Решение № 12215 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2016 г.

Решение № 12215 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3847/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 37 от 12.02.2016 г., постановено от Административен съд В. по адм. д. № 566/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. О. Т. Н. Неделков, представляван в производството от адв. Татарска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени за производството пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2014 г. изх. № 02-060-6500/4073 от 15.10.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". С оспореното уведомително писмо е отказана оторизация на заявената за подпомагане сума от 2439.66 лв, поради извършени намаления на основание неспазени от земеделския стопанин базови изисквания, приложими за направлението. Съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на уведомителното писмо, съдът приема, че актът е постановен в нарушение на материалния закон. След анализ на отразеното в оспорения акт, както и на представените по преписката доказателства, съдът приема, че отказът от финансово подпомагане за кампания 2014 г., е поради неспазване на базово изискване за допустимост, което според процесуалния представител на ответника, се изразява в неспазването на чл. 132, ал. 1 от ЗВМД. За направлението, за което кандидатства жалбоподателят - "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", се отнасят изискванията, посочени в т. 7.8 от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, утвърдена със заповед № РД09-508/24.07.2014 г. и изменена със заповед № РД09-746/20.11.2014 г., на министъра на земеделието и храните (Методиката), в която са отразени базови изисквания съгласно УПЗДЗЕС, които са свързани с ползваните постоянно затревени площи и законоустановени изисквания за управление, които включват чл. 51 и чл. 132, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. След анализ на констатациите, отразени в представените протоколи и контролен лист от извършена проверка на място, съдът приема, че установените несъответствия са във връзка с изисквания, предвидени в чл. 132, ал. 1, т. 2 - спазване на изискванията за хуманно отношение към животните и т. 8 - водене на регистър на животните в животновъдния обект на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от програмата за развитие на селските райони, когато при проверка на място се установи че за съответните животни не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията за управление, АЕП се отказват или намаляват съгласно Методиката. Размерът на намаленията е посочен в т. 8.2 от Методиката, като за направлението "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" в т. 8.2.1 за отразените в контролния лист нарушения "нехуманно отношение към животните" и "несъответни на изискванията за гъстота затревени площи" се предвижда редукция на полагащите се суми съответно с 1% и 2 %. Никъде в цитираните в уведомителното писмо т. 6 и т. 7 от Методиката не се предвижда намаление със 100% на дължимата сума за подпомагане, както е разпоредено с оспорения акт. По тези доводи съдът е отменил оспореното уведомително писмо и е върнал преписката за ново произнасяне при дадени конкретни указания определената за подпомагане сума да бъде редуцирана съгласно т. 8.2.1 за направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" от Методиката за намаляване и отказване на АЕП по мярка 214 или ако се налагане редуциране на сумата на 100%, да се посочи конкретното правно основание, въз основа на което следва да се направи това. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Правните изводи на решаващия съд са направени след преценка на всички доказателства по делото, включително и на приложените протоколи и контролен доклад от извършената проверка на място. Като е обсъдил тези доказателства, съдът е стигнал до извод относно констатираните несъответствия с базови изисквания по мярката, за която кандидатства бенефициента. Съобразно констатациите от извършената проверка на място налице са нарушения на базови изисквания, предвидени в чл. 132, ал. 1, т. 2 и т. 8 от ЗВМД, въпреки, че и от протоколите от извършените проверки на място не може да се направи извод, в какво точно се състоят несъответствията. В този смисъл съдът е съобразил цитираното в касационната жалба ТР № 16/1975 г на ОСГК на ВС на РБ и е извел фактическите основания за издаване на акта от приложени към преписката доказателства. След преценка на тези доказателства, съдът е стигнал до правен извод относно коректните правни и фактически основания за постановяване на оспорения отказ. При този извод, който не се оспорва от касационния жалбоподател, обоснован е правният извод на решаващият съд, че липсват данни, поради каква причина е наложена редукция 100%. Констатираните несъответствия с базови изисквания, съобразно Методиката - т. 8.2.1 - направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", предполагат редукция в значително по-нисък размер. За наложената редукция 100% не могат да се изведат фактически и правни основания, както от отразеното в уведомителното писмо, така и доказателствата, приложени по преписката. Именно на това основание оспорения акт е отменен и преписката е върната със задължителни указания при новото произнасяне органът да изложи фактически и правни основания за налагане на редукция 100%. Не могат да се споделят доводите на касационния жалбоподател, че наложената редукция е поради неспазване на базово изискване за направлението - чл. 132, ал. 1 от ЗВМД. Този текст съдържа 23 отделни точки, като всяка от тях съставлява самостоятелно правно основание, поради което задължението на административния орган да посочи правно основание за издаване на оспорения акт предполага конкретно посочване на изискване, което не е спазено. В случая, след преценка на доказателствата по преписката, е направен извод за неспазване на две от изискванията, предвидени в чл. 132, ал. 1 от ЗВМД, а именно тези предвидени в т. 2 и т. 8. При тези констатации неизяснен остава въпроса поради каква причина е наложена редукция 100%, след като Методиката не предвижда такава санкция за тези нарушения. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. За процесуалното представителство пред касационната инстанция ответникът Т. М. Н. е представляван от адв. Татарска. Видно от представения договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство е уговорен и платен изцяло хонорар в размер на 450 лв. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно, тъй като уговорения хонорар незначително надвишава предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер на адвокатския хонорар. Освен това с оглед осъществената защита - изготвяне на отговор по касационната жалба и явяване в съдебно заседание, хонорарът е съответен на обема на процесуалното представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение