Решение № 149 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 309/2014 г.

Решение № 149 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 309/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по искане на Окръжния прокурор на гр. Варна за възобновяване на чнд № 760/2013 г. и отмяна на определение № 439 от 23.07.2013 г. на Варненския окръжен съд, с което осъденият Д. И. Д. е реабилитиран по реда на чл. 87, ал. 1 от НК. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че е разкрито ново обстоятелство за съдебното минало на осъдения, което има съществено значение за решаване на делото. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване. Осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд след като извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване намира искането за допустимо, а по същество и за основателно. Видно от доказателствените материали, молбата за съдебна реабилитация, дължима на основание чл. 87 НК, подадена от Д. Д., е постъпила във Варненския окръжен съд на 24.06.2013 г. Към нея са приложени множество писмени доказателствени материали, изисквани и считани за нужни от страна на молителя в процедурата по чл. 433 и сл. НПК, във вр. чл. 87 НК. Между тях е и служебна бележка от Началника на Варненския затвор, който удостоверява факта, че Д. е търпял ефективно наказания лишаване от свобода наложени му с влезли в сила присъди. По последната от тях-тази по нохд № 19/2007 г. на РС-Ген. Т., Д. е изтърпял наказанието и е бил освободен на 28.10.2008 г. Въз основа на представената документация ОС-Варна е преценил, че са налице основания за съдебна реабилитация на Д. С определение № 439 от 23.07.2013 г., постановено по чнд № 760/2013 г. по реда на чл. 87, ал. 1 от НК, Варненският окръжен съд е допуснал съдебна реабилитация на Д. И. Д. за осъжданията му по нохд № 146/1999 г. на РС-Девня, нохд № 318/2001 г. на ОС-Варна и по нохд № 19/2007 г. на РС-Генерал Тошево. Определението не е протестирано или обжалвано и е влязло в сила след изтичане на законоустановения срок за това. На 17.12.2013 г. в бюро "Съдимост" при Районен съд-Варна е получен бюлетин за съдимост на Д. И. Д., от който е видно, че с одобрено от съда споразумение по нохд № 1527/2013 г. на РС-Добрич, Д. се е признал за виновен за извършено на 15.02.2013 г. престъпление от общ характер, наказуемо с "лишаване от свобода". За това обстоятелство е била сигнализирана Окръжна прокуратура-Варна, която предприела действия за установяването му. Изисканото свидетелство за съдимост на Д. Д. от РС-Варна с дата 17.01.2014 г. удостоверило по несъмнен начин, че по нохд № 1527/2013 г. на Добричкия районен съд, Д. е сключил споразумение, одобрено от съда с определение от 11.12.2013 г., по силата на което той е признат за виновен в извършено на 15.02.2013 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Варненският окръжен съд не е знаел, че към момента на постановяване на атакуваното определение, Д. е извършил деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК, което обективно изключва наличието на кумулативното изискване за "добро поведение" по т. 1 на ал. 1 от чл. 87 НК при преценката за съдебна реабилитация. Установяването чрез разследване на това обективно съществуващо, но неизвестно за съда обстоятелство към момента на постановяване на определението по чнд № 760/2013 г., е от съществено значение за делото, което обосновава основателността на искането на Окръжния прокурор за неговото възобновяване. По изложените съображения и на основание чл. 425, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение