Решение № 4330 от 9.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. П. Колев, против решение 59/22.06.2021 г. по адм. д. 788/2020 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отменена издадената от него заповед 10940/20.11.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 550 лв. Касаторът твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Претендира неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационна жалба ДЗЗД Хелиос, [ЕИК] с адрес за кореспонденция: гр. Велико Търново, ул. Хан Аспарух 20 оспорва същата чрез пълномощника си адв. К. Петрова по съображения, изложени в писмен отговор от 28.07.2021 г. и в молба становище от 11.04.2022 г. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му се присъдят разноски за касационната инстанция. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представя и влязло в законна сила на 02.03.2022 г. решение на Районен съд Велико Търново 46 от 26.01.2022 г. по анд 20214110201168/2021 г., с което е отменено Наказателно постановление 570516-F582960/08.02.2021 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е била заповед 10940/20.11.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Със същата е наложена на ДЗЗД Хелиос с [ЕИК] ПАМ запечатване на търговски обект магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Велико Търново на ул. "Независимост" 3, стопанисван от дружеството, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според изложените в нея мотиви ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, за извършена продажба на чанта на стойност 49 лв. Обстоятелството е удостоверено с протокол за извършена проверка серия АА 0006482 от 17.11.2020 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие материалния закон, както и с целта на закона. След като е обсъдил данните в протокола за проверката и приложените към него дневен отчет и КЛЕН от 17.11.2020 г., както и свидетелските показания, съдът пълно и точно е установил фактите по спора и е извел правилен извод за това, че от страна на административния орган не е доказано извършването на соченото в заповедта нарушение. Напротив, данните в изготвения дневен финансов отчет и разпечатката от КЛЕН сочат, че въпросната продажба е отчетена чрез фискалното устройство, а в протокола за проверката проверяващите не са отбелязали констатация за това, че продавачката в магазина е работила с фискалното устройство в периода след легитимацията им. Отделно от това съдът е обсъдил изложените в заповедта мотиви относно срока на ПАМ и е преценил същите като общи и несъобразени с конкретните факти. Според него констатираният за деня на проверката оборот на магазина от 181 лв., в който е включена контролната покупка (последна за деня), неправилно е преценен от административния орган като значителен и обуславящ необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 14 дни с цел защита интересите на фиска. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него подробни мотиви, които по аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Правилността на извода на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед поради недоказаност на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС неспазване на реда за издаване на съответен документ за продажба се потвърждава и от влязлото в сила решение на Районен съд Велико Търново, посочено по-горе, с което е отменено Наказателно постановление 570516-F582960/08.02.2021 г. за наложено административно наказание на С. Бързакова за неиздаването на фискален бон за същата продажба. Според изложените в това решение мотиви продажбата на процесната чанта на стойност 49 лв. е отчетена чрез фискалното устройство в магазина на 17.11.2020 г. в 18:26 ч. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт Административният съд Велико Търново е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е и претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение