Решение № 9563 от 11.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Митев срещу решение 28/01.02.2023 г., постановено по адм. д. 573/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на М. Митев срещу ревизионен акт Р-16002419006154-091-001/14.04.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта му, с който на М. Митев са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в размер на 44 711, 75 лв. главница и лихви в размер на 25 193, 77 лв. В частта му, с която ревизионен акт Р-16002419006154-091-001/14.04.2022 г. е отменен с решение 28/01.02.2023 г. на Административен съд Стара Загора, съдебното решение не е обжалвано и съответно не е предмет на касационна проверка за законосъобразност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-16002419006154-020-001/20.09.2019 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, е възложено извършването на ревизия на М. Митев за определяне на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-16002419006154-092-001/01.07.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-16002419006154-091-001/14.04.2022 г. В хода на ревизионното производство е установено, че М. Митев е местно физическо лице, данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство органите по приходите са направили искания за разкриване на банкова тайна по отношение на сметките на ревизираното лице. От представените извлечения от сметките на лицето от търговки банки е установено, че М. Митев е получил следните преводи по години и наредители за 2015 г. от Т. Бъчварова 322 289 лв. по 43 броя преводи, от К. Митев 11 000 лв. по 2 броя преводи, от З. Ганчева 9000 лв., или общо за годината 342 289 лв., за 2016 г. от К. Митев 13 700 лв. по 3 броя преводи, от З. Ганчева 91 300 лв. по 9 броя преводи, или общо за 2016 г. 105 000 лв. Установено е и обстоятелството на извършени от М. Митев изходящи преводи през 2015 г. в размер на 216 000 лв. с получател М. Маринов и за 2016 г. 90 000 лв. с получател М. Маринов. В хода на ревизионното производство, от ревизираното лице са изискани документи и обяснения относно основанията за получените и извършените преводи. На Т. Бъчварова тъща на ревизираното лице е възложено извършването на ревизия от същия ревизиращ екип, но на 13.10.2021 г. е установено, че Т. Бъчварова е починала и образуваното по отношение на нея ревизионно производство е прекратено. До другите две лица, които са извършили плащания до М. Митев са изпратени искания до трети лица, с поставени въпроси относно произхода на паричните средста, основанията за извършените преводи, но информация не е била получена. Установено е, че като основание за получените преводи е вписано захранване, захранване на сметка, прехвърляне на средства, превод, прехвърляне. Поради непредставяне на информация за основанията за палучаване на паричните средства с наредители Т. Бъчварова, К. Митков и З. Ганева, органите по приходите са приели, че сумите представляват укрити доходи от М. Митев и следва да се облагат по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При съобразяване на тези обстоятелства е установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК данни за укрити доходи/приходи, което води до определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. На ревизираното лице е връчено уведомление, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е уведомено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Независимо от това остоятелство, от ревизионния доклад се установява, че ревизията следва да протече по общия ред и определяето на данъчната основа ще е по материалния закон. Определена е обща годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, равна на сбора от получените по банковата сметка суми и получени приходи от Еконт експрес" ООД (установявания в тази част, направени от първоинстанционния съд не се преценяват, доколкото в тази част ревизионния акт е отменен, като срещу решението на първоинстанционния съд в отменителната му част касационна жалба не е подадена), начислен е дължим данък и лихви за просрчие Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 292/05.07.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 28/01.02.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 573/2022 г., е отхвърлена жалбата на М. Митев срещу ревизионния акт в частта му на установени задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в размер на 44 711, 75 лв. и лихви за просрочие в размер на 25 193, 77 лв., отменен е ревизионния акт в частта за разликата над 44 711, 75 лв. до 45 021, 29 лв., представляваща главница по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 01.01.2015 г. 31.12.2018 г., както и за разликата над 25 193, 77 лв. до 26 055, 27 лв., представляваща лихва до 14.02.2022 г. Съдът е приел, че органите по приходите са доказали приложимостта на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ придобиване на доход съобразно чл. 11 от ЗДДФЛ, който не е обложен с окончателен данък по ЗДДФЛ не е деклариран в подадената за 2015 г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а за следващите ревизирани години такава не е подавана. Приел е, че придобиването на дохода е реален факт, задължението по чл. 37, ал. 2 от ДОПК е на ревизираното лице, като същото посочва, че основанията за преводите са посочени от наредителите. Приел е, че насрещни проверки на лицата, извършили преводите не е следвало да се извършват, поради обстоятелството на липса на необходимост да се установява дали лицата са разполагали реално с паричните суми поради обстоятелството, че са ги превели по банковата сметка на ревизираното лице. Приел е, че невръчването на исканията за обяснения на третите лица не отрича крайния резултат на ревизионното производство, доколкото основанията за паричните преводи са посочени в платежните нареждания. Приел е за несъществуваща презумпцията, че всяко плащане между свързани лица е дарение. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са идентични на тези, съдържащи се в жалбата до първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, това е и обстоятелство, по което страните не спорят, че М. Митев е получил следните преводи по години и наредители за 2015 г. от Т. Бъчварова 322 289 лв. по 43 броя преводи, от К. Митев 11 000 лв. по 2 броя преводи, от З. Ганчева 9000 лв., или общо за годината 342 289 лв., за 2016 г. от К. Митев 13 700 лв. по 3 броя преводи, от З. Ганчева 91 300 лв. по 9 броя преводи, или общо за 2016 г. 105 000 лв. Установено е и обстоятелството на извършени от М. Митев изходящи преводи през 2015 г. в размер на 216 000 лв. с получател М. Маринов и за 2016 г. 90 000 лв. с получател М. Маринов. В хода на ревизионното производство, от ревизираното лице са изискани документи и обяснения относно основанията за получените и двършените преводи. На Т. Бъчварова тъща на ревизираното лице е възложено извършването на ревизия от същия ревизиращ екип, но на 13.10.2021 г. е установено, че Т. Бъчварова ее починала и образуваното по отношение на нея ревизионно производство е прекратено. До другите две лица, които са извършили плащания до М. Митев са изпратени искания до трети лица, с поставени въпроси относно произхода на парините средста, основанията за извършените преводи, но информация не е била получена. Установено е, че като основание за получените преводи е вписано захранване, захранване на сметка, прехвърляне на средства, превод, прехвърляне. Съобразно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с аргумент от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение 11 от 03.12.2021 г. на ВАС, по т. д. 3/2020 г. систематично разпоредбата се намира в раздел VI - доходи от други източници, като в т. 1 до т. 5 са посочени видовете източници, а в т. 6 е предвидено източникът да е различен от посочените, но установен като такъв. Следва да се приеме, че с постъпването на посочените парични средства в патримониума на ревизирания субект се е увеличило неговото имущество и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Безспорно по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК изцяло в доказателствена тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с ревизионния акт публични задължения, с която същите са се справили в хода на процеса, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не съдържа изискване за установяването на конкретното правоотношение, в рамките на което е получено съответно имуществено благо. Възприемането на противното всъщност би обезсмислило посочената правна норма, чиято цел е, предвид многообразието на правоотношенията, в които встъпват субектите на облагане, ясно да посочи, че източниците на облагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ са неизчерпателно изброени. Принципно верни биха били разбиранията на касатора, ако по делото липсваха доказателства за получаването на коментираните парични средства в патримониума на ревизираното лице, а безспорно доказателства за това са налични по делото неоспорените от М. Митев извлечения от собствените му банкови сметки. При това правилно разбиране на първоинстанционния съд изцяло в доказателствена тежест за М. Митев по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване избраната от него защитна позиция, т. е. наведените фактически твърдения за изключване квалифицирането на полученото като доход. Изводите на първоинстанционния съд при така установената и безспорна в тази й част фактическа обстановка по делото са изцяло обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 6336, 13 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение