Решение № 4689 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2015 г.

Решение № 4689 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3719/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова Любомир Борисов Кичев е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 и 2 АПК на влязлото в сила решение от 11.02.2015 г. по адм. д. № 932/2014 г. на Административен съд София - област. В искането се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуален закон. Поради това и поради нови доказателства, които се представят, с искането се иска отмяна на решението. Отвеникът по искането за отмяна - Георги Борисов Кичев го оспорва. Ответникът - кметът на община Самоков оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд приема, че искането за отмяна е направено в срок. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С влязло в сила решение от 11.02.2015 г. по адм. д. № 932/2014 г. на Административен съд София - област е отхвърлена жалбата на Любомир Борисов Кичев срещу заповед № ЛС-01-1212/05.08.2014 г. на кмета на община Самоков. С нея е наредено на Любомир Кичев да премахне масивна ограда на основание чл. 195 ЗУТ. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В подкрепа на искането за отмяна по т. 1 са представени десет броя скици, една от които съставена от молителя Кичев, препис от писмена молба до Районна прокуратура Самоков и уведомление от община Самоков са датата на принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед, посочена по-горе. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. В искането се съдържат фактически съображения за незаконосъобразност на решението, които не са основание за отмяна по извънинстанционен способ. Формално се сочи, че са налице нови писмени доказателства, като липсват фактически съображения за това какви факти установяват те и представляват ли основание по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна. Представените скици не могат да бъдат определени като нови доказателства по смисъла на правната норма. Една от тях е съставена от молителя Кичев. Останалите са съществували към момента на постановяване на решението и не са били налице никакви обективни пречки за молителя да ги представи при разглеждане на делото. Освен това същите не са от съществено значение за решаването му. Молбата до районна прокуратура Самоков и уведомлението от община Самоков за дата на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед нямат отношение към разрешаването на спора с влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Върховният административен съд приема, че не е налице хипотезата по чл. 239, т. 2 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Тази хипотеза изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането липсват фактически твърдения за обосноваването на посочените хипотези. За да са налице същите, е необходимо те да са установени с влязъл в сила съдебен акт, какъвто не е налице. Нямат отношение към наличието на елементите на този състав представената молба до Районна прокуратура Самоков и уведомлението на община Самоков за започване на принудително изпълнение. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 244 АПК,