Решение № 5112 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 876/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. П. Р. от гр. Сливен, чрез адв. Станчев, срещу решение 2051/12.11.2024 г., постановено по адм.дело 422/2024 г. по описа на Административен съд Сливен. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушаване на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи, че доказателства за платен акциз не са необходими като условие за връщане на стоката. Счита, че след като съдът е отменил изцяло наказателното постановление /НП/, включително и в частта относно приетото задължения за плащане на акциз, този въпрос не подлежи на разглеждане и пререшаване предвид влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът Директорът на Агенция Митници, в депозиран по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Сливен е законосъобразността на решение 32-755575/27.02.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, потвърдено с Решение Р-304/32-935291/17.07.2024 г. на директора на Агенция Митници, в частта с която на основание чл. 106а, ал. 5 във вр. с чл. 107ж, ал.3 от ЗАДС е определен дължим акциз на стоките, подлежащи на връщане в общ размер на 24 234,22 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с наказателно постановление на Р. е наложено административно наказание глоба за извършено нарушение на митническото законодателство и стоката предмет на нарушението /4 125 литра етилов алкохол/ е отнета в полза на държавата. Впоследствие НП е отменено по съдебен ред и касаторът е подал искане за връщане на акцизни стоки на основание чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС. С оспореното решение директорът на ТД Митница Бургас е постановил връщане на акцизните стоки, като е определил дължим акциз на общо основание в размер на 24 234,22 лв. поради липса на доказателства, че такъв е бил заплатен от Р.. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и без да са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора след извършено систематично и логическо тълкуване на нормата на чл. 106а от ЗАДС е приел, че в случая е приложима именно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 във вр. с ал.5 от ЗАДС, а не чл. 106а, ал. 1 от ЗАДС, която норма въобще не предвижда подаване на искане за връщане на акцизни стоки. Въз основа на изложеното е извел извод за материална законосъобразност на оспорения акт, като издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, предвид което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, който не е фактически, а правен и касае тълкуването на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС по отношение на изискването за представяне на документи, удостоверяващи плащането на акциз, както и следва ли в случая да се начислява акциз на общо основание по реда на чл. 107ж от ЗАДС. Обосновани са изводите на административния съд, че отнетите в полза на държавата акцизни стоки в изпълнение на наложено административно наказание по чл. 124 ЗАДС се връщат по реда на чл. 106а, ал. 2 от ЗДАС след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на НП, с което са отнети стоките. В случая намират приложение нормите на специалния закон - ЗАДС в приложимата към датата на оспорения административен акт редакция съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Според чл. 106а, ал. 2 ЗАДС (ДВ, бр. 105/2023 в сила от 01.01.2024 г.) акцизни стоки, които в 12-месечен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата. Измененията на чл. 106а ЗАДС, обн. ДВ бр. 105/2023 г. в сила от 01.01.2024 г. са свързани и с допълването на разпоредбата с нови алинеи от 3 до 7, в които подробно е разписана цялата процедура за връщане на акцизни стоки, а именно съгласно чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС собственикът или изрично упълномощено от него лице подава искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират, като ал. 4 регламентира, че в 30-дневен срок от писменото искане акцизните стоки подлежат на връщане, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или е насочено принудително изпълнение върху тях. Съгласно чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС към искането по чл.1 се представя документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане. В случай че лицето не разполага с документ за начисляването и заплащането на акциза, акцизът за стоките се определя по реда на чл. 107ж. от ЗАДС. Анализът на горецитираните разпоредби по недвусмислен начин сочи, че след като лицето не е представило документи за платен акциз и след като е безспорно установено, че такъв е заплащан само частично, то законосъобразно с оспореното решение органът е начислил акциз на общо основание. Неоснователни са наведените твърдения, че доказателства за платен акциз не са необходими като условие за връщане на стоката, тъй като чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС в приложимата редакция препраща към ал.1, а не към ал. 3 от същата разпоредба. Видно от съдържанието на цитираните разпоредби , независимо от препращането към ал.1 вместо към ал. 3 от чл. 106а от ЗАДС, то на плоскостта на чл. 46 от Закона за нормативните актове, нормата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и на целта на тълкувания акт. В случая ал.1 на чл. 106а от ЗАДС регламентира хипотеза, в която са налице отнети стоки, за които не е ясен собственикът,не са потърсени от никого, съответно не е подадено искане за връщане на акцизни стоки, докато чл. 106а, ал. 3 от ЗАДС визира именно процесната хипотеза, в която за отнетите стоки е подадено искане за връщане на акцизни стоки. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС гласи, че към искането се представя документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане, а в случай, че лицето не разполага с такъв акцизът на стоките се определя по реда на чл. 107ж от ЗАДС. Следователно волята на законодателя е ясна и по безпротиворечив начин нормата на чл. 106а, ал. 5 предписва, че за връщане на стоката се представят доказателства за платен акциз, а в случай че такива не са представени се начислява акциз на общо основание. В допълнение следва да се посочи, че с извършеното изменение на нормата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС с ДВ бр.26 от 27 март 2025, в сила от 01.04.2025г. законодателят е поправил грешното препращане на чл. 106а, ал. 5 към ал.1 от същия член, като разпоредбата на чл. 106а, ал. 5 от ЗАДС вече гласи към искането по ал. 3 се представя документ, удостоверяващ начисляването и плащането на акциза. Следователно не са налице никакви съмнения и волята на законодателя е ясна, че в случай на искане за връщане на акцизни стоки следва да се удостовери, че е заплатен акциз за тях, в противен случай се начислява акциз на общо основание по реда на чл. 107ж от ЗАДС. Неподкрепени от доказателствата по делото са и наведените твърдения, че след като съдът е отменил изцяло наказателното постановление /НП/, включително и в частта относно приетите задължения за плащане на акциз, този въпрос не подлежи на разглеждане и пререшаване предвид влязлото в сила съдебно решение. Предмет на производството по оспорване на НП не е бил начисленият акциз върху отнетите стоки, а наложената глоба за установено нарушение на митническото законодателство. Отмяната на наказателното постановление не означава недължимост на акциз върху отнетия етилов алкохол, а недоказаност на извършеното нарушение, предвид което не е налице пререшаване на въпрос, по който вече има влязъл в сила съдебен акт със сила на присъдено нещо. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всички възражения на страната, които се споделят от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят. Съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на заявена от ответника претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не следват да се присъждат с настоящето решение. Направеното възражение за прекомерност, което се отнася до присъдените на ответника разноски в първата инстанция е напълно неоснователно и несвоевременно заявено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,