Решение № 7245 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2008 г.

Решение № 7245 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15077/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 614 от 05.09.2008 г., постановено по адм. дело № 1409 от 2005 г. по описа на Варненския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен данъчен ревизионен акт № 552 от 26.05.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 700 от 17.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, с която на "Изгрев - 2000" ООД с данъчен адрес гр. Варна за данъчните периоди от м. 01.2001 до 31.12.2004 г. не е признато право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 88 970, 35 лв., постановено е внасяне на сума ДДС в размер на 89 007, 73 лв. и лихви за забава по реда на чл. 144 ДПК в размер на 24 427, 85 лв. и е признато право на данъчен кредит в този размер по фактури, издадени от "Метро кеш енд Кери България", ЕТ "Ара -Тома Томов", "Лесотех" ООД и "Делта прим" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Изгрев - 2000" ООД - гр. Варна, с представено по делото писмено становище от адв. Колева оспорва жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. За яснота и избягване на повторения, следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС - обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отменил по жалба на "Изгрев - 2000" ООД данъчен ревизионен акт № 552 от 26.05.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 700 от 17.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, с която на "Изгрев - 2000" ООД с данъчен адрес гр. Варна за данъчните периоди от м. 01.2001 до 31.12.2004 г. не е признато право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 88 970, 35 лв., постановено е внасяне на сума ДДС в размер на 89 007, 73 лв. и лихви за забава по реда на чл. 144 ДПК в размер на 24 427, 85 лв. и е признато право на данъчен кредит в този размер по фактури, издадени от "Метро кеш енд Кери България", ЕТ "Ара - Тома Томов", "Лесотех" ООД и "Делта прим" ЕООД. В частта по ЗКПО, с която съдът е отхвърлил жалбата, решението като необжалвано е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с обжалвания ДРА незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Метро кеш енд Кери България", съдът е приел, че липсата на заснети обекти на увредените места, подлежащи на ремонт, не означава, че закупената камера, за която не е признат данъчен кредит на основание чл. 64, т. 5 ЗДДС, няма да се използва при следващи ремонти, доколкото става въпрос за техника със специфично предназначение, което съвпада с предмета на дейност на фирмата, поради което ДРА е отменен в тази част. Относно фактурите, издадени от ЕТ "Ара - Тома Томов", "Лесотех" ООД и "Делта прим" ЕООД, съдът е приел, че неправилно не е признат данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за периода 17.01.2001 - 31.12.2004 година. Според съда, предвид предмета на договорите между корабособственика и кораборемонтен завод, не е било възможно да се определи от изпълнителя крайният обем на ремонтните работи, а оттам и необходимият брой работници. Това е ставало в движение, когато са задавани конкретните искания на корабособственика, и такава е била установената в бранша практика за договаряне, предоговаряне, време и начин на приемане и извършване на услугата и плащането. Съдът е посочил, че много често след сключването на договора за ремонт обемът на караборемонта нараства и сроковете и цените се предоговарят, което пък обяснява сключването на типови договори, които са приложени по делото. Позовавайки се на приложената ССЕ, е приел, че дружество "Изгрев - 2000" въз основа на наетите от дружеството лица е било в пълна възможност да изпълни дейностите - предмет на договорите. Предвид това е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства и тези, събрани в хода на съдебното производство - експертни заключения, доказват по безспорен начин реалното извършване на процесните доставки и наличието на счетоводна отчетност за тях, поради което съдът е отменил обжалвания ДРА. Така постановеното решение е неправилно в частта относно отказаното право на данъчен кредит по доставките, извършени от ЕТ "Ара - Тома Томов", "Лесотех" ООД и "Делта прим" ЕООД, по следните съображения: Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Правилно съдът е посочил в мотивите на решението, че правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС поради това, че не са представени доказателства от доставчиците в указания от данъчните органи срок във връзка с извършването на доставката, счетоводната отчетност, свързана с нея и с предходни доставки, като за това са били уведомени по реда на ДПК. Неправилно обаче е приел, че жалбоподателят "Изгрев - 2000" ООД е представил такива доказателства в съдебното производство, с които доказва реалното извършване на тези доставки. Този извод е необоснован, тъй като не произтича от доказателствата по делото. За да достигне до този извод, съдът се е позовал преди всичко на заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Съдът обаче не е посочил в мотивите си какво е имал предвид от тези заключения, за да приеме, че действително тези ремонтни работи са извършени от подизпълнителите, които са издали процесните фактури. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза проверката е извършена само в счетоводството на самия жалбоподателя и това, че последният е имал кадрови ресурс за извършване на доставките, не означава, че такъв ресурс са имали и подизпълнителите, които се явяват доставчици по тези услуги. Самият съд в мотивите си е обсъждал кадровата и техническата обезпеченост на жалбоподателя за извършване на кораборемонтните дейности и тогава възниква логичният въпрос, защо след като последният е имал кадрови потенциал за осъществяване на доставките, е използвал подизпълнители. Що се отнася до техническата експертиза, тя също не е дала конкретно заключение, а само са дадени принципни постановки от технологична гледна точка относно необходимата квалификация на работниците, извършващи такава дейност. Ето защо от мотивите към решението не става ясно какво е имал предвид съдът, за да приеме, че така събраните доказателства по безспорен начин доказват реалността на доставката. В тази насока не са цитирани никакви доказателства, а само съвсем общо е посочено, че представените от жалбоподателя доказателства в административното и съдебното производство опровергават прилагането на разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗДДС, на което правно основание е издаден обжалваният ДРА. В ДРА е направен извод за липса на реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и фактическите констатации в ДРА в тази връзка не са опровергани от ревизираното лице в производството по обжалване на ДРА, който е издаден при действието на ДПК (отм.), и поради това фактическите констатации в него се ползват с презумпцията за вярност по чл. 109, ал. 8 ДПК (отм.). Както е посочил и първоинстанционният съд, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай не е доказано извършването на ремонтните услуги от страна на подизпълнителите. В договорите между "Изгрев - 2000" ООД и възложителя "Кораборемонтен завод Одесос" АД са посочени различни кораборемонтни услуги, но не са представени документи, които да разграничават какви точно дейности и в какъв обем от тези, посочени в типовите договори, са извършвани от подизпълнителите - издатели на фактурите. По делото не е изяснено дали представените от подизпълнителите доказателства за наети работници са достатъчни, за да бъде извършена конкретната работа в уговорения обем, и дали тя съответства на работата, за която са издадени фактурите. Предвид изложените съображения съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като е възприел заключението на вещите лица, без да ги обсъди с останалите доказателства по делото и доводите на страните, в нарушение на правилото по чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Поради това решението в тази част следва да бъде отменено, а делото - върнато на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за ново разглеждане от друг състав на съда, при което следва да бъдат събрани и обсъдени доказателства във връзка с кадровия потенциал на подизпълнителите доставчици, като вещите лица формират своите изводи на тази база. Освен това не е напълно изяснен и въпросът с плащанията по фактурите. Действително плащането на цената по доставката представлява само изпълнение на престацията на една от страните по сделката и то не доказва изпълнението на доставката на услуга, за която са издадени фактурите, но то е и една индиция за това дали е имало изпълнение по договора, и това доказателство следва да бъде преценявано заедно с останалите. Относно частта, в която съдът е отменил ДРА за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 143017935 от 13.12.2001 г., издадена от "Метро кеш енд Кери България" АД, решението е правилно. Безспорно е установено по делото, че основната дейност на ревизираното дружество е извършване на кораборемонтни услуги и както правилно е приел съдът, независимо че не са представени доказателства за начина на водене на дневниците и отчетната документация, свързани с ползването на ТВ камери с повишена и разделителна способност, то след като се касае до специфична техника, свързана с предмета на дейност на дружеството, следва, че се касае до стока, която ще се използва за извършване на облагаеми доставки. Неправилно ревизиращият орган е приел, че в случая не е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС, и като е отменил акта, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила в тази част. Предвид изхода на спора с настоящото решение не се присъждат разноски по делото. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК разноските следва да бъдат възложени при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,