Решение № 3245 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2013 г.

Решение № 3245 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Георги Иванов Георгиев срещу решение № 6245 от 15.10.2013 г. по адм. д. № 372/2013 г. на Административен съд София-град с доводи, че в частта, в която е отхвърлена претенцията му, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Разноски за тази инстанция не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Георги Иванов Георгиев обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 1000 лева, причинени в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за задържане рег. № 6742/11.02.2011 г. на полицейски орган при 02-ро РПУ - СДВР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 11.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и иска за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, е отхвърлен като неоснователен и недоказан и Георги Иванов Георгиев е осъден да заплати на СДВР сумата 150 лева направени разноски по делото. Прието е, че са налице и трите кумулативно предвидени предпоставки да уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - спрямо ищеца е издаден административен акт по прилагане на принудителна административна мярка - задържане в 02-ро РПУ на СДВР и този акт е отменен с влязло в сила съдебно решение; същият е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване, и преживяното негативно състояние на психиката му, засягането на неговото емоционално равновесие следствие на уронването на доброто му име на служител на МВР, са пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразната заповед за задържане. При тези данни, обосновано и законосъобразно, е прието, че претенцията е доказана по основание, но е завишена с оглед претендирания размер. Настоящата инстанция споделя становището, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които се преценяват при всеки отделен случай. Съблюдавайки принципа за справедливост, въз основа на събраните доказателства по делото, които са анализирани подробно и задълбочено, първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че ищецът следва да бъде обезщетен със сумата 1000 лева. За разликата до пълния размер претенцията е недоказана и затова е отхвърлена. При този изход на спора, правилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а разноски на ищеца не са присъдени, тъй като не са своевременно поискани. Решението в оспорената му част не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски за тази инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,