Решение № 9477 от 8.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2015 г.

Решение № 9477 от 8.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11046/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "А." ЕООД гр. Б., представлявано от В. Г. В., против решение № 1277/27.07.2015 г. на Административен съд - Б., с което e отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № ПО-01-20/26.01.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) - Б. Поддържат се доводи за неправлиност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, още че изводите на административния съд, обективирани в мотивите на съдебното решение са неправилни и не кореспондират с доказателствата по делото. Необосновано е прието от съда постановил оспореното съдебно решение, че обективираното нарушение в наказателното постановление е извършено от касатора. Освен това поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон е оспорил НП. Иска се отмяна на решението, тъй като не са налице условията на чл. 78а от ЗВ на който се позовава административния орган. Дружеството не е санкционирано за посочения обект и не дължи санкции по чл. 200 от Закона за водите. Ответната страна - Директорът на Басейнова дирекция западнобеломорски район - Б., оспорва основателността на касационната жалба по съображения изложени в представеното по делото писмено становище. Поддържа подробни доводи, че касатора има наложени санкции по ЗВ, които не е изплатил и по тази причина отказът на административния орган да продължи действието на разрешителното е законосъобразен, както правлино е приел съдът. Позовал се е и на съдебна практика. Представителят на Върховната административна прокуратура, също поддържа подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на съдебния процес касаторът не е оспорил доказателствата, че дружеството има не погасени имуществени санкции, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 78а от ЗВ и е постановен оспорения отказ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на "А." ЕООД с адрес на управление с. Б. поле, община Б. срещу отказа на Директора на басейнова дирекция Западнобеломорски район № ПО-20./26.01.2015 г. с което на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 78а от Закона за водите е постановен отказ за продължаване на срока на действието на Разрешително за водовземане на подземни води № 41530031 от 7.11.2008 г. издадено в полза на касатора по подадено от него заявление вх. № РР-01-189/26.06.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Приел е, че за да се уважи искане за удължаване на срока на разрешението следва да са налице комулативно изискванията на чл. 78 от ЗВ. Липсата на което и да е от тях води до отказ за продължаване на срока. Установено е че в конкретния случай дружеството не отговаря на изискванията на чл. 78а от ЗВ, тъй като не е заплатил наложените санкции по чл. 200 от същия закон. При тази фактическа установеност, правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 52, ал. 1, т. 4, чл. 78а и др. ЗВ и е отхвърлил оспорването. В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не е оспорило приложените писмени доказателства -л. 10, л. 11 от делото, от които се установява, че не са погасени от него имуществените санкции по цитираните в писмото на НАП - С., наказателни постановления и не са изпълнени задължения по всички разрешителни, издадени от Директора на БД ЗБР за периода 2002-2013 г. в размер на 22471.30 лева и че няма постъпления по образуваното изпълнително дело 341/14 и пр. С оглед на установеното, обосновано административния съд е отбелязал, че предвид чл. 78а ЗВ изменение и продължаване на срока на действие или издаване на разрешително по реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 ЗВ се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/ или дължимите глоби или санкции по чл. 200 ЗВ, което в процесния случай не е направено от дружеството-жалбоподател. В чл. 78а ЗВ не е предвидено задълженията по чл. 194 и санкциите по чл. 200 ЗВ да са свързани именно с конкретния обект за който е дадено разрешително, а възражението в този смисъл направено както в първата съдебна инстанция, така и с касационната жалба противоречи на изричната редакция и цели на посочената норма, а именно да мотивира привлечените към административно-наказателна отговорност съгласно чл. 200 ЗВ да се съобразяват с нормативните разпоредби на ЗВ, а когато не са сторили това, да заплащат своевременно определените глоби и санкции, както и да заплащат задълженията по чл. 194 ЗВ. Противното разбиране поддържано от касатора влиза в противоречие с основния правен принцип - никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Що се отнася до доводите изложени в касационната жалба относно оспорване на наказателно постановление, то същите не следва да се обсъждат, тъй като не са подкрепени с доказателства. Такива не се представени и в първоинстанционното производство. Водим от горното и на основание, чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение