Решение № 2302 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2018 г.

Решение № 2302 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3898/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областна администрация на област с административен център К., чрез областен управител на област с административен център К., против решение № 239 от 22.12.2017 година, постановено по адм. дело № 209/2017 година на Административен съд К.. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна Н. Й., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по искова молба на Н. Й. против Областна администрация на област с административен център К., за присъждане на обезщетение в размер на 9900 лв. по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение със Заповед №ЧР-01-179/12.06.2015 г. на Областния управител на област К., за периода 12.06.2015 г. -12.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2017 г. -датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, до предявяване на исковата молба-12.07.2017 г., в размер на 311. 37 лв. Съдът е установил, че с решение № 3560/22.03.2017 г. по адм. д. № 34/2016 г. на Върховен административен съд на РБ, е отменено решение на Административен съд К. по адм. д. № 184/2015 г., и е отменена Заповед №ЧР-01-179/12.06.2015 г. на областния управител на област К., с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Й. –главен секретар на областна администрация-К., на осн. чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, считано от 15.06.2015 г. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителката не се е явила за заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, след което със Заповед №ЧР-01-06/10.04.2017 г. на Областния управител на област К., служебното правоотношение на Й. е прекратено на осн. чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, считано от 06.04.2017 г. В трудовата книжка на служителката е отбелязано начало на трудово правоотношения на длъжност "експерт" съм МРРБ от 10.03.2016 г. Предвид събраните доказателства първоинстанционния съд е намерил предявения иск за доказан по основание и частично по размер, при наличието на кумулативно дадените елементи на фактическия състав по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е счел, че размерът на индивидуалната работна заплата по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се определя в поименното щатно разписание, което действа в администрацията към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, който размер в случая е 1498 лв., но началният период на обезщетението започва от 15.06.2015 г. -датата на прекратяване на служебното правоотношение и осигуряването, при което съобразно крайния период за който е предявен иска, същия следва да се уважи за периода 15.06.2015 г. -12.12.2015 г., за сума в размер на 8888. 13 лв., а за частта до претендираната сума от 9900 лв. да се отхвърли като неоснователен. По отношение претендираната лихва за периода 22.03.2017 г. -12.07.2017 г. съдът е определил същата в размер на 279. 55 лв. по чл. 86 от ЗЗД, като е уважил претенцията за лихва до този размер, а в частта до претендирания такъв от 311. 37 лв. претенцията е отхвърлена. Съдът е приел, че върху сумата за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се дължи и законна лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото касае размера на основната заплата на държавния служител в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. След като служителката не се е явила да заеме предишната длъжност, т. е. длъжността на която е следвало да бъде възстановена след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното и правоотношение, законосъобразно първостепенния съд е приел, че основното възнаграждение на Й. следва да бъде определено към датата на влизане в сила на решението на съда за отмяна на тази заповед, като неговият размер се изчисли съгласно чл. 3, ал. 2 вр. чл. 7 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Противно на тезата на касатора в случая са събрани доказателства за размера на основната заплата на служителката към момента на признаване уволнението за незаконно. В процесния казус размерът е определен предвид установеното в приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Д., според което съобразно актуалното към процесната дата 22.03.2017 г. поименно щатно разписание на длъжностите в областната администрация К. /в сила от 08.03.2017 г. /, основната месечна заплата за длъжност "главен секретар" е 1498 лв. Има се предвид размера на основната месечна заплата за длъжността, заемана от служителката/при презумпция за непрекъснатост на служебното правоотношение/ към този момент, каквото е изискването на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изложеното, решението на Административен съд К. като постановено при липса на отменителното основание по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора направеното искане от Н. Й. за присъждане на разноски за касационната инстанция не следва да се уважава. Същото касае направени разноски по договор за правна помощ с адвокат А. Душева от 11.07.2017 г. Съгласно чл. 2. 1. б. "Б" от договора, за изпълнение на възложената работа, клиентът заплаща на адвоката следното възнаграждение: за процесуално представителство по т. 1.1.1- на втора съдебна инстанция-830 лв. платими в брой при изготвяне на жалбата, съответно на отговор на жалба. Не се представени по делото доказателства за платено възнаграждение на осн. цитираната разпоредба на договора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение