Решение № 2195 от 1.3.2023 г. на ВАС, IV о.
ВАСЧетвърто отделение01.03.2023 г.докладчик т Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 130/04.07.2022 г., постановено по адм. дело 3/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Х. Казаков, действащ като ЕТ "Казаков-40-Х. Казаков", [ЕИК], със седалище и адрес на управление област Сливен, община Сливен, [населено място], п.к. [номер], сумата от 3 840 /три хиляди осемстотин и четиридесет/ лева, представляваща направени по това дело разноски за адвокатска защита.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, срещу решение 130/04.07.2022 г. постановено по адм. дело 3/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно, издадено от него уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане 06/20/220720/31736/01/10.05.2021 г., изх. 01-6500/5248/17.11.2021 г. /УП изх. 01-6500/5248/17.11.2021 г./, преписката е върната за ново произнасяне и в тежест на ДФЗ са възложени направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство разноски. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Х. Казаков, в качеството му на ЕТ "Казаков-40-Х. Казаков", със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. Рафаилов, в писмено становище излага съображения за неоснователността на касационната жалба и претендира оставяне в сила на атакуваното решение, както и присъждане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Казаков, действащ като ЕТ "Казаков-40-Х. Казаков", против УП изх. 01-6500/5248/17.11.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на посочено основание чл. 20, т. 2 и 3, чл. 20а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 10, т. 1 и т. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 6, във връзка с чл. 18 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/, е отхвърлена подадена от търговеца заявка за плащане рег. 06/20/220720/31736/01/10.05.2021 г., за отчетен период 01.03.2021 г. - 31.03.2021 г., в частта й по схема "Училищно мляко". В мотивите на акта е посочено, че при извършена от органа проверка са констатирани непълноти в представените към заявката документи и по-конкретно - че закупените през отчетния период количества мляко, кисело мляко и кашкавал, са по-малко от доставените на учебните заведения, в размерите, с посчени в акта конкретни стойноти. Отбелязано е, че във връзка с изпратеното на търговеца искане за представяне на допълнителна информация изх. 01-6500/3292/27.07.2021 г., същият е депозирал обяснения и документи, без обаче да отстрани несъответствието между закупените и съответно - доставени на учебните заведения, количества мляко и млечни продукти. При това, позовавайки се на чл. 19, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 9, 10, 11 или 11а от Наредбата, заместник изпълнителният директор на ДФЗ издал оспореното пред съда уведомително писмо. За изясняване на фактите по спора първоинстанционният съд е събрал административната преписка по издаване на акта, ведно със заключение по допусната по искане на органа, съдебно-счетоводна експертиза и видно от заключението по която, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, не е налице разминаване между закупените от заявителя и съответно - доставени количества млечни продукти за отчетения със заявката период, предвид установения излишък на закупени продукти /при кашкавала - от 0.390кг, при киселото мляко - от 20.800кг и при прясното мляко - от 3.25кг/. При тези данни съдът е отменил уведомителното писмо, приемайки същото за издадено от компетентен орган без допуснати при това съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с установената в закона форма - поради неясно изложените в него фактически и правни основания за издаването му и противоречието му с приложимия материален закон. Постановеното решение е правилно, с оглед данните по делото, че в случая не се установява твърдяният от органа недостиг по отношение на закупените от одобрения заявител, млечни продукти, доставени през отчетния период, на което основание е отказано изплащането на заявената финансова помощ в частта й по схемата "Училищно мляко". Другояче казано, установеното от фактическа страна въз основа съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на приобщената съдебно-счетоводна експертиза, налагат именно формирания от административния съд извод за липсата на фактически основания за издаване на атакувания пред него акт, а оттам и за неговата материална незаконосъобразност. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и противно на релевираните в касационната жалба оплаквания, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа напълно изяснена фактическа и правна обстановка, и при съобразяване с релевантните за спора факти и доводи на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано и съобразено с приложимия закон решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора не намира основание претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, а искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение е основателно. Предвид това и липсата на заявено възражение за прекомерността му, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Х. Казаков, действащ като ЕТ "Казаков-40-Х. Казаков" сумата от 3 840лв, представляваща изплатен от търговеца размер на адвокатско възнаграждение за защитата му пред касационната инстанция, установен по представените по делото, договор за правна защита и съдействие, фактура и банково бордеро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,