Решение № 3568 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2013 г.

Решение № 3568 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1281/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по искане на "Лескол Трейд" ЕООД със седалище в с. Богданци, Разградска община за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК на решение № 6430 от 5.10.2011 г. по адм. дело № 10713/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение и оставеното с него в сила решение № 1296 от 25.06.2010 г. по адм. дело № 456/2010 г. на Варненския административен съд. Страната е допуснала грешка в датата на издаване на решение № 6430, която е 10.05.2011 г. Прави доводи, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на спора. Ответната страна дава писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е направено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Производството по основният спор е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК. Образувано е по жалба, подадена от "Лескол трейд" ЕООД чрез управителя му против ревизионен акт № 900253 от 16.11.2009 г., потвърден с решение № 808 от 15.01.2010 г. на началника на отдел УИ при дирекция ОУИ - Варна при ЦУ на НАП. С него са му определени за внасяне фиксираните по размер данъчни задължения и лихви по ЗКПО и ЗДДС. Възразил е, че органът по приходите незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит по фактурите, издадени от описаните доставчици. Посочил е, че са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит по тези фактури, поради което незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2006, 2007 и 2008 г. със стойността по фактурите. Това е довело до неправилно определяне на корпоративен данък за довнасяне. По жалбата е образувано адм. дело № 456/2010 г. на Варненския административен съд. Съдът е разгледал спора по същество и се е произнесъл с решение № 1206 от 25.06.2010 г. След внимателен анализ на приложената преписка и всички събрани по делото доказателства, съдът е формирал и правните си изводи за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е обжалвано от търговското дружество с касационна жалба с доводи за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. По нея е образувано адм. дело № 10713/2010 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С решение № 6430 от 10.05.2011 г., касационната инстанция е приела жалбата за неоснователна, а обжалваното решение, като правилно е оставено в сила. При тези данни по делото, съдът намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Разпоредбата съдържа три предпоставки при условията на кумулативност, които следва да са налице, за да се стигне до отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Това са: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото; при решаването му да не са могли да бъдат известни на страните. В кръга на обстоятелствата или доказателствата не влизат нововъзникнали факти - т. е. такива, които са настъпили след приключване на делото. Страната сочи, като такова ново обстоятелство решението по съединени дела № С-80/11 и С-142/11 на Европейския съд в Люксембург. То е постановено на 21.06.2012 г. и не съставлява ново обстоятелство, обуславящо отмяна на влязлото в сила решение на 10.05.2011 г. Отделно от това, решението на Европейския съд по подобие на тълкувателните решения на Върховния административен съд не съставлява нито ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В случая липсват и трите предпоставки на отменителното основание, поради което искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК следва да се отхвърли. В този смисъл е и формираната практика на Върховния административен съд петчленен състав, отразена в решение по адм. дело № 12565/2012 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия. На следващо място, дружеството се позовава на отменителното основание по чл. 239, т. 6 от АПК. То урежда случаите, при които с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Приложеното решение на Европейския съд в Люксембург е постановено по преюдициални запитвания, отнасящи се до тълкуването на норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. и не съставлява отменително основание по смисъла на т. 6 на чл. 239. Искането за отмяна и на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия