Решение № 804 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15838/2014 г.
ВАСV отделение26.01.2016 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение от 15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 363/2014 г. на Административен съд град Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед за задържане на Цветан Апостолов Апостолов от град Враца с рег. № 192/8.05.2014 г., издадена от полицейски орган - Лъчезар Николаев Енгьовски, инспектор "КП" при РУП - гр. Враца. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 804 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15838/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Апостолов Апостолов против решение № 431 от 15.10.2014 г., постановено от Административен съд - гр. Враца по адм. дело № 363/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № 192/8.05.2014 г., издадена от полицейски орган - Лъчезар Николаев Енгьовски, инспектор "КП" при РУП - гр. Враца, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което заповедта да бъде отменена. Ответникът - полицейски орган - Лъчезар Николаев Енгьовски, инспектор "КП" при РУП - гр. Враца не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Цветан Апостолов Апостолов против заповед за задържане рег. № 192/8.05.2014 г., издадена от полицейски орган - Лъчезар Николаев Енгьовски, инспектор "КП" при РУП - гр. Враца, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа" за това, че има данни за извършено от него престъпление - чл. 152, ал. 4, т. 1 от НК, за това, че в началото на месец април на 2014 г, в гр. Враца, ул. "Вардар", бл. № 1, в ап. № 5, Апостолов се е съвъкупил с малолетното лице Нина Валентинова Николовска без нейно съгласие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити по чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР (отм.), спазени са административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на фактическото и на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата не се оспорва от страните в касационното производство. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Същата обаче е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Безспорно установено е, че от представената и попълнената от Цветан Апостолов Апостолов декларация, същият е отразил, че не желае чл. от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане, но в процесния случай следва да се има предвид, че задържаният Апостолов е непълнолетен. Същият е дете по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето, според който дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗЗакр. Д съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не отговаря на интереса на детето. Този закон е приложим спрямо всички малолетни и непълнолетни, независимо, че ЗМВР не съдържа никакви конкретни правила при задържането по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) на непълнолетни. Действително материалноправните разпоредби на ЗМВР не предвиждат ограничения за непълнолетните и лицата, които се задържат по реда на чл. 63 ЗМВР (отм.) и са наказателно отговорни. Независимо обаче, че липсва препращане към НПК относно особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни, регламентирани в Глава тринадесета от НПК, тези правила са свързани с правото на защита на посочените лица и са приложими по отношение на всички непълнолетни лица, без значение дали задържането им е по ЗМВР или като мярка за неотклонение в досъдебно производство. Разпоредбата на чл. 386, ал. 4 от НПК е императивна и тя предвижда, че в случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържания е ученик. Поради това отказ от това право от страна на непълнолетния /какъвто е процесният случай/ е недействителен, а за полицейския орган задължението е императивно и той не може да се позовава на изявлението на непълнолетния, че не желае адвокатска защита и уведомяване на родителите му. Съществуват и друга разпоредби в НПК по отношение на непълнолетния обвиняем, свързани със защита на правата му, именно с оглед възрастта му - чл. 94, ал. 1, т. 1 от НПК задължително участие на защитник, когато обвиняемият е непълнолетен; чл. 392, ал. 1 от НПК при разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители, като те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Задържането по чл. 63. ал. 1 от ЗМВР (отм.) по своя характер е ограничителна мярка, подобно на задържането под стража, тъй като се ограничава свободното придвижване на лицето. Задължително уведомяване на родител е било необходимо в административното производство по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) и с оглед гарантиране на лицето спокойно и обективно възприемане на обстановката и изразяване, предвид възрастта на лицата до 18 години. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Цветан Апостолов Апостолов срещу заповед за задържане рег. № 192/8.05.2014 г., издадена от полицейски орган - Лъчезар Николаев Енгьовски, инспектор "КП" при РУП - гр. Враца, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) е постановено задържането му за срок от 24 часа, следва да бъде уважена като основателна. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,