Решение № 2160 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2008 г.

Решение № 2160 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12943/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Иванка Пешева от от гр. София е обжалвала решението от 21.04.2008 г. постановено по адм. д. № 253/2005 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменена заповед № 250/1.04.2005 г. на кмета на община- гр. Своге като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания по чл. 20, ал. 1 т. 3 от АПК. Ответникът Петър Божилов изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат, решаващият състав на съд е приел за незаконосъобразна заповедта, предмет на обжалване на основанието за издаването й. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че административния орган с обжалваната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 предл 2 от ЗУТ е определил временен път, който засяга съществуваща сграда, каменен зид в имота на ответника и 10 бр. насаждения като съда се е позовал на заключението на в. л. по назначената техническа експертиза. Временните пътища следва да се прокарват така, че да не засягат заварени сгради и постройки. Установено е също така, заповедта е издадена и е в нарушение на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, в който е указано императивно, каква следва да бъде ширината на вр. път - 3.50 м за урегулирани парцели, какъвто е процесния. При липсата на графична скица с показно трасе, както и липсата на определяне на обезщетение са допуснати нарушения на чл. 190 от ЗУТ. Приемайки изводите за незаконосъобразност на административния акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване в това отношение е неоснователно. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд II отд.