Решение № 466 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 392/2010 г.

Решение № 466 от 22.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 392/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Я. В. Н. и Ц. Е. П., подадени в срок чрез защитниците им, против присъда № 438 от 25.11.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 3142/2009 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия Я. Н. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че е осъден в нарушение по чл. 303, ал. 2 НПК, неправилно е квалифицирано поведението му като по-тежко наказуемо престъпление, а наказанието е явно несправедливо. В условията на алтернативност се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан или да бъде изменена, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон и му бъде наложено друго по вид наказание. В жалбата на подсъдимата Ц. П. не се поддържат конкретни касационни основания, а в допълнението към нея направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК се излагат доводи за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По същество се иска присъдата да бъде отменена и да бъде оправдана. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище че присъдата на въззивната инстанция е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 1.06.2009 г. постановена по НОХ дело № 11837/2008 г. Софийският районен съд е признал подсъдимите Я. В. Н. и Ц. Е. П. за невиновни в това на 4.02.2005 г. в гр. София, магазин "Монтели" на бул. "В. " да са отнели чужди движими вещи, първият на стойност 68 лв, а втората- на стойност 45 лв, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимия Н. в условията на повторност, поради което ги е оправдал по предявените обвинения по чл. 195, ал. 1, т. 7 за Н. и по чл. 194, ал. 1 НК за П.. С присъда № 438 от 25.11.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 3142/2009 г. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 4.02.2005 г. в гр. София, магазин "Монтели", отнели чужди движими вещи на стойност 68 лв от Н. и на стойност 45 лв от П., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК ги е осъдил на наказание пробация с пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година за Н. и шест месеца за П.. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационните жалби са основателни, но не по изложените от жалбоподателите съображения. Софийският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е оправдал подсъдимия Н. по предявеното обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, а подсъдимата П. по обвинението по чл. 194, ал. 1 НК, като е приел, че събраната доказателствена съвкупност не дава основание за извод, че двамата са извършили действията по отнемането на чуждите вещи, защото не е доказано изпълнителното деяние по отношение момента на прекъсването на фактическата власт и установяването на своя такава. Въззивната инстанция, при наличието на съответен протест, е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства. Направила им е собствен анализ и е приела, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата, без да са обсъдени съвкупно, в съответствие със закона и с правилата на логиката. Изложила е съображения, които се споделят и от настоящата инстанция, че анализа на доказателствата, макар и косвени, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимите. При постановяване на новата присъда не е изпълнила задължението си по чл. 305 НПК, като не е изложила решението си по въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК относно квалификацията на деянието. При правната квалификация на поведението на подсъдимия Н. е приела, че деянието, макар и извършено повторно, е маловажен случай и не следва да бъде квалифицирано като престъпление по предложената от прокурора квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7 НПК. Изложила е съображения, които могат да бъдат отнесени към квалификацията маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, а именно сравнително ниска стойност на предмета на престъплението, липсата на вредни последици, граничен случай между довършено престъпление и завършило в стадия на опита. При тези съображения липсват мотиви защо не се квалифицира деянието като маловажен случай на престъпление кражба и не се прилага по-леко наказуемия материален закон, а се приема правната квалификация по основания текст на чл. 194, ал. 1 НК. Изготвени по този начин мотивите съдържат и вътрешно противоречие относно квалификацията на деянието, което е процесуално недопустимо. По отношение на подсъдимата П., чието деяние не се отличава по тежест от извършеното от подсъдимия Н., доколкото отнетата от нея вещ е на по-ниска стойност, а съдебното й минало не е по-обременено, липсват изобщо съображения за правната квалификация. Липсата на решаващи мотиви по въпроса за квалификацията на деянието е приравнена на пълна липса на мотиви, което във всички случай и съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и е основание за отмяна на постановената присъда. За него касационната инстанция следи служебно и без да е сезирана с конкретни доводи, защото не дава възможност да бъде извършена касационната проверка и да се отговори на доводите на жалбоподателите. На това основание присъдата на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да бъде отстранено посоченото по-горе нарушение, като при постановяване на новия съдебен акт бъдат взети предвид и доводите на жалбоподателите. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказ ателно отделение