Решение № 3223 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2017 г.

Решение № 3223 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5264/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р. срещу Решение № 7 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 33/2017 г. по описа на Административен съд - Р., с което по жалба на "Гранд хотел Рига" ЕООД е обявен за нищожен отказа на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р., обективиран в писмо рег. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г., за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК за дължимия от дружеството туристически данък за 2011 г. и делото изпратено като преписка на орган по приходите при О. Р. за разглеждане и произнасяне по искането. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решенето, като постановено в нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и отхвърляне жалбата на "Гранд хотел Рига" ЕООД срещу отказа на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Р., обективиран в писмо рег. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г., за издаване на акт за установяване на задължение за туристически данък за 2011 г. на основание чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба - "Гранд хотел Рига" ЕООД, в писмен отговор, чрез пълномощници адв. Я. и адв. Д., оспорва касационнната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на Административен съд - Р.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено от фактическа стана следното: "Гранд хотел Рига" ЕООД е задължено лице, което следва да заплаща туристически данък по силата на чл. 61р, ал. 2 от ЗМДТ. За задължението си за туристически данък за 2011 г. дружеството е подало данъчна декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ с вх. № R1861500050/30.01.2012 г. По тази и други данъчни декларации, О. Р. е предала неплатените публични задължения на дружеството за принудително събиране от частен съдебен изпълнител по реда на ГПК, като е образувано изпълнително дело 20168320402030. По изпълнителното дело на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен опис на имоти, възбранени за обезпечаване на задълженията му. На 11.01.2017 г. "Гранд хотел Рига" ЕООД подава до Дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при О. Р. искане вх. № 30-5065-1/11.01.2017 г. със следното съдържание: "На основание чл. 107, ал. 2 от ДОПК правим изрично искане да бъде издаден акт за установяване на задължението на "Гранд хотел Рига" ЕООД за туристически данък за 2011 г., за който е подадена декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък № R186150005/2012 г." По направеното искане, от директора на Дирекция "МДТ" при О. Р. е издадено процесното писмо изх. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г., с което се посочва, че туристическият данък има характер на данъчно задължение по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и размера на данъка, съгласно чл. 105 от ДОПК, като е задължено да внесе така изчисления от него данък в определения от закона срок, а с оглед характера на данъка - местен и изричната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ - служителят на общинската администрация с права на орган по приходите, не е длъжен при подадената данъчна декларация да издаде акт за установяване на задълженията. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че жалбата на дружеството е допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт - отказ за издаване на АУПВ по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в срок и при наличие на правен интерес от оспорването. След като е разгледал жалбата по същество, съдът е приел, че оспореният изричен отказ за издаване на АУПВ по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от директора на Дирекция "МДТ" при О. Р. е нищожен административен акт, като издаден от некомпетентен административен орган. Позовал се е на разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, съгласно която АУПВ се издава от орган по приходите, а с оглед вида и характер на задължението за местен данък и приложимата в случая разпоредба на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, правата и задълженията на органи по приходите, във връзка с установяването на местни данъци по ЗМДТ по реда на ДОПК, се възлагат на изрично посочени служители със заповед на кмета на Общината. По аргумент от цитираните разпоредби, съдът е обосновал правни изводи, че директора на Дирекция "МДТ" при О. Р., няма качеството на "орган по приходите" по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, поради което няма правомощието да издава акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, респективно да постановява отказ да бъде издаден такъв - изричен или мълчалив. Приел е, че на основание чл. 173, ал. 4 от АПК, след прогласяване нищожността на изричния отказ за издаване на АУПВ, делото следва да се изпрати като преписка на компетентния да се произнесе по искането на жалбоподателя административен орган - орган по приходите при О. Р.. Решението е недопустимо. Предмет на оспорване пред АС - Р. по жалба на "Гранд хотел Рига" ЕООД е бил изричен отказ на директора на Дирекция "МДТ" при О. Р., обективиран в писмо рег. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г. за издаване на акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3, изр. 2 от ДОПК за дължимия от дружеството туристически данък за 2011 г. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че жалбата "Гранд хотел Рига" ЕООД е допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт. В случая не е било спорно, че "Гранд хотел Рига" ЕООД е подало данъчна декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ с вх. № R1861500050/30.01.2012 г. за заплащане на туристически данък за 2011 г. Поради неплащане на декларирания данък на дружеството е образувано производство за принудително събиране и наложени обезпечителни мерки. На 11.01.2017 г., "Гранд хотел Рига" ЕООД подава искане до дирекция "МДТ" при О. Р. за издаване по реда на чл. 107, ал. 2 от ДОПК на акт за установяване на задължението за туристически данък за 2011 г., по което искане е постановен оспорения отказ на директора на Дирекция "МДТ" при О. Р., обективиран в писмо изх. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г. Така постановения отказ на директора на Дирекция "МДТ" при О. Р. не подлежи на оспорване по следните съображения: Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В Г. XIV от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски: 1) предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава IХ от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - Раздел II, глава ХIV от ДОПК. В раздел I "Предварително установяване", глава ХIV "Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски" от ДОПК, са налице две хипотези за предварително установяване на задължение по декларация: 1.) по чл. 105 от ДОПК самоизчисляване от задълженото лице на основата и размера на задължението по декларация (дължим данък и задължителни осигурителни вноски). Когато в декларацията по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата на данъчното облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението по чл. 106, ал. 1 от ДОПК, с който се коригира декларацията, а актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 от ДОПК и подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо обаче от издаването на акт по чл. 106, ал. 1, от ДОПК, включително когато е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия - чл. 106, ал. 3 от ДОПК. 2) по чл. 107, ал. 1 от ДОПК установяване на размера на дължим данък и осигурителна вноска от органа по приходи въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Размерът се съобщава на задълженото лице по чл. 107, ал. 3, като акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация и не е извършена ревизия. Разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, посочена като основание на искането на "Гранд хотел Рига" ЕООД до Дирекция "МДТ" при О. Р. за издаване на акт за установяване на задължението за туристически данък за 2011 г. е приложим за публични задължения, които се определят от администрацията като размер по декларация. Такъв е например данъкът върху недвижими имоти по чл. 10 и сл. от ЗМДТ, такса битови отпадъци по чл. 9б и чл. 62 и сл. от ЗМДТ, данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ. Туристическият данък е установен със закон, но размерът му се определя с наредба на общинския съвет в граници между 0.20 лв. до 3.00 лв. за всяка нощувка, предвид чл. 61с от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2010 г. Предвид чл. 61с, ал. 3 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2010 г. се внася на 15- то число всеки месец, следващ месеца, през който са предоставени нощувките. Съгласно чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 98/2010 г. в сила от 1.01.2011 г. лицата, предлагащи нощувки, подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната година. Следователно, предвид действащата за 2011 г. правна уредба, туристическият данък се самоизчислява от задълженото лице и се внася предварително по сметка на общината по местонахождение на средството за подслон, поради което предварителното установяване на данъка е по реда на чл. 105 от ДОПК. Само в случай, че е налице несъответствие, което засяга основата за данъчното облагане или размера на задължението, предвид чл. 106, ал. 2 от ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията, като независимо от издаването на акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по чл. 108, ал. 1, вр. с чл. 118 от ДОПК. След като органа по приходите не е констатирал несъответствие на самоизчисления от задълженото лице туристически данък за 2011 г., акт за установяване на задължение за туристически данък не се издава, нито по реда на чл. 107 от ДОПК, нито в ревизионно производство по реда на чл. 106 от ДОПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че оспореният пред АС - Р. отказ на Директора на Дирекция "МДТ" при О. Р., обективиран в писмо рег. № 30-5065-1#1/16.01.2017 г. за издаване на акт за установяване на задължение за туристически данък за 2011 г., не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което и не подлежи на съдебно оспорване, а подадената срещу него жалба на основание чл. 159, т. 1 от АПК е процесуално недопустима. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, съгласно която за допустимостта на решението, касационната инстанция следи служебно и с оглед констатираното от настоящата инстанция, че АС - Р. се е произнесъл по недопустима жалба, оспореното решение следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение