Решение № 9945 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град против Решение 17535 от 22.05.2025 г. по адм. дело 2730/2025 г. на Административен съд София-град. Развити са подробни съображения за неправилност на оспореното решение, като конкретно се поддържа нарушение на материалния закон самостоятелно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно приложението на чл. 69б, ал. 2 КСО. Правят се оплаквания, че зачитането като категоризиран осигурителен стаж на Н. Ж. било неправилно и в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 69б, ал. 2 КСО. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е за отмяна на съдебния акт. Ответникът Н. И. Ж., в отговор от 28.07.2025 г., чрез адв. М. Попова, оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-49/20.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на Н. Ж. срещу разпореждане [номер]/6/21.01.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София -град, постановено по Заявление вх. 2113-21-10106/31.12.2024 г. Съдът е разгледал по същество жалбата като я приел за основателна. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. 2113-21-10106/31.12.2024 г. Н. И. Ж. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО, като е представила документи, установяващи осигурителен стаж и доход. При преглед на пенсионното досие във връзка с представените документи и данните в Регистъра на осигурените лица на НОИ, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е зачело на Н. Ж. осигурителен стаж до 30.11.2024 г., от първа категория 16 години 06 месеца и 01 дни и от трета категория 16 години 03 месеца и 14 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 43 години 09 месеца и 17 дни. Отчетено е, че към датата на заявлението 31.12.2024 г. Ж. е навършила [възраст]. При така очертаното, с разпореждане [номер]/6/21.01.2025 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ София град на Н. Ж. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал.1 от КСО и чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Прието е, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 31.12.2024 г. Ж. няма навършени 54 г. и 02 месеца за календарната 2024 г. С Решение 2153-21-49/20.02.2025 г. директорът на ТП на НОИ София град, е отхвърлил депозираната от Ж. жалба, като е приел, че пенсионният орган правилно е зачел стаж като държавен служител по ЗМВР и възраст, като законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО. Посочено е, че съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, за календарната 2024 г. служителите по ЗМВР придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 г. и 2 м. и при 27 г. общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени. В хипотезата на чл. 69, ал. 2 от КСО не достига стаж, а в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО не е достигната възраст, на основание чл. 18, ал. 4 от НПОС, поради което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението и разпореждането са оспорени пред съда с оплаквания за нарушение на материалния закон, като се позовават и на съдебна практика. Поддържа се, че трудът на служителите по ЗМВР е от първа категория съгласно чл. 183, ал. 3 от ЗМВР, което е основание за придобиване на право на пенсия по чл. 69б от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна и е отменил решението и разпореждането. Приел е, че трудът на жалбоподателката е от първа категория и при наличната възраст и сбор от стаж и възраст отговаря на предпоставките по чл. 69б от КСО, поради което е придобила право на пенсия и такава следва да и се отпусне. Административният съд е установил прецизно фактическата обстановка по делото, но е достигнал до необосновани и неправилни изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които обаче не се споделят от касационната инстанция. Спорен по делото е въпросът относно наличието на предпоставките на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. Той обаче не е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Неправилна е преценката на съда, че в случая са изпълнени условията на чл.69б, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от лице, работещо при условията на първа категория труд. Противно на твърдяното от ответника по касация, решението на Административен съд София-град е постановено при неправилно прилагане на закона, тъй като в случая липсват предпоставките на фактическия състав на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Видно е от данните по делото, а и не се оспорва фактът, че Н. Ж. към датата на подаване на заявлението (31.12.2024 г.) за отпускане на пенсия има навършени [възрст], както и че към този момент е придобила осигурителен стаж от първа категория 16 години 06 месеца и 01 дни и от трета категория 16 години 03 месеца и 14 дни, като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 43 години 09 месеца и 17 дни. Според предвиденото в приложимата правна норма на чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл.69, ал.9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 год. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. По силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. Основателно е оплакването в касационната жалба, че формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Ж. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. След като Ж. разполага с изискуемия стаж като служител по ЗМВР, но няма навършена необходимата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2024 г. - съответно разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС е неприложима, то тя не попада сред лицата имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касационният състав не споделя съществуващата съдебна практика на ВАС, шесто отделение, съответстваща на решаващите мотиви в оспорения съдебен акт, поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона, а и с оглед характера на средствата за ДОО като публичен ресурс. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на материалния закон решението на АССГ е неправилно и следва да бъде отменено, и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, на касатора се дължат разноски за двете инстанции, от които 200 лева държавна такса пред настоящата инстанция и по 100 лева за всяка инстанция за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение