Решение № 225 от 5.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 557/2015 г.

Решение № 225 от 5.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 557/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдените И. Т. И. и Б. К. Г. за възобновяване на производството по внохд № 12/2015 г. на Хасковския окръжен съд. С оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила осъдените мотивират претенция за отмяна на решение № 32/27.02.2015 г. и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно- да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че съдебният акт не страда от приписаните му пороци и искането на осъдените следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С присъда № 42/09.12.2014 г. по нохд № 287/2011 г. Районният съд в гр. Харманли признал подсъдимите И. И. и Б. Г. за виновни в това, че на 06.10.2010 г. в съучастие като извършители влезли в чуждо жилище като употребили за това сила и деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2 пр. 1 и 3, вр. ал. 1 от НК ги осъдил на една година лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието на подс. Г. по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от четири месеца лишаване от свобода, наложено на подс. И. по нохд № 444/2007 г. на РС Харманли. Признал подсъдимия И. И. за невинен да е нанесъл средна телесна повреда на М. Г. Д. и го оправдал по обвинението по чл. 129, ал. 1 от НК. С решението, предмет на настоящото производство, Хасковският окръжен съд потвърдил изцяло присъдата. Искането е подадено от осъдените в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Оплакването за допуснати процесуални нарушения е мотивирано с доводи, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като липсвали обвинителни факти срещу осъдените, както и че въззивният съд се е позовал на недопустими доказателствени средства. Обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на процесуалния закон. В обстоятелствената му част са описани времето и мястото на деянието, както и действията на всеки от обвиняемите, начинът на проникването им в къщата на пострадалия и упражненото по отношение на него насилие. Отразени са достатъчно по обем факти, квалифицирани от прокурора по чл. 170, ал. 2 и чл. 129 от НК. Обвинението е пълно и ясно, поради което не може да се приеме за състоятелна тезата, че двамата осъдени са били затруднени в упражняване на правото си на защита. Въззивният съд е основал решението си на недопустими доказателствени средства. Внимателният прочит на мотивите на решението сочи, че фактическите му изводи почиват на показанията на С. Н. и Е. М., дадени на досъдебното производство /л. 5/. Двете жени, като живеещи на съпружески начала с всеки от осъдените, са отказали да свидетелстват пред първата инстанция. След като са се възползвали от правото си по чл. 119 от НПК те са загубили качеството на свидетели, поради което показанията им, дадени на досъдебното производство не могат да бъда приобщавани към доказателствена съвкупност и не могат да служат за установяване на фактите по делото. Поради това касационният състав споделя възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция. Производството по делото следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение