Решение № 1395 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение 907 от 18.05.2023г., постановено по адм.д. 345/2023г. от Административен съд-Пловдив/АС-Пловдив/, с което по жалба на Едноличен търговец С. Кукувейков-ВА С. Кукувейков, е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020г., с изх.02-160-2600/10574 от 16.11.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която на ЕТ С. Кукувейков-ВА , УРН [номер] е отказано подпомагане за кампания 2020г. по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в размер на 12540.90лв. и по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол в размер на 64244.60 лева, и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне по подаденото заявление с УИН [номер] на ЕТ С. Кукувейков-ВА за кампания 2020г. относно Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави / СМлК/ и Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол / ЕЖСК (мляко)/, при спазване указанията, дадени в мотивите на решението, като е определен месечен срок за издаване на АА, считано от влизане в сила на решението. С цитираното УП заявените от земеделския производител /ЗП/ ЕТ С. Кукувейков-ВА суми по СМлК и ЕЖСК (мляко) са отказани. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът ЕТ С. Кукувейков-ВА , чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор на въззивна жалба . Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Пловдив е приел за установено, че обжалваното уведомително писмо е издадено след като с влязло в сила на 19.11.2022г. решение 1925/31.10.2022г. по адм. дело 1840/2021г. на Административен съд-Пловдив, по жалба на ЕТ С. Кукувейков-ВА е отменен мълчалив отказ за изплащане на сумите за подпомагане по СМлК с декларирани общо 34бр. животни, и по ЕЖСК (мляко)-119бр. по същото заявление за подпомагане на ЗП, и преписката по това заявление ( от 15.05.2020г. с УИН [номер] за кампания 2020г.) е изпратена на АО за изплащане на дължимите суми за подпомагане по двете схеми. Мълчаливият отказ е отменен с мотиви, че жалбоподателят отговаря на условията на чл.19 и чл.19а от Наредба 3 от 17.02.2015г. за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, и за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че постановеният съдебен акт по адм. дело 1840/2021г. на АС-Пловдив вменява на АО задължение да издаден нов акт по отношение на разглежданото заявление, с който да изплати дължимите суми по СМлК и ЕЖСК (мляко). Съдът е счел, че в случая с процесното УП с изх.02-160-2600/10574 от 16.11.2022г., АО отново изцяло е отказал изплащане на суми по СМлК и ЕЖСК (мляко), като липсват данни АО да е установил нови или допълнителни обстоятелства или да е подвел вече установените факти под друго правно основание, което счита, че е приложимо. Според съда за пръв път в производството пред АС-Пловдив е представен доклад за проверка на място, извършена на 08.10.2020г., но пропускът на АО да представи този документ в производството по адм. дело 1840/2021г. на АС-Пловдив не означава, че са налице нови факти и обстоятелства. В обобщение съдът е приел, че в частта относно СМлК и ЕЖСК (мляко) АО е постанови оспорения акт в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение. Отделно от горното съдът е извършил проверка на оспорения акт и е прел, че същия е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липса на ясни мотиви, и дори да се приеме, че че по някакъв начин все пак могат да се извлекат от данните по преписката конкретните фактически основания за издаване на оспореното УП, същото е издадено и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно като краен резултат. В процесния казус безспорно е установено, че с влязло в сила на 19.11.2022г. решение 1925/31.10.2022г. по адм. дело 1840/2021г. на АС-Пловдив, Зам. ИД на ДФЗ е задължен да изплати на Едноличен търговец С. Кукувейков-ВА С. Кукувейков финансово подпомагане на осн. чл.19 и чл.19а от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020г., по поисканото от ЗП финансово подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/ и Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол /ЕЖСК (мляко)/ със заявление с УИН [номер] за кампания 2020г. Същественото е, че с това съдебно решение е формиран извод по съществото на спора, правните последици от който извод са обективирани в диспозитива на съдебния акт, а видно от мотивите на отменителното решение 1925/31.10.2022г. по адм. дело 1840/2021г. на АС-Пловдив, макар и произнесено по обжалване на мълчалив отказ, незаконосъобразността на административния акт е преценена и с оглед противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Според чл.177, ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, а когато оспореният акт бъде отменен или изменен, то има действие по отношение на всички, а съгласно ал.2 актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Смисълът вложен от законодателя в разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, визиращ влязъл в сила акт на съд, има предвид административният акт да не противоречи на съдебното решение по спорния предмет, по страните и по правните последици, обективирани диспозитива на съдебния акт. Издаденият в последствие от органа изричен административен акт уведомително писмо по реда на чл.10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, по заявление с УИН [номер] за кампания 2020г. на ЕТ С. Кукувейков-ВА, в частта относно заявеното искане за финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко), макар по съществото си да е нов административен акт, касае идентичен предмет - правопораждащ факт, съдържание, основание, субекти и времеви период. За този предмет в случая е налице сила на пресъдено нещо, формирана по предмета на спора, по който съдът с решение 1925/31.10.2022г. по адм. дело 1840/2021г. се е произнесъл-има ли право ЗП съобразно заявените за подпомагане от него животни на финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко). Горното означава, че процесния АА трябва да е със съдържание непротиворечащо на изводите на отменителното решение на съда, в частта, касаеща предмета на спора. Отричайки правото на ЗП на финансово подпомагане по СМлК и ЕЖСК (мляко), Зам. ИД на ДФЗ се е произнесъл с изричен АА, противоречащ на решението на съда по спорния предмет, съответно по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Налага се извод, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане на животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020г., с изх.02-160-2600/10574 от 16.11.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която на ЕТ С. Кукувейков-ВА , е отказано подпомагане за кампания 2020г. по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в размер на 12540.90лв. и по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол в размер на 64244.60 лева е постановен в хипотезата на чл.177, ал.2 АПК, при което правилно в тази част е обявена неговата нищожност от първостепенния съд. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК преписката правилно е изпратена от първостепенния съд на компетентния АО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне в указания от съда срок. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Опущението на АО да обжалва решение 1925/31.10.2022г. по адм. дело 1840/2021г. на АС-Пловдив е с последица формирана сила на пресъдено нещо за този съдебен акт, със съответните обективни и субективни предели, с което АО е бил длъжен да се съобрази. Доводите на касатора по материалната законосъобразност на издадения от него АА са преклудирани и по тях настоящият състав не дължи произнасяне. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Пловдив е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводът на съдебния състав за нищожност на оспорения акт, кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, включително частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на ЕТ С. Кукувейков-ВА , за размера на които липсва възражение. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правни услуги и съдействие от 17.07.2023г. с адвокатско дружество Маринови и партньори , при претендирана сума от 8148.49 лева, като възражението на касатора за прекомерност се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение