Решение № 13138 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2015 г.

Решение № 13138 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10986/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. И. против решение № 4743 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 12500/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. Ж. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на сектор "КПД и ОВ", отдел "Пътна полиция" - СДВР не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. град - отхвърля жалбата на С. Д. И. против заповед № 43323/19 от 01.12.2014 г. на началника на сектор "КПД и ОВ", отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 вр. ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от седем месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателката нарушава т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), респективно т. 86 от действащия етичен кодекс, с което е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание и прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правилото на чл. 204, т. 4 ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че по повод получен сигнал е извършена проверка в резултат, на която е изготвена справка. Жалбоподателката е запозната със справката, което е удостоверено с подписа й и дава писмени обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващият орган. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 от ЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 205 ЗМВР. Нормата дава възможност на дисциплинарно наказващият орган да прецени дали да разпореди извършването на проверка или не, тъй като в случая не се касае за извършване на тежко дисциплинарно нарушение и по тази причина са неприложими и разпоредбите на чл. 207 ЗМВР. Възражението, че резултатите от проверката не са съобщени на служителката, е неоснователно. Същата е запозната с изготвената справка, в която подробно са описани доказателствата въз основа, на които е установено дисциплинарното нарушение, поради което е имала и възможност да ангажира доказателства, установяващи, че дисциплинарното нарушение не е извършено. Такива не са ангажирани нито в административното производство, нито в съдебното производство. Ето защо в проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото на защита на жалбоподателката не е нарушено. Неоснователни са и доводите, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Видно от събраните по делото доказателства е, че дисциплинарното нарушение е установено с изготвената справка на 16.10.2014 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 01.12.2014 г., т. е. в законоустановения двумесечен срок от откриване на нарушението. Възражението в касационната жалба, че нарушението е открито на 13.08.2014 г., когато жалбоподателката е дала писмени обяснения, е неоснователно. Дисциплинарното наказание е наложено за извършено нарушение на 13.08.2014 г., и към тази дата дисциплинарното нарушение не е установено по смисъла на чл. 196 ЗМВР. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт възпроизвежда изложеното в справката, като в същия посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Фактът, че в заповедта не е посочено къде се намира гише № 19, не обосновава нарушение на формата на акта, тъй като по делото са събрани доказателства, че на посочената в заповедта дата С. И. е изпълнява служебните си задължения на това гише. Твърдението на касаторката, че в заповедта не са описани доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение, е неоснователно. От една страна в заповедта са описани доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, като е налице и позоваване на изготвената в дисциплинарното производство справка и в тази връзка правилно съдът се позовава на Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на ВС. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая в дисциплинарното производство функция на такъв подготвителен документ притежава изготвената справка. Ето защо доводите в касационната жалба за нарушаване на формата на административния акт, са неоснователни. Законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд прима, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, вр. чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По несъмнен начин по делото е установено, че С. И. в качеството си на служител, който обработва документите на лица с отнети свидетелства за управление на моторни превозни средства, раздава визитки на нарушителите на конкретна частна лаборатория за психически изследвания и ги убеждава да отидат точно в тази лаборатория. С тези действия жалбоподателката нарушава описаното правило от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Твърдението в касационната жалба, че не са налице доказателства, установяващи извършеното дисциплинарно наказание, е неоснователно. В дисциплинарното производство са събрани сведения от Б. Д. и И. М., които установяват извършеното нарушение, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Доводите за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в същата не са изложени съображения относно вида и размера на наложеното наказание, са неоснователни. Както в касационната жалба е посочено, дисциплинарното наказание е наложена за срок близък до минималния, а относно вида на наложеното наказание, то разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР императивно разпорежда, че при нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се налага дисциплинарно наказание "порицание". Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателката извършва описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,