Решение № 286 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуален представител юрк. Попова, против Решение 3091 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело 5321/2022 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменено решение 32-154141/12.05.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 140 по Регламент за изпълнение 2015/2447. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касационната жалба Е. Петкова, чрез процесуалният си представител адв.Георгиева, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е Решение 32-154141/12.05.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което е определил нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 19BG001008009106R9/15.08.2019 г. в размер на 8 958,95 лв., определено е ново вносно митническо задължение в размер на 895,90 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 2 002,26 лв. Разликата между платените мито и ДДС и определените с решението общо в размер на 893,80 лв., е взета под отчет и определена за досъбиране, и е указано, че се дължи лихва от датата на възникването на митническото задължение до датата на уведомяване на длъжника. От фактическа страна съдът е установил, че Е. Петкова е подала на 15.08.2019 г. митническа декларация /МД/ с MRN 19BG001008009106R9/15.08.2019 г. за режим допускане за свободно обращение на стока с описание - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал; марка: Мерцедес, модел: С300 тип: С300; шаси: N2 WDDGF8AB3EG166805. Изпращаща държава на описаната стока е Канада, а декларираната митническа стойност за стоката е 3 567,64 щатски долара. Към МД са приложени фактура инвойс 650/24.06.2019 г., издадена от продавач GLOBAL AUTO EXCHANGE" LLC, САЩ и купувач Е. Петкова, разрешително, морска товарителница, коносамент. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи - 6 263,63 лв. по валутния курс, определените, взети под отчет и заплатени вземания са мито 626, 36 лв. и ДДС 1 378 лв. Митническите органи са извършили последващ контрол на декларацията. При проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На електронна страница https: autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 24 юни 2019 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN /номер на шаси/ и odometer 70 176 actual miles" в страната на износа. Публикуваната продажна цена е 4 341,17 щатски долара и превишава декларираната цена в размер на 773,53 USD. Във връзка с посочената информация и възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, с писмо peг. 32-323518/12.10.2021 г. от вносителя са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена. В отговор жалбоподателката е предоставила: Bill of lading, фактура 650/24.06.2019 г.; операционна бележка за SWIFT превод от 26.06.2019г. от Банка ДСК ЕАД. След проверка на приложените към митническата декларация и допълнително представените документи е прието, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като напр. договори, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни, а приложената към митническата декларация фактура 650 от 24/06/2019 г. не съдържа всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката, поради което същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни относно митническата стойност. С писмо peг. 32-4428/06.01.2022 г. до дружеството е изпратено уведомление съгласно чл.22, пар.6 от Регламент 952/2013 г., че предстои издаването на решение, с което ще се определи нова митническа стойност на стоката и нов размер на публичните държавни вземания /мито и ДДС/ по МД, като е предоставен 30- дневен срок за становище. В указания срок жалбоподателката е изразила несъгласие с мотивите на съобщението, но не е представила нови доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена на стоката. При тези факти било издадено оспореното митническо решение. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният съд е стигнал до извод, че информацията от посочения сайт не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по установения в закона ред. Според съда данните, извлечени от интернет сайта, не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата, по която Е. Петкова е придобила собствеността върху предмета на вноса, тъй като съгласно приложената от нея фактура и документ за плащане продавач е GLOBAL AUTO EXCHANGE LLC, САЩ, което е различно лице от посочения на аукционната продажба INSURANCE COMPANY. АССГ е приел, че е недоказана основателността на съмненията на митническите органи, които носят доказателствената тежест за това. При тези мотиви АССГ е отменил процесния административен акт. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт /каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. Мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на Е. Петкова следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Разноските следва да бъдат понесени от Агенция Митници /така § 1 т. 6 от ДР на АПК/. Предвид материалният интерес в размер на 893,80 лв., възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатския хонорар от 800 лв. за една инстанция е основателно и възнаграждението следва да се определи в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,