Решение № 7975 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Е. А., лице без гражданство, против решение 7308/27.11.2023г., постановено по адм. дело 8163/2023г. на Административен съд София град, с което е потвърдено решение 12169/07.08.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/. Наведени са възражения за неправилност на съдебното решение поради неспазване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуален представител - юрисконсулт Георгиева, в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание я оспорва и изразява становище за правилност на съдебното решение Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава, писмено и в съдебно заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по жалба, подадена от Ш. А. А., лице без гражданство, срещу Решение 12169/07.08.2023г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. От фактическа страна е установено, че Ш. А. А. е лице без гражданство, палестински бежанец. Чужденецът съобщава, че в периода 1983-1986 г. /според процесуалния му представител се затруднява да посочи по-точно паради темпоралната отдалеченост на събитията/ напуска със семейството си Ливан, където е роден. Заминават за Сирия, тъй като майка му била сирийска гражданка, където останали около година и получили виза за Обединените арабски емирства. Установили се в Дубай /от около 1897г. до 2010 г./. Посочва, че през 2010 г. заминал за Ливан и още същата година пристигнал легално в България с гвинейски паспорт, сключил брак с българска гражданка и получил виза на основание член на семейство. Имал е документ издаден на 19.06.2015 г. за временно пребиваване в България. От 2016 г. пребивава нелегално в страната, тъй като не е направил опит да легализира престоя си оттогава. Има валиден до 28.04.2026 г. ливански документ за самоличност /документ за пътуване/. Сключил е втори по ред граждански брак с друга българска гражданка. Развивал е бизнес в България до 2015 г. Въз основа на данните от събраната административна преписка, първоинстанционния съд приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и направил извод, че решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма, отговаряща на изискването за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, както и че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След извършена проверка на материалната законосъобразност на атакувания акт е приет за правилен изводът на административния орган за липса на материалноправни предпоставки по чл. 8, ал.1 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, респективно хуманитарен такъв. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че не може да се установи наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на Ш. А. А. или основателни опасения от преследване, основани на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От предоставените от ДАБ при МС справки за ситуацията в Република Ливан е направен извод, че не се разкрива наличието на безогледно насилие, достигащо до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност на цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия. Съдът е обсъдил и основанията за предоставяне на хуманитарен статут, като е намерил за обоснован изводът на административния орган, че за Ш. Е. А. не се установяват предпоставките по чл.9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е обосновал извода, че не са налице хипотезите на чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Предвид посоченото, съдът е приел оспорването за неоснователно и го е отхвърлил. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд София град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Чужденецът е декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти и не е бил арестуван, съден или осъждан в държавата му по произход. Съобщава, че не може да се върне в Ливан, тъй като е издирван от движението Амал, като излага твърдения, че при едно от завръщанията си в Ливан бил задържан и върху него било упражнени физическо и сексуално насилие. Тези твърдения остават неподкрепени с доказателства, доколкото и настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционният съд и административния орган, че бежанската история на лицето е непоследователна и противоречива. От представено пред настоящата инстанция удостоверение от кмета на район Албас, област Сур в Ливан на стр.30 по делото, става ясно, че търсещият закрила е набит жестоко от семейството на загинало преди години лице в следствие на вътрешен спор, още когато баща на А. А. е бил жив /бащата на чужденеца е починал през 2006 г./ Избягал в Бейрут и се върнал в България. Не става ясно събитията през коя година се развиват. Още повече, че по време на интервюто чужденецът посочва като година на събитията 2010г., след това се поправя на 1999г. Представените доказателства не установяват по категоричен начин твърденията на търсещия закрила. В Решението на ДАБ е обърнато внимание на документи, които свидетелстват, че лицето е посетило Ливан през 2001 г. и през 2011 г. /страница 4 от решение 12169/07.08.2023/. При анализа на твърденията на А. А. от административния орган е обсъдил психическото му състояние, с оглед на представени медицински документи лицето страда от шизоафективно разстройство, депресивен тип амбулаторен лист от 25.08.2022 г./лист 212 от делото пред АССГ/ и амбулаторен лист 000232 от дата 30.05.2023 г. Същите документи свидетелстват, че все пак лицето е в ясно съзнание, всестранно ориентиран. Непоследователността в твърденията на търсещия закрила и противоречията в тях не биха могли да се припишат на особености на психиката на лицето. Друго обстоятелство, което подкрепя извода, че лицето не отговаря на изискванията за предоставяне на международна закрила е, че той от 2016 г. живее нелегално в България и едва след като за втори път е бил задържан от Икономическа полиция за проверка през месец юли 2022 г. по сигнал за извършени от лицето финансови измами, подава молба до ДАБ. Както правилно отбелязва административният орган в решението си, А. А. при проведеното с него интервю от 12.08.2022 г. не обосновава причина, поради която не заявява в разумен срок, че търси закрила от страна на Република България. Не се установяват данни, кандидатът да е бил поставен в невъзможност да узакони престоя си. Освен това и в проведеното с него интервю посочва, че е правил консултации с адвокати по други въпроси, което обосновава обстоятелството, че имал възможност да се информира за правните способи и варианти за узаконяване на престоя си в Република България, още повече че има и сключен брак с българка и твърди, че иска да живее със съпругата си в България. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на касатора, че след като А. А. е лице без гражданство, палестински бежанец, като негова страна на произход следва да се счита Палестина, в която в момента се развива сериозен и животозастрашаващ военен конфликт, което обосновава теза, че лицето няма как да се завърне или че изобщо има някакви гаранции, че ще бъде приет там. Съгласно определението за държава на произход дадено в Директива 2011/95/ЕС, това е държавата или държавите, чийто гражданин е лицето, или за лице без гражданство, държавата на предишното обичайно пребиваване. За лицата без гражданство се изследва трайната връзка с дадена държава, която връзка може да бъде гражданска, административна, дипломатическа. Настоящата инстанция, намира, че трайната връзка на Ш. А. А. с Република Ливан се открива в това, че той има валиден до 28.04.2026 г. ливански документи за самоличност/Ливански документ за пътуване на палестински бежанец 554701 издаден на 28.04.2021 г. в Бейрут/, предишният му документ за пътуване също е издаден в Ливан /Документ за пътуване на палестински бежанец 231337 лист 28 от настоящото дело/, от бежанската му история става ясно, че когато е имал нужда да урежда документи, чужденецът се е обръщал за това именно към ливанските власти. Освен това сам е декларирал по ред на чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, че е роден в гр.Тайер, Ливан. С оглед на изложеното дотук, съвсем правилно административният орган при вземането на решението е събрал и обсъдил информация относно Република Ливан, като държава, която се счита за страна на произход на лицето. В решение 12169/07.08.2023 г. на председателя на ДАБ е обсъдено и обстоятелството, че чужденецът е регистриран като палестински бежанец от Агенцията за подпомагане на палестински бежанци /UNRWA/ създадена от Общото събрание на ООН и се ползва от закрилата на Агенцията. Тази закрила е била преустановена по негово решение, с напускането на зоната на действие на UNRWA в Ливан. Няма причина да се допуска, че при едно евентуално завръщане в Ливан, няма да има възможност отново да се ползва от закрилата на Агенцията. При установената по делото фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на касатора на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че от бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Въз основа на тези данни съдът обосновано е заключил, че в Ливан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт, позовавайки се на представената справка. Пред настоящата съдебна инстанция е представена актуална справка от вх. ЦУ-112/15.01.2024г., която потвърждава липсата на вътрешен или международен въоръжен конфликт и към момента. В настоящия случай следва да бъде обсъдено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Ш. А. А. не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Поради всичко изложено, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,