Решение № 12973 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2011 г.

Решение № 12973 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8076/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пропъртис - СГ" ЕООД срещу решение № 37 от 11.04.2011 г., постановено от Административен съд Габрово по адм. д. № 259/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - кмета на община Дряново, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на писмо изх. № 77В-3 от 8.10.2010 г., съдържащо отказ за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по направено искане от "Пропъртис - СГ" ЕООД. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в хода на административното производство не е доказано наличие на предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ кумулативни предпоставки - заявителя не е доказал, че собственик с възстановено право по отношение на имотите за които е направено искане за изземване. Съдът е приел, че искането така както е предявено пред административния орган не може да бъде уважено, тъй като липсва индивидуализация на имотите, чието изземване се иска, както и не са посочва конкретно лице, което да ползва имотите без правно основание. По тези доводи, съдът е приел, че в случая става реч за спор материално право, който не може да бъде разрешен в хода на административното производство, поради което и отказа за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е потвърден като законосъобразен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Настоящият състав не споделя изводите на решаващия съд, че административната процедура за ревандикация на земеделската земя се прилага само по отношение на собствениците с възстановено право на собственост. В приложимата редакция на нормата изрично е предвидена възможност за административно изземване и по искане на ползвателите на правно основание. Необосновани са правните изводи на решаващия съд, че искане за изземване на земеделска земя по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ могат да правят само възстановените собственици. В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 654-01-97 от 14.07.2006 г. - ХL Народно събрание, с което е разширен кръгът на легитимираните лица изрично е записано, че с изменението се предвиждат допълнителни възможности за защита и стабилизиране на ползването на земеделските земи, като основа за земеделското производство. С това изменение се предлага се да се въведе самостоятелно право за ползвателите на земеделските земи на правно основание, да сезират кмета на общината за отнемане на земите от лицата, които ги ползват неправомерно, по реда, предвиден в чл. 34 от Закона. Допълнението е наложено поради често ниската активност и незаинтересуваност на собствениците да търсят административна намеса в тези случаи, което накърнява ефективността на мярката. Законодателят е приел, че е оправдано титулярът на правото да ползва имота да разполага на собствено основание с право да иска неговата защита. Цитираната от съда съдебна практика не е актуална към приложимата редакция на закона. Настоящият състав счита, че решението като краен резултат е правилно. За да се разпореди изземване на земеделски земи по административен ред на първо място искането следва да е конкретизирано като точно се посочват имотите с техните индивидуализиращи характеристики, правното основание на което се претендира изземването, както и точно посочване на лицето, което владее имота без правно основание. Оспорващата страна не е посочила точно за кои имоти иска издаване на заповед, не е посочила правното основание, легитимиращо я като правоимащ, както и не е посочено точно лицето, което държи имотите без правно основание. Въпреки некоректно подаденото искане, административният орган е постановил изричен мотивиран отказ, с който е приел, че не са установени предпоставките за издаване на заповед за изземване. В хода на съдебното производство жалбоподателят не доказва да е собственик или ползвател на правно основание за земеделските земи. Представен е само един договор за аренда на земеделска земя в землището на с. Янтра, вписан в съответната служба на земеделие, но по този договор жалбоподателят е наемодател, а наемател е друго физическо лице - земеделски производител, който не е страна в административното производство. Във връзка с представените други два договора следва да се отбележи, че договора за аренда от 25.09.2009 г., в който дружеството жалбоподател е арендатор освен, че не е вписан в съответната ОСЗ, касае земеделски земи, които в последствие с договор от 19.10.2009 г. са отдадени под наем на физическото лице Мирослав Михайлов. Този договор както бе посочено е вписан в ОСЗ Дряново и легитимира като ползвател физическото лице, а не дружеството жалбоподател. Договорът за наем от 5.09.2009 г. не е заверен, не е вписан в службата по вписвания и не е вписан в общинската служба по земеделие, поради което не може да легитимира жалбоподателя като ползвател на годно правно основание за тези земеделски земи. Извода, че дружеството жалбоподател не се легитимира като ползвател на правно основание по отношение на земеделски земи (неуточнени) в землищата на с. Янтра и с. Гостилица се потвърждава и от изричните отговори на ОСЗ Дряново, където е извършена служебна проверка от административния орган и от съда. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение като краен резултат е правилно. По делото не са представени годни писмени доказателства - договори за аренда или наем, вписани съгласно изискванията на Закона за аренда в земеделието, които да легитимират дружеството "Пропъртис - СГ" ЕООД като ползвател на правно основание на земеделски земи в землищата на с. Янтра и с. Гостилица. Административната намеса при ревандикация на земеделски земи по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е допустима само при безспорно установени правно релевантни факти. В случая не е налице първата и основна предпоставка за прилагане на този ред - оспорващата страна не доказва да е собственик или ползвател на правно основание на земеделските земи, поради което правилно е отказано издаване на заповед за изземване. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по жалбата - кмета на община Дряново, разноски по делото в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,