложените с договора за сътрудничество с ЕТ "Коко - Д. П." услуги са необходими и технически средства, като предвид предмета на процесните фактури - сурови и замразени месни продукти е необходимо транспортиране със специални средства (товарни автомобили, оборудвани с хладилни ремаркета) и съхранение в складови помещения - хладилни камери. Липсват пътни листи, заявки за извършване на превоз или други доказателства и документи за осъществен транспорт на продадените стоки от склада на "Фиоре" ЕООД до ползвания от ревизираното лице склад в с. Л.. От съдебно - счетоводната експертиза, съдът е приел за установено, че изводите на вещото лице не могат да опровергаят категорично изводите за законосъобразност и обоснованост на обжалвания РА. При формиране на изводите си АС С. се е позовал на липсата на доказателства за наличието на стоките и мястото им на съхранение при доставчика, липсата на приемо-предавателни протоколи за извършени доставки, както и за осъществен транспорт на стоките. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и противоречие на решението с материалноправните разпоредби и съдебната практика, а предложеното интерпретиране на релевантните факти и относимите процесуални правила са едностранни и в противоречие с правилното им тълкуване и прилагане. Правилно е становището на съда, че наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. П. това получателят на доставката следва да докаже нейната реалност с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Следователно, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. С оглед на това той трябва да притежава и всички необходими документи за получаване на заявените стоки или извършени услуги, след като именно от реалността на тези сделки черпи права за претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин изпълнение на законовите изисквания за признаване на това субективно право за процесните доставчици. Правилно съдът е посочил, че данъчният кредит произтича не от издадената от доставчика фактура, а от извършената от него доставка. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е игнорирал заключението на вещото лице. Установеното от вещото лице редовно водено счетоводство на доставчика, отразяването на доставката при получателя, извършеното въз основа на фактурата плащане, последващата реализация на стоките в дейността на получателя са косвени доказателства за наличие на извършена доставка. Както многократно е приемал в практиката си ВАС, при съвкупната преценка на доказателствата косвените се вземат предвид, но при липсата на преки такива, те не могат да послужат за обосноваване на реалност на доставката. По процесните доставки касаторът е представил множество косвени доказателства, които са били взети предвид и обсъдени от съда, поради което се явяват неоснователни твърденията на касаторът за обратното. Правилно, обаче, съдът е приел, че нито в хода на ревизионното, нито в съдебното производство жалбоподателят е представил доказателства, обосноваващи реалността на преките доставки. Представените документи - фактури, международни товарителници, търговски документи, придружаващи фактурите, са свързани с доставка на предходен доставчик, но не установяват действително предаване на стоките по спорните 10 фактури. Поради липсата на категорични доказателства за мястото на продължително съхранение на процесните стоки, както и за момента на предаването им на касатора, правилно съдът е приел, че не може да се обоснове извод, че доставените от предходния доставчик стоки са именно тези, които са предадени на жалбоподателя. Правилно, е прието, че предмет на доставките по процесните фактури са родовоопределени вещи - замразени свински и пилешки меса. Безспорно родово определени вещи, както многократно е приемал в практиката си ВАС се индивидуализират, чрез отделяне и предаване от продавача на купувача. Предаването на стоките и по този начин прехвърлянето на собствеността върху тях от доставчик на получател може да става чрез приемо- предавателен протокол или чрез транспортни документи подписани от двете страни. В конкретния случай към всяка от процесните фактури на "Джорджо 2011" ЕООД е представен "протокол", а към фактурите на "Е. Л." ЕООД е представена "стокова разписка", двустранно подписани, в които е индивидуализирано количеството предадена и получена стока, но тъй като самото предаване е свързано и с извършване на действия по товарене и разтоварване, за тях също следва да са налице съответните документи. В протоколите и стоковите разписки не се съдържат допълнителни данни относно мястото на натоварване, респективно получаването на стоките, вида на транспортното средство, с което е извършен превоза. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗВМД при транспортирането суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат. От приетите по делото доказателства, търговски документи, с посочен ветеринарен номер на предприятието- производител, са представени само към фактурите на предходните доставчици. Процесните 10 фактури не са окомплектовани с нито един от алтернативно посочените в чл. 245, ал. 2 от ЗВМД документи. Правилно съдът в обжалваното решение е съобразил и факта, че спорните фактури касаят доставки на стоки с определена специфика и поради това доставката следва да се съобрази с определени изисквания за транспорт. Съгласно договора за сътрудничество, сключен между касатора и ЕТ "Коко - Д. П." месните продукти следва да бъдат доставяни директно в месопреработвателното предприятие, като за доставките касаторът се задължава да ползва специално оборудвани транспортни средства, предоставени от ЕТ "Коко - Д. П.". В тази насока по делото не са представени никакви доказателства за извършен транспорт. При липса на доказателства за предаване и приемане на стоките по процесните фактури съдът правилно е приел, че липсва реална доставка. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно с РА е отказано право приспадане на данъчен кредит по доставките на "Е. Л." ЕООД и "Джорджо 2011" ЕООД, а като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решението си, в съответствие с материалния закон. В тази насока са неоснователни доводите на касатора за наличие на достатъчно доказателства за извършена доставка на процесните стоки, като част от изпълнение на Рамков договор за сътрудничество с ЕТ "Коко - Д. П.", а позоваването на практиката на СЕС е неотносима, тъй като се отнася до различни факти. В случая не се твърди неправомерно поведение на доставчици по веригата, за което е знаело и ли е следвало да знае ревизираното лице, а липса на доказателства за предаване и получаване на процесните стоки от посочените във фактурите доставчици. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответната страна в съдебното заседание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП", гр. С., при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 618 лв. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК