Решение № 2369 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2018 г.

Решение № 2369 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов от [населено място], чрез пълномощника му адв. Цв. Панайотов, срещу Решение № 1589 от 19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1521/2018 г. от Административен съд Варна с доводи за неправилност и наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените от страната разноски пред двете съдебни инстанции. Прилага се списък на разноските. Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Варна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявения от И. Иванов иск, с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, срещу ОД на МВР – Варна, с който е претендирал ответникът за му заплати обезщетение за понесена имуществена вреда, представляваща заплатен адвокатски хонорар, във връзка с оспорването на НП № 17-0445-000880/28.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 4 м, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата норма на закона. Решението е неправилно. Съдът е приел за безспорно установен факта, че НП № 17-0445-000880/28.12.2017 г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна е било оспорено пред съда и отменено, като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 543 от 30.03.2018 г. на РС – Варна, постановено по НАХД № 525/2018 г. Също така безспорно е установено, че по посоченото НАХ дело адв. Ц. Панайотов е представил пълномощно, с което И. Иванов го е упълномощил да го представлява пред съда (л. 10). Представен е и договор за правна защита и съдействие (л. 12), съгласно текста на който упълномощителят е заплатил на упълномощения да го представлява адвокат в брой и изцяло сумата от 300 лева на 23.02.2018 г. При тази фактическа установеност изводът на съда, че предявеният иск е неоснователен е неправилен. Неправилно съдът се е позовал на съдебна практика, която е неотносима към настоящия правен спор (напр. по АД № 7157/2012 г. основанието за отхвърляне на иска, като неоснователен е влязло, поради необжалването му от жалбоподателката наказателно постановление № 9-1544/2009 г. от орган на ТД на НАП - Варна, с което е наложено административно наказание глоба от 200 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за 2008 г., което действително прави иска неоснователен поради отсъствието на една от изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при упражняване на административна дейност; АД № 5160/2011 г., в което е прието, че наказателното постановление не е административен акт – практика, коригирана с Тълкувателно решение на ВАС и т. н.). С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ: "Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове." Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с материалния закон и посоченото тълкувателно решение. Предявеният от И. Иванов иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Първоинстанционният съд е установил наличието на отменен, с влязло в сила съдебно решение акт - НП, постановен при упражняване на административна дейност на административния орган, т. е. налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая сумата от 300 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие, представен по НАХД № 525/2018 г. е съобразена с разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и заплащането е удостоверено с изричното волеизявление на страните по договора, представен по делото преди съдебното заседание, т. е. ищецът е понесъл имуществена вреда. Вписаното в договора за правна помощи и съдействие има силата на разписка за изплатената сума (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г., постановено по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Заплатеното адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка с обжалването на акта на ответника пред съда, т. е. налице е и изискуемата от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинна връзка между понесената вреда и акта на административния орган. Следователно, претендираните имуществени вреди, представляващи заплатените на адвокат Панайотов 300 лв. възнаграждение следва да бъдат репарирани по реда на специалния закон. Като е приел обратното съдът от първата инстанция е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото – решено по същество, като се уважи претенцията на ищеца. С оглед изхода на правния спор претенцията на И. Иванов за присъждане на понесените по настоящото дело разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно представените писмени доказателства – договори за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г. (л. 20, АД 1521/2018 г.) и от 15.08.2018 г. (л. 6, АД № 11744/2018 г.), преводно нареждане (л. 10, АД 1521/2018 г. и л. 10, АД № 11744/2018 г.), общо в размер на 615 лева. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение