Решение № 7729 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2014 г.

Решение № 7729 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Дечо Христов Дечев против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като предпоставките на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване са изпълнени и към момента на подаване на заявлението против него не е образувано дисциплинарно производство. Моли мълчаливия отказ да бъде отменен и органът да бъде задължен да издаде заповед с исканото съдържание. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата. Излага съображения за недопустимост на производството поради липса на годен за оспорване административен акт, а по същество поддържа неоснователност на жалбата. Моли производството да бъде прекратено или евентуално жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение на намаляване на присъдените на жалбоподателя разноски поради прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят е държавен служител кат. В, главен инспектор - временно назначен на длъжност началник на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Търговище при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Със заявление рег. № 205-06-368/12.02.2014 г. жалбоподателят прави искане до министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - придобиване право на пенсия на основание чл. 69 от КСО. По повод заявлението е изготвена справка рег. № 205-06-365/11.02.2014 г. на областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Търговище, според което общия осигурителен стаж на служителя е над 36 години, а този на различни длъжности в МВР - над 29 години. По подаденото заявление министърът на вътрешните работи не се произнася. Със заповед № К - 2833/20.03.2014 г., подписана от заместник - министър, действащ при условията на заместване (заповед № Iз-493/12.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи), по предложение на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" от 07.03.2014 г., против жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от лице негативно засегнато от подлежащ на оспорване административен акт. В случая министърът на вътрешните работи е сезиран с искане от държавен служител кат. В за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По това искане органът дължи произнасяне, тъй като е компетентен да се произнесе съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 13 от закона. Поради това следва да се приеме, че непроизнасянето на министъра по направеното искане представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ по правни последици е приравнен на изричния и подлежи на оспорване пред съда (чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК). Ето защо възражението на ответника за недопустимост на подадената жалба поради липса на подлежащ на оспорване административен акт и искането за прекратяване на производството съгласно чл. 159, т. 1 от АПК са неоснователни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането (В този смисъл т. 5 от ППВС 4/1976 г.) В случая министърът на вътрешните работи не се произнася по направено искане за прекратяване на служебното правоотношение, въпреки че е задължен да направи това. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ, чиято законосъобразност следва да бъде преценена съобразно изложеното по-горе. С оглед установените факти настоящият състав приема, че мълчаливият отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по подаденото заявление е формиран в съответствие със закона. При наличие на доказателства за образувано против жалбоподателя дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В този смисъл е разпоредбата на чл. 245, ал. 8 от ЗМВР. Обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението дисциплинарно производство против служителя не е образувано е без значение, тъй като законосъобразността на административния акт следва да се преценява към момента на неговото постановяване (чл. 142, ал. 1 от АПК) или в случая към момента в който органът е следвало да се произнесе. В настоящата хипотеза представените доказателства за образувано против жалбоподателя дисциплинарно производство следва да бъдат съобразени като обосноваващи формирания мълчалив отказ независимо, че са издадени след изтичане на срока за произнасяне на органа (при липсата на специална законодателна уредба следва да се приеме, че срокът е 14 - дневен съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК). Този извод следва от обстоятелството, че срокът за произнасяне е инструктивен, както и от нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че отказът на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя Дечев на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,