Решение № 8136 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2013 г.
ВАСI отделение13.06.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1156/20.05.2013 г. по адм. д. № 2923/2012 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 241200796/22.05.2012 г. на Йовка Терзиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен корпоративен данък за 2007 г. за внасяне 377 065 лв със 189 349,02 лв лихви, а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 241200796/22.05.2012 г. на Йовка Терзиева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив във частта, с която е определен корпоративен данък за 2007 г. за внасяне 377 065 лв със 189 349,02 лв лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Атоменергоремонт - Гълъбово" ЕООД да заплита на НАП-ЦУ-ДОДОП-Пловдив 15 591,54 лв разноски, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8136 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10164/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6.ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Атоменергоремонт-Гълъбово" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1156/20.05.2013 г. по адм. д. № 2923/2012 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 241200796/22.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 241200796/22.05.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 7 - 8, 10 - 11.2007 г. и м. 3 - 6.2008 г. по фактури на "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД /"ИМЕИ" ЕООД/, за м. 7 и 8.2008 г. по фактури на "Зера трейд" ЕООД и за м. 8.2008 г. по две фактури на "Лариса трейд" ЕООД с предмет машини и материали, които са осчетоводени като машини поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер 2 058 520 лв с лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и допълнително определен корпоративен данък за 2007 г. 377 065 лв с лихви на основание чл. 78 ЗКПО върху неосчетоводени приходи, равни на стойността на безвъзмездно придобити машини, определена по спорните фактури на "ИМЕИ" ЕООД. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължение по ЗДДС. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Предвид заключението на техническата експертиза на л. 1064 от делото, че част от машините са произвеждани за нуждите на предприятия от системата, в единични бройки или ограничени количества съдът обосновано е приел, че предмет на спорните фактури са индивидуално определени вещи, а не родово определни, както неоснователно поддържа касаторът. Видно от техническата експертиза машините са произведени преди 1989 г., имат марка, модел, данни за производител за повечето от тях. След като във фактурите, актовете и приемо-предавателните протоколи не са отразени никакви индивидуализиращи признаци на машините, предмет на продажбата, обосновано органите по приходите и съдът са приели, че не е доказано наличните машини в халетата, ползвани от ревизираното лице и от "Брикел" ЕАД, да са придобити по спорните фактури от 2007 г. и 2008 г. Правилен е изводът на съда, че не е доказано транспортиране на машините нито с нает, нито със собствен превоз. Липсват доказателства доставчиците да са притежавали или разполагали с машини, които да прехвърлят на ревизираното лице. В частта по ЗКПО за 2007 г. финансовият резултат на дружеството е увеличен на основание чл. 78 ЗКПО с приходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущия период съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от ревизираното лице. Увеличението е в размер 3 770 650 лв, на каквато стойност са заведени машините по 11 бр. фактури на "ИМЕИ" ЕООД като ДМА по сметка 204-машини, съоръжения и оборудване. Разход за придобиването на машините не е осчетоводен. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че по сметка 401 -доставчици е отразено задължение в размер на общата стойност по фактурите. Приложено е уведомление без дата от "ИМЕИ" ЕООД до ревизираното лице на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че по договор за цесия от 15.07.2008 г. са прехвърлили вземането си към ревизираното лице по 8бр. фактури от 2007 г. на "Старт универс" ЕООД. Вещото лице е дало заключение, че по фактури № 245/01.08.2007 г., № 260/21.08.2007 г., № 333/12.10.2007 г. и за част от стойността по фактура № 337/16.10.2007 г. са приложени фискални бонове за плащане в брой на 1 322 496 лв и разходни касови ордери, отразени по сметка 501 - каса в лева, и по сметка 401 - задължения към доставчици, като задължението е намалено с тази стойност. Приложена е справка в ревизионната преписка, според която "ИМЕИ" ЕООД няма регистриран касов апарат с фискална памет. Предвид чл. 10, ал. 4 ЗКПО органите по приходите и съдът обосновано са приели, че с цитираните фактури и фислани бонове към тях не е доказано плащане в брой на фактурираните машини. Относно плащането по фактурите с цедирано вземане от "ИМЕИ" ЕООД е приложено споразумение от 19.12.2008 г. между ревизираното лице и "Старт универс" ЕООД, по което е договорена лихва 8% от 1.01.2009 г. върху дължимите от ревизираното лице на "Старт универс" ЕООД 8 090 870 лв. Не е представен договорът за цесия, цитиран в уведомлението. Сключен е договор за цесия 31.03.2010 г., по който ревизираното лице е цедирало на "Старт универс" ЕООД свои вземания от "Брикел" ЕАД, като по чл. 4 от договора за цесия е извършено прихващане с изискуеми вземания по споразумението от 19.12.2008 г. Вещото лице дава заключение, че след цесията от 31.03.2010 г. ревизираното лице няма задължение към "ИМЕИ" ЕООД за стойността по фактурите. Съдът е приел, че в РА законосъобразно е приложен чл. 78 ЗКПО като е увеличен финансовият резултат със стойността на машините, осчетоводени като ДМА през 2007 г., които не са платени. В РА е прието, че активите са придобити безвъзмездно и за предприятието възниква финансова изгода - приход в размер стойността на машините, по която са осчетоводени като ДМА. Прието е също, че активите следва да се отчетат по дебита на сметка от група 20, което е спазено с отразяването на машините в сметка 204, и по кредита на сметка 709 - други приходи от дейността. Според актосъставителя в чл. 27 ЗКПО изчерпателно са изброени непризнатите приходи за данъчни цели, сред които не попадат приходите от безвъзмездно придобити материални активи. След като не са отразени приходите в сметка 709 - други приходи от дейността е прието, че са налице условията на чл. 78 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат да се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от задълженото лице. Съдът обосновано е приел, че не е доказано погасяване на задължението по фактурите на "ИМЕИ" ЕООД с погасяване по договорът за цесия и прихващане от 31.03.2010 г. предвид каузалния характер на договора за цесия - за валидност на цесията трябва да е налице основание за извършването й. След като по делото не е представен договорът за цесия от 15.07.2008 г. не е установено основанието на цесията от 15.07.2008 г., а поради това и валидността й. Поради това не е доказано твърдението на касатора, че вземането по фактурите на "ИМЕИ" ЕООД е прехвърлено на "Старт универс" ЕООД, а от там и погасяването на това задължение на ревизираното лице чрез прихващането по договора от 31.03.2010 г. Законосъобразен е изводът на съда и органите по приходите, че не е извършено плащане по спорните фактури. Обоснован е изводът, че отразените по сметка 204 машини са придобити безвъзмездно. За безвъзмездно придобити активи е приложим чл. 53, ал. 1 ЗКПО, според който данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. По чл. 53, ал. 2 ЗКПО начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Според изр. 2 начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива. В случай на безвъзмездно придобити активи по чл. 53, ал. 1 ЗКПО стойността на актива се намалява със стойността на дарението, която е равна на стойността на актива и данъчната амортизируема стойност е 0. В случая неправилно е начислявана амортизация на безвъзмездно придобитите активи. По чл. 68 ЗКПО счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че приход не е признат за данъчни цели, с този приход се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода. От цитираните чл. 78, чл. 68 и чл. 23, ал. 2, т. 2 ЗКПО следва, че когато е приложим чл. 68 ЗКПО, какъвто е настоящият случай, не се прилага чл. 78 ЗКПО и в РА в нарушение на закона е увеличен финансовият резултат за 2007 г. с 3 770 650 лв като е определен дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер 377 065 лв със 189 349,02 лв лихви по решението по жалбата по административен ред. В тази част решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. В частта по ЗДДС решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 114,02 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 15 705,56 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 15 591,54 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,