Решение № 10532 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2015 г.

Решение № 10532 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7418/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Енергоремонт Инженеринг" ООД, чрез адв. Радослав Савов срещу Решение № 2643 от 16.04.2015 г. по адм. дело № 8819/2013 г. по описа на Административен съд София град, Първо отделение, 16 състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Енергоремонт Инженеринг" ООД срещу Ревизионен акт /РА / № 2151206815 от 14.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1271 от 23.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е игнорирал приетите по делото приемо-предавателни протоколи и необосновано не е кредитирал заключението по ССЧЕ, както и не е обсъдил показанията на разпитаните двама свидетели. В допълнение се излагат доводи за нарушение на материалния закон, доколкото АССГ е формирал неправилен извод за материална законосъобразност на РА, въпреки че по делото са налице достатъчно доказателства, че за ревизираното лице са възникнали предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Михайлова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Енергоремонт Инженеринг" ООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 2151206815 от 14.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1271 от 23.07.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Предмет на спора е отказаният от данъчните органи данъчен кредит на получателя по фактури, подробно описани в РД и в РА, издадени от доставчиците "Лили 2007" ЕООД, "Метал М 03" ЕООД, "Софстрой БГ" ЕООД, "Стоун Флаар" ЕООД, "Тим Групс 2007" ЕООД, "Евро Транс Лиз" ЕООД, "Ивет Къмпани" ЕООД, "Зора Строй" ЕООД, "Ем Строй Ем" ЕООД, "Унисек" ЕООД, "Строй Ремонт Инженеринг 63" ЕООД за закупени строителни материали. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание. чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията писмени доказателства и приетото без оспорване от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза /ССЧЕ/. Според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че горепосочените дружества са доставили съответни строителни материали като вид и количество на ревизираното лице. Няма ангажирани доказателства за притежавани от доставчиците фактически наличност на строителни материали във фактурирания обем, тяхното реално съхранение и последващо транспортиране, товарене и разтоварване. В съдебното решение, предмет на касационен контрол, АССГ е обсъдил приетите по делото копия от стокови разписки и е приел, че същите не могат да служат като доказателства за предаването и приемането на съответните стоки от доставчика на получателя. От друга страна, липсата на проверка в счетоводството на доставчиците по изпълнение на фактурираните доставки от страна на вещото лице допълнително обосновава извода за законосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключението по ССчЕ, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Неоснователни са възраженията на касатора, че АССГ не е осъществил пълна и задълбочена процесуална дейност по анализиране на приобщените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност. Действително първоинстанционният съд не е обсъдил съдържанието на показанията на разпитаните свидетели /служители на ревизирания субект/ и не ги е съпоставил с останалия доказателствен материал. Това опущение на съда обаче не е съществено и не води до промяна на крайния му извод за материална законосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. Както се установява от доказателствата по ревизионната преписка, на доставчиците "Метал М 03" ЕООД, "Софстрой БГ" ЕООД, "Стоун Флаар" ЕООД, "Тим Групс 2007" ЕООД, "Евро Транс Лиз" ЕООД и "Ем Строй ЕМ" ЕООД са връчени ИПДПОЗЛ относно процесните фактури по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания срок дружествата не са представили изисканите документи. След проверка в информационната база на НАП е констатирано, че издадените фактури към ревизираното лице не са отразявани в дневниците за продажби при нието един от посочените доставчици. Относно "Унисек" ЕООД и "Лили 2007" ЕООД в отговор на надлежно връчените им ИПДПОЗЛ управителите на двете дружества заявяват, че не са издавали фактури на ревизираното лице и такива не съществуват и не са отразявани в счетоводните регистри за съответните данъчни периоди. По отношение на доставките от "Строй Ремонт инженеринг 63" ЕООД, "Ивет Къмпани" ЕООД и "Зора Строй" ЕООД е установено, че фактурите не са отразени в дневниците за продажби на доставчиците, като дружествата многократно са издирвани от приходните органи и не са откривани на декларираните адреси за кореспонденция. В хода на ревизията са представени само копия от процесните фактури и доказателства за плащане по тях, както и копия от складови / стокови разписки. В приложените разписки липсва отразяване на имената и длъжността на лицата, които са ги подписали, като в част от тях подписите са положени така, че не е ясно дали са за "предал" или за "приел". Относно фактурите от "Стоун Флаар" ЕООД стоковите разписки не съдържат никакви подписи. Нито пред приходните органи, нито пред съда са били ангажирани други доказателства във връзка с конкретните доставки на стоки и за индивидуализация на същите. Няма представени приемо-предавателни протоколи, за да се направи извод за предаването и приемането на съответното количество строителни материали от доставчика на получателя. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е ценил неоспорените приемо-предавателни протоколи, доколкото липсват такива протоколи и първоинстанционният съд е анализирал съдържанието на приетите складови/стокови разписки. Необосновано касационният жалбоподател твърди, че тези писмени документи кореспондират с всички останали доказателства. Разказът на разпитаните пред съда свидетели Тодоров и Василев, служители на "Енергоремонт Инженеринг" ЕООД, е много общ и не установява по категоричен начин извършването на доставките, доколкото този факт се удостоверява с надлежен писмен документ. В тази връзка АССГ подробно е обсъдил писмените доказателства по делото, както и заключението по ССчЕ, като констатациите на вещото лице не могат да служат като достатъчно доказателство за реалното осъществяване на процесните доставки. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, а е работило само по счетоводните записания, направени от ревизираното лице. Действително ЗДДС / в сила от 1.01.2007 г./ не поставя изискването да бъде изследван произхода на стоката, но в процесния случай с оглед установените данни в хода на ревизията за неоткриване на доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция и липсата на отразяване на фактурите в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, липсата на обективни данни за наличието на материали от съответния вид и количество при доставчиците, както и такива за тяхното предаване на получателя обосноват правилният извод за материална законосъобразност на РА. Касационната инстанция споделя подробно развитите от АССГ мотиви относно приложимост на практиката на СЕС във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно е позоваването на Решение на Съда от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обосноват отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. Т. е. тълкуването на цитираното решение изисква доказването по категоричен начин на извършването на облагаема доставка на стока. В случая това материалноправно изискване не е спазено. Не е доказано условието съответните стоки са били придобити / предадени и транспортирани/ от ревизираното лице чрез неговия доставчик . От друга страна, АССГ е изследвал и въпроса относно евентуалното наличие на недобросъвестност от страна на получателя по доставките. Съгласно Решение от 06 септември 2012 г. на СЕС по дело С-273/11, на продавача може да се откаже ползването от правото на освобождаване от начисляването на ДДС при вътреобщностни доставки при условие, че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването, или че е знаел или трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Аналогично е разрешението и съгласно Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 на СЕС, според което националният съд следи служебно за наличието на измама и на обективни данни, сочещи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. Съобразно цитираните решения на СЕС, правилно АССГ е достигнал до извода, че в хода на ревизията са констатирани обективни данни /неотразяването на фактурите в счетоводните регистри на доставчиците и изявленията на управителите на "Лили 2007" ЕООД и "Унисек" ЕООД, че не са издавали фактури към получателя/ сочещи, че процесните фактури са издадени формално с цел злоупотреба с право при позоваването на правото на приспадане и ревизираното лице не е могло да не знае за това. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АССГ за материална законосъобразност на РА, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, а на ответника по касация такива не се дължат, тъй като юрисконсултското възнаграждение е присъдено в пълен размер от първоинстанционния съд съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение