Решение № 6496 от 16.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Атанасчев от гр. Пловдив, чрез адв. Т. Стойчев, против Решение 1440 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 803/2022 г. на Административен съд/АС/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Отказ за населване на животни с изх. 622 от 25.03.2022 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и неправилно е анализирал приетите писмени и гласни доказателства по делото. Твърди, че е спазил всички необходими нормативни документи и процедури, описани в отказа за населване на животни от 25.03.2022 г., поради което не е било налице изискване за повторното им извършване. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на процесния отказ. Не претендира разноски. В о.с. з касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Пловдив, чрез гл. юриск. Цонев депозира писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на оспорения отказ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, спазени са изискванията на форма и административнопроизводствените правила, като същият е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Отказ за населване на животни с изх. 622/25.03.2022 г. на Директора на ОДБХ- Пловдив, с който е отказано разрешаване на пълно населване с животни- 39 960 броя подрастващи стокови носачки в животновъден обект с рег. 4137-0395, находящ се в с. Маноле, община Марица, област Пловдив, собственост на земеделски производител /ЗП/ Б. Атанасчев. Като мотиви за отказа е посочено, че е в противоречие със законовите разпоредби да се насели животновъдния обект с животни преди да се получи разрешение от компетентния за това орган, тоест датата на населване, посочено в заявлението не може да предхожда датата на изтичане на срока по чл.132, ал.8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/. При извършване на проверка за законосъобразност на обжалваната заповед Административен съд - Пловдив е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административният съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства. Съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал.6 от ЗВМД разрешение за населване се издава при условията и по реда на процедура, одобрена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, съгласувана от директора на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), след извършена проверка на място от официалния ветеринарен лекар и въз основа на предварителна оценка на риска, изготвена от ЦОРХВ. Съгласно ал.8 на същата разпоредба директора на ОДБХ в срок от 30 работни дни от датата на подаване на заявлението по ал.5 издава разрешение за населване или постановява мотивиран отказ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за приложимост в конкретния случай на Инструкцията за повторно зареждане на животновъдни обекти за птици след констатирано огнище на Инфлуенца по птиците /Инструкцията/ на Изпълнителния директор на БАБХ, утвърдена на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ и Наредба ДВ-103 от 21.08.2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца /грип/ по птиците. Безспорно установено по делото е, че във връзка с подадено заявление от Б. Атанасчев в изпълнение на законовите изисквания в ОДБХ - Пловдив е постъпило Становище с Вх. 1094/17.03.2022 г. от официален ветеринарен лекар на община Марица. В него подробно е описано, че във връзка със заявлението за населване на животновъден обект с рег. 4137-0395 за отглеждане на подрастващи кокошки носачки, находящ се в землището на с. Маноле, област Пловдив, през месец март 2020 г. в същия е било констатирано огнище на Инфлуенца по птиците. Посочено е, че обектът се намира в район с многократно констатирани огнища на заболяването и въпреки взетите мерки за биосигурност от собствениците на птицеферми, районът през последните пет години се определя като трайно неблагополучен по отношение на това заболяване. Въз основа на направените констатации е препоръчано решението относно заселване на посочения обект да бъде взето след окончателно становище на Центъра за оценка на риска към Българска агенция по безопасност на храните. Видно от постъпила в ОДБХ-Пловдив Научна оценка на риска от Инфлуенца А по птиците от Центъра за оценка на риска по хранителната верига при Министерство на земеделието, храните и горите, вероятността Високо патогенна Инфлуенца А /ВПИП/ да се появи отново и да се разпространи в рамките на Южен Централен район, в който попада процесният обект, е с оценка Много високо на риск /VН/. Препоръчано е още след изтичане на периода на заселване и преди преминаване във фаза на същинско заселване на индустриалните птицеферми задължително да се направи независим външен одит за цялостна организация на мерките за биосигурност и оценка на превантивни мерки за недопускане проникване на вируса на ВПИП, включително и на отглеждането на домашни птици заедно с други видове домашни птици. От така дадените препоръки е видно, че е необходимо време за спазване на Процедурата по населване на животни в процесния птицевъден обект. Правилно първоинстанционният съд е приел, че населването на домашни птици в контактни животновъдни обекти се извършва в съответствие с инструкциите на БАБХ на база оценката на риска, а той е определен като Много висок и евентуалното разрешаване на заявеното от касатора искане за пълно населване би било в противоречие с матералноправните изисквания за това, както е посочил и административният орган. Правилен е изводът на съда, че режимът за населване на животновъден обект съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност е разрешителен, а не уведомителен, противно на застъпеното от касатора становище. В тази връзка неоснователно е възражението, че съдът е следвало да съобрази предходно дадено Разрешение за населване на животни с 349 от 28.06.2021 г. на процесния животновъден обект с подрастващи кокошки носачки, тъй като предприетите действия и представените документи, във връзка със същото, са неотносими към разглеждания спор. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че касаторът е изпълнил всички изискуеми от закона действия, преди да извърши поисканото заселване, поради което за него не е било налице задължение за повторното му извършване. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 27 от ЗВМД собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: населват животни в животновъдни обекти само след писмено разрешение на директора на съответната ОДБХ. Следователно налице е изискване за изрично разрешение на административния орган, което не е спазено от земеделския производител. По изложените съображения касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юриск. възнаграждение в минимален размер съгласно чл.143,ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение