Решение № 4781 от 18.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на Вантоматикс ООД, подадена чрез адв. Сергиев, срещу решение 3414 от 26.05.2021 г., постановено по адм. д. 10889/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС (АДЗДДС) 220992002325461 от 16.07.2020 г., издаден от П. Милков на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1473 от 25.09.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се , че от извършената Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) се установява, че дружеството започва да функционира активно след нормализиране на бизнес климата в страната и ако през началото на 2020 г. неговите активи са 1 332 636 лв., то в края на годината са 3 571 508 лв. В АДЗДДС не е посочено като основание чл. 176, т. 4 ЗДДС. Заключението по ССЕ не е представено в срок и съдът е принудил страните да се запознаят с него и да се гледа в същия ден. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен АДЗДДС. Алтернативно иска делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л.18) в размер на 370 лв. държавна такса. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на дружеството против АДЗДДС, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на Вантоматикс ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 4 ЗДДС, а именно общата стойност на публичните задължения, надхвърля стойността на активите на дружеството, намелена с неговите задължения. За да отхвърли жалбата против АДЗДДС, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, като е приел, че е налице посоченото от органа по приходите основание по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Вещото лице е посочило разбивки на задълженията по пера и е направило извод, че стойността на активите към 30.04.2020 г. не покрива дори задълженията на лицето извън публичните такива, като се получава отрицателна разлика от 1 539 000 лв. Пред съда не са ангажирани доказателства за налични активи и вземания, които да нахвърлят задълженията на дружеството, поради което съдът е приел, че е безспорно установено, че задълженото лице има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Мотивиран от гореустановеното, съдът е обосновал извод за наличие на хипотезата на чл. 176, т. 4 ЗДДС и законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Затова и с арг. от чл. 169 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства, като са направени обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания акт. При разглеждането и решаването на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Обстоятелството, че заключението по ССЕ не е представено в срок не води до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. ССЕ е депозирана в съда на 10.05.2021 г., а съдебното заседание е проведено на 13.05.2021 г., поради което страните са имали достатъчно време да се запознаят със заключението на вещото лице. От наличния по делото протокол от проведеното открито съдебно заседание на 13.05.2021 г. е видно, че дружеството е представлявано от адв. Сергиев, който не е възразил да се изслуша заключението в същото съдебно заседание и същото е прието без да е оспорено от страните. Неоснователно е оплакването на касатора, че в АДЗДДС не е посочено като основание чл. 176, т. 4 ЗДДС. В АДЗДДС и в потвърждаващото го решение изрично е посочена разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Неоснователно е позоваването на касатора на заключението по ССЕ, във връзка с обстоятелството, че през 2020 г. дружеството започва да функционира активно след нормализиране на бизнес климата в страната и здравната криза, обословена от Ковид 19, тъй като по делото не са представени доказателства, че размерът на активите на дружеството надхвърля размерът на задълженията му. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. Вещото лице е посочило, че към 30.04.2020 г. публичните задължения на дружеството са в размер на 90 384.95 лв., което е 6.7824% от 1 322 636.46 лв. размер на активите. В експертизата е посочено, че към 30.04.2020 г. дружеството е разполагало с ДМА в размер на 69 883.41 лв., а изискуемите публични задължения, са в общ размер 90 384.95 лв. По делото не е било спорно, че с изпълнително дело 22060022461/2006 г. са присъединени задължения по РА 2101202260 от 31.05.2012 г., задължения по декларации, Образец 6. От представената пред приходните органи оборотна ведомост за периода 01.05.2019 г.-30.04.2020 г. е видно, че дружеството има активи по балансова стойност в общ размер на 1 437 355.03 лв., а от представените от дружеството счетоводни регистри се установява, че същото има и задължения по получени заеми и към доставчици общо в размер на 2 306 053 лв., които надхвърлят притежаваните активи. По делото не са представени доказателства, че активите или задълженията на дружеството са се променили като показатели и към настоящият момент, поради което административният съд обосновано е приел, че са налице предпоставките по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV ЗДДС. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., изчислени съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,