Решение № 17576 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2019 г.

Решение № 17576 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба против решение № 19 от 25.02.2019 г. по адм. дело № 323/2018 г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-150/23.11.2015 г. на директора на РЗОК - Сливен, с която на "ГППИМП МЕДИГ БИГ" ООД, гр. Сливен е наредено да заплати на РЗОК Сливен сумата от 7 016, 68 /седем хиляди и шестнадесет и 0, 68 лева за превишение направленията за специализирани медицински дейности (СМД) по бл. МЗ-НЗОК № 3 и назначени медико – диагностични дейности (МДД) по бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ тримесечие на 2015 г., и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена писмената покана. Претендират се разноски- заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "ГППИМП МЕДИГ БИГ" ООД чрез пълномощника си адвокат Ж. Димова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Сливен е отменил писмена покана изх. № 29-05-150/23.11.2015 г. на директора на РЗОК - Сливен за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която на "ГППИМП МЕДИГ БИГ" ООД, гр. Сливен на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е наредено да заплати на РЗОК Сливен сумата от 7 016, 68 /седем хиляди и шестнадесет и 0, 68 лева за превишение направленията за специализирани медицински дейности (СМД) по бл. МЗ-НЗОК № 3 и назначени медико – диагностични дейности (МДД) по бл. МЗ-НЗОК № 4 за второ тримесечие на 2015 г., и е присъдил разноски. Съдът е приел, че писмената покана е издадена във връзка с осъществяването на контрола по изпълнение на договора между здравното заведение и НЗОК, но в случая е опорочена процедурата по отпочване на проверката. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заповед № РД-09-848/9.11.2015 г., с която на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 26 от НРД за МД за 2015 г. е разпоредено извършването на финансова проверка на ИМП "ГППИМП Медик Биг" ООД, е определен обхвата на проверката, както и финансовият инспектор, натоварен с нейното извършване. Същата е издадена от заместник директора на РЗОК – Д. Сотирова. За деня, в който е издадена писмената покана, по делото липсват доказателства, че директорът на РЗОК – гр. Сливен е бил в отпуск. В съдебно заседание на 29.01.2019 г. процесуалният представител на директорът на РЗОК е заявил, че към датата на издаване на горната заповед- 9.11.2015 г. не е издаван болничен лист или заповед за отпуск на директора. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК (отм.); , действала към момента на издаване на заповедта, директорът на РЗОК при осъществяване на дейността се подпомага от заместник-директор, който замества директора при отсъствие. След като на посочената дата директорът на РЗОК не е отсъствал се налага извода, че Заповед № РД-09-848/9.11.2015 г., с която е възложено извършване на проверка на ИМП "ГППИМП Медик Биг" ООД, е издадена от лице без необходимата представителна власт, при липса на нарочно оправомощаване по смисъла и съобразно изискването на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. С посочената заповед, издадена с правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, се поставя началото на контролно производство по раздел X на глава II от ЗЗО, поради което същата попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, като волеизявление, което не е индивидуален административен акт. Оспорената заповед не представлява изрично едностранно властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност, с което да се засягат непосредствено права и законни интереси на отделни граждани и организации. Тази заповед представлява част от производство по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. След като е необходимо издаването на друг последващ, финализиращ акт, то издаденият няма смисъла и обема на административен акт, годен за съдебно оспорване. Съдебен контрол върху такъв акт е възможен единствено в производство по оспорване на крайния индивидуален административен акт, като предпоставка за неговата законосъобразност. Доколкото Заповед № РД-09-848/9.11.2015 г. е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, но издаден без представителна власт, то правилен е изводът на съда, че в случая при издаване на оспорената покана е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо нейната отмяна. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на разноски по делото е основателна. Страната е представила доказателства за сторени разноски в размер на 850, 00 лева, които следва й бъдат присъдени в пълен размер. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,