Решение № 7420 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12105/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Т. К. А., от [населено място], общ. Хисаря, [улица], срещу Решение 8483 от 09.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по административно дело 624/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на А. срещу наложена принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик , приложена на 22.03.2024 г. по отношение на лек автомобил с марка Мерцедес с рег. [рег. номер], от младши инспектор в сектор Общинска полиция Пловдив Р. Н. К., на основание чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства като обосновава, че всъщност нито от снимковия материал, нито от докладната записка може да се установи точното място на паркиране и дали то е след пътен знак В-27, а посоченото води до извод, че конкретната ПАМ е приложена незаконосъобразно. Изтъква, че е лице с трайно увреждане, има издадена карта, даваща право да паркира безплатно в обхвата на Синя зона. Счита, че с приложената ПАМ е нарушен чл. 53, ал.1 от Закона за хората с увреждания като не е осигурен равен достъп до физическата среда за живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт и т.н, както и не е доказано, че за хората с увреждания са осигурени необходимия брой места за паркиране, поради което мярката не пропорционална. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наложената принудителна административна мярка. С писмена молба и писмени бележки към нея адв. С. Паров от Пловдивска адвокатска колегия, поддържа жалбата на всички посочени основания и претендира разноски за две инстанции като сочи, че договорът за правна защита и съдействие е сключен на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата и възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в негова полза. Ответникът по касационната жалба младши инспектор в сектор Общинска полиция Пловдив Р. Н. К., не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решене Административен съд - Пловдив приема за установено от фактическа страна, че на 22.03.2024 г. в 15:10 ч. младши инспектор в сектор Общинска полиция Пловдив Р. Н. К., компетентен да осъществява принудително преместване на автомобили, е разпоредил да се приложи принудителна административна мярка по отношение на неправилно паркирания автомобил паркиран с марка Мерцедес с рег. [рег. номер], паркиран неправилно на [улица]срещу 25 в гр. Пловдив в зоната на действие на пътен знак В-27, с поставени допълнителни табели за репатрирани Т-17 (служебен абонамент). Приема за доказано, че настоящият касатор е лице с трайно увреждане и има карта за паркиране сериен [номер], но не е паркирал на място маркирано със знак Д-21. В следствие на констатираното нарушение е предприета принудителна административна мярка, като автомобилът е репатриран с нареждане дадено в устна форма и преместен без знанието на собственика му на паркинг за съхранение на [улица]. Въз основа на така установените по делото факти, съдът приема, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган " младши инспектор в сектор Общинска полиция Пловдив, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Първоинстанционният съд счита, че от снимковия материал, приложен по първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът не е паркиран в зоната на действие на знака за паркиране на хора с увреждания (Д-21), за които има обособени три броя места, а на място за служебен абонамент, поради което заключава, че нарушението за доказано, мярката законосъобразно приложена. Анализира представената схема за Организация и контрол на транспорта в Община Пловдив, в района на нарушението има обособени три паркоместа за хора с увреждания и 10 места, обозначени със табела за Служебен абонамент , както и на съседните улици има още места за паркиране, маркирани с знак Д-21 за хора с увреждания, поради което счита че няма нарушение на техните права. При тези данни съдът прави извод, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като автомобилът е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27, с поставени допълнителни табели за репатрирани Т-17 (служебен абонамент), а това е нарушение. Въз основа на горното съдът е заключава, че законосъобразно е приложена оспорената ПАМ и отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът обсъжда относимите доказателства и има мотиви за всичките си правни изводи, съответстващи на приетите за установени факти. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП посочва кръга лицата, които имат правомощия да издават и да прилагат мерки на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. Безспорно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжности лица, които да налагат мярката преместване на пътно превозно средство , но е делегирал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правна възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат ПАМ. В случая видно от представените по делото Заповед 23ОА-3148 от 08.12.2023 г. издадена от кмета на община Пловдив, приложилият конкретната ПАМ служител е компетентен да премества или да нарежда да бъде премествано паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място. Следователно правилно административният съд приема, че мярката е приложена от компетентно длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, предпвижда три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Всяка от предпоставките изброени в чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, представлява самостоятелно основание за прилагане на ПАМ. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Първоинстанционният съд правилно прилага материалния закон, изводите му са обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. По делото се установяват по несъмнен начин предвидените в закона условия за прилагане на процесната ПАМ в първата ѝ хипотеза - паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Неоснователен е доводът на касатора, че от представените доказателства не се установя точно къде е паркирано превозното средство спрямо пътния знак. При съпоставка на представените снимки и схема за Организация и контрол на транспорта в Община Пловдив в обхвата на [улица], включващ 25, където е установено нарушението се установява, че има обособена зона за паркиране от общо 7 места, от които четири са маркирани указателни табела Т-17 за Служебен абонамент, а три са маркирани с знак Д-21 - Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания и точно се вижда, че процесният автомобил е паркиран на място, предвидено за служебен абонамент. Последното е маркирано по съответния начин и има указателна табела, че при нарушение превозното средство ще бъде репатрирано. Не основателни са и доводите, че приложената ПАМ е незаконосъобразна като непропорционална, тъй като не са осигурени достатъчно места за паркиране на хора с увреждания. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.). Последната е издадена на основание чл. 53, ал. 3 ЗХУ, съгласно който правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Съгласно т. 1 и 2 - при паркинги с капацитет до 10 места се предвижда най-малко 1 място за хора с увреждания, а при паркинг до 30 места най-малко две места. Видно от представяната схема за Организация и контрол на транспорта в Община Пловдив в обхвата на [улица], включващ 25, има обособени две зони за паркиране с общо 13 места за паркиране, от които 3 са предвидени за хора с увреждания и съответно маркирани. Следователно осигурените места за паркиране на хора са увреждания отговарят на действащите стандарти. Видно от чл. 53, ал. 5, т. 1 ЗХУ централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3. В случая посочената разпоредба е изпълнена и е осигурен минималният брой паркоместа за паркиране на хора с увреждания на [улица] гр. Пловдив. С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че законосъобразно е приложена конкретната ПАМ . Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски в полза на касатора не се дължат, поради което искането на процесуалния му представител за присъждането на такива в негова полза е неосноталено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение