Решение № 430 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2050/2011 г.

Решение № 430 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2050/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 5.04.2011г., за възобновяване на ВНОХД № 501/10 по описа на Ловешки окръжен съд, по което е постановена въззивна присъда № 27 от 6.10.2010г., в частта относно произнасянето по чл. 325, ал. 1 НК. С въззивната присъда е отменена присъда на Ловешки районен съд № 65 от 23.06.2010г., по НОХД № 1475/09, в частта относно оправдаването на подсъдимия Т. М. Д., за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.12.2008г., в [населено място], Л. област, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като, на основание чл. 78а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, в размер на 500 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.12.2008 г в [населено място], Л. област, при условията на продължавано престъпление, е повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост на различни лица, на обща стойност 1058,65 лв, с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е осъден на пет месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, а е признат за невиновен в това: на 27.12.2008 г., в [населено място], Л. област, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК. С решение на ВКС № 199 от 20.06.2011, по к. д. № 1115/11, е оставено без уважение искането на осъдения Т. М. Д. за възобновяване на ВНОХД № 501/10 по описа на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е потвърдена присъда на Ловешки районен съд № 65 от 23.06.2010г., по НОХД № 1475/09, относно осъждането, за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо произнасянето на въззивния съд, за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като при множество престъпления е изключено приложението на 78а НК, съгласно императивната норма на чл. 78а, ал. 7 НК, действала към момента на деянието. Иска се отмяна на въззивния акт, по реда на Гл. 33 НПК, в частта относно произнасянето по чл. 325, ал. 1 НК, и връщане на делото, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от легитимна страна /от Главния прокурор/, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Когато съдът установи, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 78а НК, е длъжен да го приложи, освен ако не се касае за изключение, обхванато от чл. 78а, ал. 7 НК. По настоящето дело, осъденият е предаден на съд за съвкупност от престъпления, а именно: по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Първата инстанция е признала подсъдимия за виновен за престъплението по чл. 216 НК и го е оправдала по другото обвинение. Въззивният съд е пререшил въпроса за отговорността само за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, а е потвърдил присъдата относно произнасянето по другото обвинение. Деянията, предмет на наказателното производство, са извършени на 27.12.2008 г. Към този момент е действала забраната за приложение на чл. 78а НК при множество престъпления, въведена с ДВ, бр. 75/2006г., в сила от 13.10.2006 г. При това положение, наказателната отговорност за съвкупността от престъпления е следвало да се реализира при условията на чл. 23 НК. Като е освободил дееца от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание, на основание чл. 78а НК, за престъплението по чл. 325 НК, а е потвърдил осъждането, за престъплението по чл. 216 НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон /нарушил е забраната на чл. 78а, ал. 7 НК /, основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По тези съображения, искането се явява основателно и следва да бъде уважено. Въззивният акт следва да бъде отменен, по реда на Гл. 33 НПК, в частта, касаеща произнасянето по чл. 325, ал. 1 НК, и делото следва да бъде върнато, в посочената част, за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,