Решение № 6961 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2017 г.

Решение № 6961 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на старши инспектор Р. М. Т. - орган по приходите в отдел "Приходи" при община Д., против Решение № 386/21.12.2016 г. по адм. дело № 432/2016 г. на Административен съд Х. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при погрешно възприета фактическа обстановка от съда. Сочи, че съдът не се е съобразил с материалноправните разпоредби на закона, в които е посочено, че при осъществяване на своята дейност органите по приходите се ръководят от Закона за местните данъци и такси. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът по делото К. С. М. от гр. Д. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради което счита, че следва да бъде обезсилено като такова, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане. Счита, че са налице са основанията по чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 3, вр. с чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо и за връщане на делото за ново разглеждане. Според него, при обжалването му пред Административния съд, съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК, като страна по делото е следвало да бъде конституиран Началника на отдел "Приходи" при община Д., в качеството му на решаващ орган, което не е сторено. П. А. съд Х., л. 26 от делото, като ответник по делото е конституиран, а и в последствие и призоваван в това си качество органа по приходите, в случая Р. Т., а не началника на отдел "Приходи" в О. Д., в качеството му на решаващ орган, Неправилното конституиране на страните винаги води до недопустимост на съдебното решение, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение ВАС следи и служебно. Върховният административен съд в този състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. По същество обжалваното решение е недопустимо. Производството по адм. дело № 432/2016 г. на Административен съд Х. е било образувано по жалба на К. С. М., срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ000572/22.07.2016 г., издаден от орган по приходите - старши инспектор в дирекция "Финансови-счетоводни дейности", отдел "Приходи" на община Д., потвърден с Решение № ПР-10-1852#1/09.08.2016 г. на началник отдел "Приходи" на община Д. С обжалваното решение съдът е отменил процесния административен акт. Съображенията му за това са били, че оспорения пред него административен акт-АУЗД е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбоподателя по делото пред първоинстанционния съд е бил собственик на лек автомобил марка БМВ 316 с рег. № ...., чиито регистрационни табели не са били променени и не са отговаряли на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO7591,като за периода 2013-2016 г., не е заплащал данък за моторното превозно средство. По силата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. от 01.06.2006 г., служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на посочените стандарти. Според съда, по силата на цитираната разпоредба, моторното превозно средство следва да се счита като такова със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г. Нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ обвързва правните последици от неплащането на данък, не със снемането от отчет на МПС, а с прекратяването на регистрацията. Цитираната законова норма е материалноправна и е в сила от 01.01.2010 г. За да бъде допустимо обжалваното съдебно решение трябва да бъде постановено при наличие на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, т. е. при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуалните пречки за разглеждане на делото. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е участието в него на надлежните страни. Само тогава, когато съдебното производство е проведено с участието на надлежните страни може да бъде постигната търсената чрез съда защита на нарушените права, свободи или закони интереси. Ако в съдебното производство са участвали ненадлежни страни правният спор ще остане нерешен, тъй като силата на присъдено нещо няма да обвързва правните субекти, между които спорът съществува - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК. Надлежността на страните в съдебното административно производство, т. е. процесуалната им легитимация, се определя на основата на твърденията на оспорващия в жалбата, че именно той е носител на правото на оспорване на посочения административен акт. Тъй като с жалбата се търси защита срещу индивидуален административен акт, т. е. срещу властническо волеизявление на държавен орган, законодателят изрично е посочил в чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, кой е ответник и следователно кой е надлежна страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Това е решаващият орган. Решаващ орган в производството по установяване на задължения по декларация по Закона за местните данъци и такси е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. В случая, в образуваното по жалба на К. С. М. административно дело съдът е конституирал като страни в първоинстанционното производство К. С. М. като жалбоподател и орган по приходите в отдел "Приходи" при община Д., който е издал обжалвания АУЗД, като ответник. Съдебното производство се е развило между тези страни и решението е постановено по отношение на тях. Административен съд Х. неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно цитираните норми, на кмета на общината е предоставено правомощието да определи със своя заповед служителите от общината, имащи правомощия на органи по приходите, т. е да установяват задължения по декларации. Законодателят е този, който изрично е предоставил на ръководителя на звеното за местни приходи процесуалната легитимация да бъде страна в съдебното производство по оспорване на акт за установяване на задължение по декларация. Следователно, както е посочено и в процесния АУЗД, същият подлежи на обжалване пред началник отдел "Приходи" на община Д. и това е решаващият орган и съответно надлежна ответна страна в първоинстанционното производство, която следва да бъде конституирана. Като е конституирал като страна в съдебното производство орган по приходите в отдел "Приходи" при община Д., съдът е провел производство с участието на ненадлежна страна и без участието на надлежната страна - ръководителят на звеното за местни приходи в общината, съгласно чл. 159, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Това прави постановения съдебен акт недопустим - постановен при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, което налага неговото обезсилване, с връщане на делото на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира надлежните страни и в частност началник отдел "Приходи" на община Д. и се укаже на ответника по делото на основание чл. 171, ал. 4 АПК да представи справка от органите на МВР относно това дали и кога е прекратена регистрацията на процесното МПС на основание § 3, ал. 3 ПЗР Наредба I 45/2000 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение