Решение № 6998 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14478/2014 г.

Решение № 6998 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14478/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите, против Решение № 5767/26.09.2014 г., постановено по адм. дело № 850/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на "Близу Медия Енд Броудбенд " ЕАД гр. София, негова Заповед № 939/31.10.2013 г., с която забранява на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - "Близу Медия Енд Броудбенд " ЕАД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Ряазгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № 939/31.10.2013 г., на Председателя на комисията за защита на потребителите, с която забранява на "Близу Медия Енд Броудбенд " ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 68"г" от Закон за защита на потребителите съдържа две самостоятелни форми на осъществяване на нелоялна търговска практика от страна на търговец към потребител, като органът не е конкретизирал на коя хипотеза се е позовал. Решението е правилно. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при обективна оценка на доказателствата. Видно от оспорената заповед органът се е позовал на чл. 68в; във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Член 68в; ЗЗП е общата забрана за нелоялна търговска практика. Конкретното правно основание за налагане на забраната е разпоредбата на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП. Нормата съдържа две самостоятелни форми на осъществяване на нелоялна търговска практика. Търговската практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Безспорно е, че органът не е конкретизирал в посоченото правно основание коя от двете хипотези има предвид. В последния абзац на мотивите, който на практика представлява становището на органа, тъй като останалата част е описание на констатациите от извършената проверка, е отазено, че поведението на търговеца противоречи на изискването за добросъвестност и, че същото може да въведе в заблуждение потребителя. Следователно и от мотивите на оспорената заповед, не само от нейния диспозитив, не може да се изведе ясно правното основание на което е издадена - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. След като органа не е посочил точно, коя от хипотезите на правната норма счита, че с действията си е осъществил касатора, той не е установил релевантните факти, не ги е преценил под хипотезата на вярната правна норма и като резултат е постановил акт без да изясни предмета на спора, относимите факти и обстоятелствата от значение за случая. Хипотезата как търговска практика на търговец променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител не е коментирана от административния орган. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение