Решение № 12565 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2012 г.

Решение № 12565 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7635/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 237-244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ленин Димитров Стоилов от гр. Дупница, Кюстендилска област, за отмяна на влязло в сила решение № 11 от 21.02.2007 г. по адм. дело № 40/2006 г. по описа Районен съд - гр. Дупница и оставящото го в сила решение № 8439/17.09.2007 г. постановено по адм. дело № 4844/2007 г. на Върховния административен съд, IV отделение. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК. Ответникът по искането за отмяна - Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Дупница, взема писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В случая молителят се позовава на представено по делото удостоверение № 339/29.04.2009 г. на Техническата служба при община Дупница и Скица от 15.11.2009 г. Тези доказателства нямат характер на новооткрити, а са новосъздадени. Освен това следва да се посочи, че страната е разполагала с възможността да иска тяхното издаване по време на производството пред РС - Дупница, което тя не е сторила, т. е. налице е процесуално бездействие. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В процесния случай молителят не сочи нито документ, който по надлежния ред да е признат за подправен, нито акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е отменен. Това е така, защото представеното като доказателство Постановление за отказ да се образува наказателно производство на Районна прокуратура гр. Дупница от 01.04.2010 г. няма характера на решение на съд. В случая не се сочи такъв и затова не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,